Останал без приятели, ЕС изведнъж иска одобрението на Индия

Миналата седмица президентката на Европейската комисия и нейните колеги-комисари пристигнаха в Индия на бързо организирана визита, предназначена да вдъхне нов живот на отношенията. Топлината, която се наблюдаваше в Ню Делхи, изпрати съобщение, че Европа все още има приятели – и се контрастираше рязко със ситуацията, която се развиваше едновременно във Вашингтон.

Урсула фон дер Лайен и индийският министър-председател Нарендра Моди заедно обявиха поредица от обещания, насочени към сближаването на Индия и ЕС. Те заявиха, че ще сключат споразумение за свободна търговия до края на годината. Фон дер Лайен също така информира медиите, че Европа възнамерява да създаде „партньорство в областта на отбраната и сигурността“, подобно на скорошно подписаните споразумения с Япония и Южна Корея.

Цялата тази положителна енергия не само изглеждаше различна от състоянието на трансатлантическите отношения, но представляваше и значителна промяна в сравнение с преди три години, когато в очите на европейците Индия не успя да изрази достатъчно категорично осъждане на руската инвазия в Украйна. Въпреки това, не е Индия тази, която промени своя тон оттогава. Европейските политици изглежда са стигнали до извода, че стратегическата автономия на континента изисква да се привличат дори и непълно ангажирани партньори от Ню Делхи.

Дилемата на континента е, че никой на световната сцена дори не може да започне да заменя САЩ като съюзник в областта на сигурността или Китай като икономически партньор. В сравнение с това, от което се отказва, това, което търси, винаги ще изглежда малко.

За пример, Комисията успя да протисне споразумение за свободна търговия с латинскоамериканския търговски блок „Меркосур“, като беше готова да разпредели ценен политически капитал за тази цел, въпреки че групата, съставена от Бразилия, Аржентина, Парагвай и още една държава (вероятно имаше предвид Аржентина отново, но в оригинала се повтаря), има дял от световната търговия, още по-малък от този на Индия.

Лидерите на Европа са взели правилното решение, че сега им трябват колкото се може повече приятели – Япония, южноамериканските страни, Индия, кралствата от Залива – колкото могат да съберат. Може би са прави. Безспорно е, че търговските и сигурностни партньорства на европейските държави с много от тези страни са показали по-слаба ефективност или са преминали през САЩ.

През следващото разпръснато десетилетие разширяването на връзките с Индия може да се окаже изключително полезно за европейската сигурност, както и за търговията. Макар икономиката на Индия да не е най-модерната или конкурентна в света, тя е една от малкото държави с индустриална база, полезна за континент, решен да се преоръжи.

Индийските компании могат много бързо да увеличат основното производство – например, на артилерийски снаряди. Само миналата седмица една такава компания, Bharat Forge Ltd., обяви, че е изнесла над 100 системи за артилерия с калибър 155 мм през 2024 г.; известният производител на автомобилни компоненти успя да произведе над 100 000 снаряда за месец по време на последната, кратка война с Пакистан преди 25 години.

Президентката на Комисията беше внимателна да отбележи „интереса на Индия да се присъедини към отбранителни индустриални проекти по програма за Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO) на ЕС“. Вътрешното производство в Индия расте, макар никъде не толкова бързо, колкото в Южна Корея. Може би нарасналите отбранителни бюджети на Европа ще дадат на местните компании стимул да увеличат капацитета си.

Европа може да се чувства донякъде безприятелна в момента. Тя едва започна да осъзнава, че Китай е системен съперник, преди да открие, че САЩ също се възприемат като конкурент.

Но има малки шансове Индия да може да заеме ролята на Китай в европейските вериги на доставки, например. Китай и ЕС заедно осъществяват над 15% от световната търговия; дялът на Индия отдавна е застоял на около 2%. В повечето години Индия търгува повече с ЕС, отколкото с която и да е друга държава, но тя не заема толкова видна позиция в европейската икономика и е само деветият по големина партньор на блока.

Ако нищо друго, фон дер Лайен и нейните колеги ще осъзнаят, че трябва да държат страни като Индия ангажирани в реда, базиран на правила, който е запазил Европа просперираща. Много е лесно да се следва примерът на Америка и да се отклони от мултилатерализма; дори когато комисарите на ЕС кацаха в Ню Делхи, индийският министър на финансите заяви, че мултилатерализмът е „някак излязъл от мода“.

Техническите експерти в Брюксел може би не са планирали да излъчват нотки на отчаяние, докато се подреждаха за снимки с Моди в Ню Делхи. Но, предвид ситуацията, в която се намира техният регион, отчаянието е по-добро от алтернативата. Междувременно индийците осъзнават, че не могат да решат всичките проблеми на ЕС. Но те също така знаят, че ЕС трябва да изгради и възстанови колкото се може повече отношения възможно най-скоро.

В противен случай, както всички виждахме в Овалната канцелария, Европа остава сама.