Цената за германската независимост от САЩ в отбраната ще се равнява на $210 млрд.

Новият канцлер трудно ще преразгледа дълговата спирачка, тъй като опозицията притежава блокиращо малцинство, но е възможно Мерц да успее да намери начин

20:00 | 27 февруари 2025

Автор: Крис Браян

Снимка: Bloomberg L.P.

След като спечели федералните избори в неделя, консервативният канцлер на Германия Фридрих Мерц обмисля да използва отиващия си парламент, за да одобри нови заеми в размер на 200 млрд. евро за укрепване на армията. Мерц споделя вината за това, че се налага да обмисля такава грозна политическа маневра, но това може би е най-малко лошият вариант за възстановяване на изтощените въоръжени сили на страната. Това е и напомняне, че конституционно закрепената т.нар. дългова спирачка на Германия отдавна е изчерпана.

Победата на Мерц беше помрачена от нарастващата подкрепа за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ и партията „Левите“. Заедно тези радикали ще имат блокиращо малцинство, когато новият парламент се събере за първи път в края на март, което ще остави основната коалиция без необходимите гласове за преразглеждане или премахване на спирачката. Ето защо Мерц се заиграва с идеята да поиска от стария парламент - където умерените партии имат необходимото мнозинство от две трети за одобряване на конституционни изменения - да приеме увеличаването на разходите.

Макар че по време на кампанията Мерц даде знак за нова отвореност към реформиране на дълговата спирачка, преди гласуването той отхвърли молбите за преразглеждане на ограниченията за заемане на средства и беше предпазлив по отношение на начина, по който ще бъдат финансирани по-високите разходи за отбрана. Поради това внезапното му приемане на масовите заеми - макар и за конкретна и съществена цел - изглежда опортюнистично и антидемократично. Но при положение, че САЩ се сближават с Москва и гаранциите за сигурност на Вашингтон стават все по-празни, Германия не разполага с преки възможности за финансиране на трансформацията на въоръжените си сили в адекватна възпираща сила срещу Владимир Путин.

Отдавна яростен трансатлантик, сега Мерц казва, че Европа трябва да стане „независима“ от САЩ и че „съдбата на Европа има много малко значение за някои американци“, както обясни в неделя веднага след победата си. Той е прав да се тревожи за промяната на приоритетите на САЩ и предателството на Украйна, но затрудненията на Германия с бюджета за отбрана са по нейна вина, а не по вина на Доналд Тръмп. А политиканстването на Мерц влоши още повече трудната ситуация.

Още по темата

Благодарение на Тръмп, дори Германия вече ще заобича дьо Гол

Uniper връща на Берлин €2,6 млрд. спасителен заем от времето на енергийната криза

През 2009 г. голямата коалиция на консервативния христиандемократически съюз и социалдемократите с канцлер Ангела Меркел върза ръцете на бъдещите правителства, като промени конституцията, за да ограничи структурния бюджетен дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт (с клауза за дерогация при извънредни ситуации и известна гъвкавост по отношение на икономическия цикъл).

Когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г., тогавашната трипартийна коалиция намери допълнително поле за действие, като създаде специален фонд на стойност 100 млрд. евро за преоборудване на Бундесвера; германската армия беше пострадала от постоянното недостатъчно инвестиране. Но тези извънбюджетни средства ще свършат след няколко години; за да изпълни ангажиментите си към Организацията на Северноатлантическия договор, Германия ще трябва да инвестира много повече от 2,1% от БВП, които харчи сега. (Тази седмица Обединеното кралство очерта плановете си да увеличи разходите за отбрана до 3% от БВП през следващото десетилетие).

Споровете за дълговата спирачка на Германия допринесоха за падането на правителството през ноември. Тогава Мерц беше предупреден, че нови избори могат да осигурят на крайнолевите и крайнодесните партии достатъчно гласове, за да блокират неговата реформа. Макар че той не можеше да предвиди шокиращия завой на администрацията на Тръмп към Москва, протакането на процеса даде обратен ефект.

Неуспешният опит на Мерц да приеме през януари законопроект за ограничаване на нелегалната миграция с подкрепата на AfD също допринесе за тази бъркотия; партията „Левите“, чийто кандидат за съпредседател Хайди Райчинек отправи упрек към тактиката на Мерц за разбиване на забраните, в крайна сметка получи почти 9% от гласовете, с което създаде блокиращо малцинство. Партията „Левите“ подкрепя реформирането на дълговата спирачка, но не и за военни цели.

Още по темата

Мерц договаря още 200 млрд евро за отбрана

Новият път на Берлин: Контролирана миграция за икономически растеж

Макар че по закон парламентът в оставка все още заседава, от демократична гледна точка е подозрително да се позволи на депутатите, някои от които наскоро бяха освободени от длъжност, да одобряват важни закони. Високопоставени представители на христиандемократите не са склонни да подкрепят бърза реформа на дълговата спирачка, но оставиха отворена вратата за допълване на спешното финансиране на отбраната.

Не е изненадващо, че политиците от AfD са възмутени от евентуално подкопаване на обществената воля; а това със сигурност няма да се хареса и на администрацията на Тръмп - независимо от желанието ѝ Германия да харчи повече за отбрана.

Мерц няма добри възможности. Временното спиране на дълговата спирачка поради извънредно положение, както направи последното правителство по време на пандемията, би било правно рисковано и би предизвикало други усложнения. Тази ситуация подчертава защо фискалната усмирителна риза на Германия е толкова неподходяща за нейната фрагментирана политика и стагнираща икономика.

Ожесточените дебати за ограничените финансови ресурси са неизбежни при сегашната уредба, а освен това са и ненужни: публичните дългове са ниски по международните стандарти. Мерц би направил огромна услуга на себе си - и на политическия център на Германия - като реформира дълговата спирачка възможно най-скоро, може би като убеди партията „Левите“ да я подкрепи след свикването на новия парламент. Междувременно Германия може да преглътне горчиво хапче, ако поиска от парламента, който не работи, да санкционира огромен финансов разход за армията.

Крис Брайън е колумнист на Bloomberg, който се занимава с индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер във Financial Times.