"Голямата сделка за петрола" не е просто фантазия

Слушайте президента на САЩ Доналд Тръмп и няма как да пропуснете, че той подкрепя ниските цени на енергията. „Намалете цената на петрола“, каза той на ОПЕК+ миналия месец. „Трябва да свалите цената на петрола“, добави той ден по-късно. И все пак, зад сцената, Америка има повече общо със Саудитска Арабия и Русия, отколкото предполага дискурсът за евтина енергия.

САЩ днес са най-големият производител на петрол в света, изпомпвайки почти колкото Саудитска Арабия и Русия взети заедно. Изключително ниските цени на петрола могат да бъдат също толкова лоши за страната икономически, колкото и изключително високите цени.

^{Тримата крале на петролния пазар | САЩ, Саудитска Арабия и Русия представляват 40% от световния добив на петрол}

Не е само Тексас. От Колорадо до Ню Мексико до Аляска петролът е значителна част от успеха на американския капитализъм. Като процент от брутния вътрешен продукт на САЩ петролният сектор има най-голям дял от 35 години, според оценки на Световната банка.

Може ли САЩ да работят заедно със саудитците и руснаците? Наречете го „голямата сделка за петрола“ – пакт за поддържане на цените на енергията в диапазон, който работи за три държави, които исторически са били антагонисти.

Може да е фантастична геополитика, но не е просто научна фантастика. В свят, в който Белият дом е - или най-малкото звучи - по-близо до позициите на Кремъл, отколкото когато и да било друг път, мисленето за немислимото е полезно, включително и при петрола.

Руският президент Владимир Путин ясно смята, че триото трябва да работи заедно, посочвайки исторически прецедент. „Все още помня разговора по телефона между трима от нас: вашият смирен служител, президентът на САЩ Тръмп и кралят на Саудитска Арабия участваха“, каза Путин пред държавната телевизия през февруари. Той се застъпи за повторение на тези разговори, които се проведоха през април 2020 г. „Ние тримата разговаряхме по телефона и обсъдихме световния енергиен пазар. Обсъждането на тези въпроси в такъв формат е все още търсено и днес."

Тръмп със сигурност беше запален за повторение преди пет години. По време на пандемията от Covid-19 Белият дом беше домакин на най-малко два конферентни разговора, включващи крал Салман бин Абдулазиз, Тръмп и Путин. А има и други прецеденти. Още през 1986 г. Белият дом се обърна към Саудитска Арабия, за да се оплаче от намалените цени на петрола. Рияд наводняваше пазара по това време, сваляйки цените до ултраниски нива, за да възстанови дисциплината в картела ОПЕК.

И все пак преминаването към ежедневно сътрудничество от разговори в спешни случаи изисква разрешаване на огромни препятствия, цената е най-очевидната. САЩ, Саудитска Арабия и Русия може да не се възползват от много ниските цени на петрола - да речем, 50 долара за барел и по-малко, като тези, наблюдавани по време на разгара на пандемията. Но не мисля, че тримата са съгласни какво е „разумна“ цена.

^{Президентът Тръмп подкрепя ниските цени на петрола | Суровият петрол Brent беше средно под 60 долара за барел по време на първото президентство на Доналд Тръмп, отчасти поради въздействието на пандемията Covid-19}

Американската петролна индустрия може да направи добри пари само със 70 долара за барел, дори ако това няма да насърчи много растежа на производството. Дори при 60 долара повечето американски петролни компании могат да просперират. Когато Тръмп публикува в социалните медии желанието си за по-ниски цени на петрола, референтният суров петрол Brent се движеше около 78 долара.

Но диапазонът от 60 до 70 долара е твърде нисък за саудитците, които се бориха упорито да поддържат цените на петрола на - поне - 80 долара през последните няколко години. Може би саудитците биха били готови да направят компромис, за да забавят растежа на производството извън ОПЕК, което досега изяжда пазарния дял на картела. Има признаци, че това е така. В понеделник осем членки на картела ОПЕК+, включително Саудитска Арабия, дадоха зелена светлина за дълго отлагана поредица от месечни увеличения на добива, което на практика позволи цените на петрола да паднат. Русия исторически се е задоволявала с по-ниски цени от саудитците и вероятно може да посрещне Тръмп посредата.

Другият проблем във всяка голяма сделка е какво предлагат САЩ на масата. Русия и Саудитска Арабия могат да контролират производството си. Белият дом не може. Американските петролни капиталисти, от големите като Exxon Mobil Corp. до по-малките независими производители като Харолд Хам, са тези, които решават колко да произвеждат. Но Тръмп има няколко лоста, които да дърпа.

Първо, той може да санкционира производството на ирански петрол, създавайки възможност за Саудитска Арабия да увеличи производството, без да натиска цените още повече надолу. Той може също така да складира суров петрол в Стратегическия петролен резерв на страната. SPR сега съдържа около 395 милиона барела, спад от рекордните 727 милиона през 2010 г. Ако Тръмп го напълни до нивото от 2010 г. за, да кажем, четири години, това ще увеличи търсенето с 215 000 барела на ден - равно на около една пета от текущия годишен ръст на световното потребление. Тръмп обеща да попълни отново резерва, но все още не е обяснил как ще плати за това. При днешни цени, връщането му до 727 милиона барела ще струва поне 22 милиарда долара пари на данъкоплатците.

Не виждам сценарий, при който САЩ да се присъединят към ОПЕК+. Но мога да си представя Русия, Саудитска Арабия и Америка отново да говорят за петролния пазар. Не защото трябва да се справят с криза подобна на Covid-19, а защото виждат стойност в сътрудничеството.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Таксата за превоз на руски петрол скочи след прощалните санкции на Байдън

ОПЕК+ изненада като върна барели на пазара

Петролът поевтиня, като ОПЕК+ обяви увеличаване на добива

Тръмп ще върне Венецуела обратно към тъмната страна на петролния пазар