Истинските мирни преговори в Украйна изискват истинска гаранция за сигурност от САЩ

Не се разсейвайте от „сделката за полезните изкопаеми“, която САЩ и Украйна може да сключат през следващите седмици, защото тя няма да отстрани основната пречка пред прекратяването на огъня между Русия и Украйна, което президентът на САЩ Доналд Тръмп толкова много иска да постигне. Този въпрос е: как трети страни гаранти могат да гарантират надеждно сигурността на Украйна след примирието?

Доверие: В тази дума се крие всеки детайл. Понятието е толкова трудно за дефиниране, че занимава стратезите поне от времето, когато американският учен Томас Шелинг (който по-късно получава Нобелова награда за работата си в областта на теорията на игрите) анализира видовете възпиране в началото на Студената война. Днес не можем да помолим Шелинг да се произнесе за Украйна (той почина през 2016 г.). Но ето какво пише той за американските войски - а косвено и за техните британски и френски партньори - разположени по това време в Западен Берлин.

„Какво могат да направят 7000 американски войници или 12 000 съюзнически войници?“, пита той. „Грубо казано, те могат да умрат. Могат да умрат героично, драматично и по начин, който гарантира, че действието не може да спре дотук. Те представляват гордостта, честта и репутацията на правителството на Съединените щати и техните въоръжени сили; и очевидно могат да държат в шах цялата Червена армия.“

Това, което Шелинг описва, е отбранителната теория "tripwire". В буквален смисъл това е нишка, която, когато нарушител се натъкне на нея, задейства аларма, детонация или някаква друга последица, от която нарушителят има основание да се страхува. Метафоричната жица е сравнително скромно разполагане на войски, които никога не биха могли да спрат нахлуваща армия, но които, ако бъдат елиминирани от врага, биха принудили родината да търси отмъщение и да влезе във войната.

Възпиращата сила се счита за силна, когато са изпълнени две условия: Първо, страната (или коалицията), която е изпратила силите за възпиране, трябва да изглежда ангажирана да отмъсти за своите войски, ако те бъдат наранени. Второ, страната трябва да е способна да победи агресора, който в украинския сценарий е Русия под ръководството на президента Владимир Путин.

Съюзническите сили в Западен Берлин и Западна Германия бяха пример за успешно възпиране: Студената война, въпреки няколкото кризи, които вдигаха напрежението, така и не се разгоря. Извън този случай обаче прецедентите на надеждни стратегии за възпиране по този начин са рядкост, както показват Дан Райтер от университета „Емъри“ и Пол Поаст от Чикагския университет.

Още по темата

Европа се заема с проблема си с Орбан, след като Тръмп спря помощта за Украйна

Европа се приготвя за края на НАТО

Например през 1949 г. американците държат достатъчно сили в Източна Азия, за да възпрат севернокорейско нападение срещу Южна Корея, но през 1950 г. американското присъствие намалява, заплахата за опонентите намалява и Северът започва война. От 1953 г. насам позицията на САЩ в Южна Корея отново е по-надеждна, но това не е гаранция, че ще остане такава. На други места - като Бейрут през 1983 г. и Могадишу през 1993 г. - американските миротворци наистина бяха атакувани, но САЩ, вместо да се намесят с огромна сила, в крайна сметка се оттеглиха.

Когато САЩ предоставят мироопазващи сили, въпросът поне не е в теоретичните възможности - американската армия може да спечели всяка една битка, която реши. Не така стоят нещата, когато други изпращат войски. През 1995 г. холандските войници, изпратени под егидата на ООН, не можаха да попречат на босненските сърби да избият мюсюлманите в Сребреница, а в последствие Нидерландия не можа да направи почти нищо.

В днешния украински контекст също е спорно дали, например, френско-британски сили без американска подкрепа биха били способни или надеждни да възпрат Путин да нахлуе отново. Вицепрезидентът на Тръмп, Джей Ди Ванс, неумело предаде собствената си преценка по въпроса, когато се подигра с идеята за гаранции, подкрепени от „20 000 войници от някаква случайна страна, която не е водила война от 30 или 40 години“.

А сега помислете защо украинският президент Володимир Зеленски е толкова обезсърчен от всичко, което Тръмп и Ванс казаха и направиха през последния месец, през който те възприеха абсурдния разказ на Кремъл, че Украйна (а не Русия) е агресор, а Зеленски (а не Путин) - диктатор. По време на катастрофалния скандал между Зеленски, Тръмп и Ванс в Белия дом миналата седмица, въпросът, който украинецът се опитваше да изтъкне (и не успя), беше именно тази необходимост гаранциите за сигурност да бъдат надеждни, тоест подкрепени от Америка.

Украинците имат особена история. През 1994 г. те се отказаха от ядрените си оръжия от съветската епоха в замяна на гаранции за сигурност (без сили, които да ги прилагат) от САЩ, Обединеното кралство и Русия. Очевидно те са били безполезни. След анексирането на Крим от Путин и проникването в Донбас през 2014 г. украинците получиха нови гаранции в две други споразумения, наречени Минск I и II и сключени с посредничеството на Германия и Франция. Сега те изглеждат цинично кухи.

Гаранцията за сигурност, която Зеленски разбираемо иска, а Путин се страхува, е присъединяването на Украйна към НАТО. Необяснимо за човек, който си въобразява, че умее да сключва сделки, Тръмп вече е свалил този коз от масата, още преди преговорите да са започнали. Следващият най-добър вариант е американски войски на терен. Тръмп е изключил и този вариант.

Затова европейските съюзници от НАТО и други западни държави обсъждат поставянето на възпиращи войски без американска подкрепа.

Но това се сблъсква с трудния въпрос за способностите и доверието - предполагаемото последствие все пак е готовност за война срещу Русия.

Без значение какво друго предлагат Тръмп и другите, няма как да се заобиколи дилемата: искрените преговори за прекратяване на огъня не могат да започнат без перспективата за надеждни гаранции за сигурност; никоя гаранция не може да бъде надеждна без Съединените щати; но САЩ при Тръмп се отдалечават от такъв ангажимент.

По време на Студената война американските президенти и от двете партии виждаха какво трябва да се направи в горещи точки като Западен Берлин, което Шелинг наричаше „гордостта, честта и репутацията на Съединените щати“.Тръмп и Ванс са съвсем ясни, че определят залога в Украйна, която се бори за оцеляването си като нация, като нещо малко повече от редките земни маси в нейната земя.

„Не се притеснявам за сигурността“, изръмжа Тръмп на Зеленски в Овалния кабинет. „Притеснявам се за сключването на сделката.“ Колкото повече Тръмп казва това, толкова по-малко Зеленски може да се довери и по този начин да започне преговори за прекратяване на войната.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с дипломацията, националната сигурност и геополитиката на САЩ. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за Economist.

Още по темата

Стратегията на Китай: когато мечката и тигърът се бият, маймуната се качва в планината

Тръмп: Зеленски ми писа, че е готов за преговори

Зеленски предлага маслинова клонка на Тръмп за мирно споразумение

Турция изглежда в добра позиция да изпрати мироопазващ контингент в Украйна