Доходността на облигациите в еврозоната неизбежно скочи, след като Германия пусна фискална програма, но в сравнение с предишните повишения при фиксирана доходност, това не е нещо, което се определя на срещите на върха през цялата нощ.
Ключово е какво не е разгромът на облигациите: Реакция на опасенията, че една или повече държави се намират под финансов стрес. Това е широкообхватна разпродажба, която започна в Германия и обхвана останалата част от еврозоната, а след това се разпространи и в Азия, почти безразборно. Необичайно е доходността в САЩ да е по-ниска, когато цялата крива на доходността в евро се е повишила с цели 30 базисни пункта. Това е истинско преоценяване, за да се посрещнат половин трилион евро неочаквани разходи.
Доходността на периферните държави със сигурност се повишава - тъй като Брюксел се е погрижил те да дадат своя принос за регионалната сигурност. Важното е обаче, че техните разходи по заемите не се увеличават непропорционално и не предизвикват бягство към германския дълг с по-висок рейтинг. Няма внезапна екзистенциална криза, при която по-слабите икономики да не могат да плащат сметките си или да заемат свободно по кривата на доходността. Инвеститорите трябва с удоволствие да си служат с по-висока доходност на облигациите. Фактът, че еврото е нараснало с повече от 3% спрямо долара тази година, на второ място след йената сред основните валути, потвърждава, че Европа е на правия път.
Доброто начало на годината за еврото
За доверието в Европейския съюз е окуражаващо, че най-голямата икономика е водеща в укрепването на отбраната. Със сигурност, ако част от изпитващата затруднения германска автомобилна индустрия може да бъде пренасочена, това би могло да даде нов тласък на растежа след две дълги години на рецесия и неясната перспектива за трето свиване през тази година.
Германският дълг е еталон за оценка на доходността в останалата част на еврозона. През последните шест месеца той не е толкова внимателно разпределян безрисков актив и е по-ликвиден, особено при репо сделките. Последицата е, че спредовете за други пестеливи партньори от еврозоната могат да станат по-тесни или дори да се търгуват под германската доходност. Това вече се случи при междубанковите суапови лихвени проценти.
Не всичко обаче е идеално в европейската райска градина. Две проблемни държави все още се открояват: Франция и Италия.
Френският министър-председател Франсоа Байру изглежда има наполеоновия подход, тъй като не само успя да прокара годишния бюджет през законодателния орган, където предшественикът му Мишел Барние не успя, но и сега Брюксел приветства рязкото увеличаване на разходите за отбрана.
Френската крива на доходността е сравнително близка до германския еквивалент при по-краткосрочните матуритети, но се разширява до премия от 70 базисни пункта за 10-годишните облигации. Доходността по френските облигации претърпя рязко покачване от нивото под 50 базисни пункта над германските, преди президентът Еманюел Макрон да свика изненадващи избори в началото на лятото, които доведоха до политически хаос. Всяко остатъчно сияние от летните Олимпийски игри в Париж бързо се разсея, тъй като се очаква бюджетният дефицит на Франция спрямо брутния вътрешен продукт да остане над 6%, което е доста над насоките на ЕС.
Опасенията относно кредитоспособността на Франция намаляха от близо 90 базисни пункта спрямо облигациите в началото на декември, когато усилията на Барние за бюджета се провалиха. И все пак тя вече не се ползва от представянето на германските бундове, което японските инвеститори някога прилагаха, вярвайки, че Франция е толкова неразделна част от проекта за еврото, че ще получат допълнителна доходност за поемането на минимален допълнителен политически риск. По данни на Bloomberg Intelligence от средата на миналата година японските фондове са разпродали френски дълг на стойност над 25 млрд. евро.
Франция трябва да пласира нови облигации на стойност 330 млрд. евро, които да набере тази година, преди да предприеме какъвто и да е план за разходи, подобен на този на Германия. Възможно е да се окаже тежко време за намиране на инвеститори, които да компенсират отлива на японските фондове. Ако се появи някакво напрежение, то ще бъде свързано с пласирането на облигации със свръхдълъг матуритет. За щастие на Франция емисията 30-годишни облигации на стойност 8 млрд. евро миналия месец беше презаписана 14 пъти и разпределена между 420 инвеститори. Все пак не се изненадвайте, ако Париж настоява за общи облигации на ЕС в областта на отбраната.
Италия под ръководството на министър-председателя Джорджия Мелони се бори умело на различни политически фронтове и получи отсрочка от бюджетното чистилище на Европейската комисия. Дефицитът на Италия не е далеч от френските нива, но посоката на движение е по-ясно изразена - въпреки че, разбира се, тя се възползва най-много от средствата на ЕС за подпомагане на пандемията.
В отговор на това инвеститорите възнаградиха Италия, като свиха доходността на облигациите ѝ спрямо Германия до 110 базисни пункта от над 150 базисни пункта през миналата година. Очевидно е, че Италия не може да си позволи много по-висока доходност с лекотата, с която би могла да го направи Германия, но при доходност по 10-годишните облигации все още под 4% тя все още не е близо до опасната зона. Страната набра 15% от годишната си емисия на стойност близо 300 млрд. евро през януари, което е най-много от всички страни от еврозоната, и последваха още от популярните облигации на дребно. Придържането към праведния път държи Италия далеч от проблемните нива.
Ако критерият е поскъпването на еврото, всичко изглежда чудесно. Това движение обаче се дължи по-скоро на отслабването на долара поради признаците за забавяне на растежа в САЩ, само малка част от който е предизвикана от митата. За еврото винаги е важен балансът между това да бъде твърде слабо, за да започнат инвеститорите да се съмняват в неговата единност, и това да бъде толкова силно, че да задуши растежа на водената от износа му икономика. Отдалечаването от паритета спрямо американската валута очевидно е успокояващо, но рязкото засилване може да не бъде приветствано от Европейската централна банка, която е в режим на постепенно облекчаване.
Една по-смела Европа, която е готова да си помогне сама, е освежаваща промяна. Заспалата евроикономика може да се възползва от тази почивка.
Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg, който се занимава с европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.