Руските суровини се завръщат? Та те никога не са изчезвали от пазара

Завръщането на руските суровини на световния пазар не е въпрос на това дали, а кога и при какви условия. Този момент наближава, но все пак вдигането на санкциите от страна на Запада и нормализирането на търговията няма да бъдат толкова неблагоприятни за цените, колкото изглежда на пръв поглед.

Със старта на преговорите между САЩ и Русия във връзка с войната между Украйна и Русия на пазара се наблюдават две конкуриращи се мнения. Едното гласи, че преговорите ще бъдат дълги и вихрени, поради което санкциите ще останат в сила месеци, а може би и години. Другото гласи, че облекчението е зад ъгъла.

Смятам, че второто е по-вероятно. Нещо повече, това, което наистина има значение, не са санкциите, а тяхното прилагане. А след миналата седмица някой наистина ли вярва, че Министерството на финансите на САЩ ще даде приоритет на контрола, да речем, върху износа на петрол от Русия? Или че американските дипломати лобират пред азиатските държави да избягват стоки от Русия? Или че Белият дом не се грижи за завръщането на американските петролни компании в Русия? Режимът на санкциите се разпада - ако не на практика, то все още юридически.

Залогът е огромен. Русия е суровинна суперсила, която се нарежда сред първите пет на много пазари - от суров петрол до алуминий и пшеница - и е ключов доставчик за своите съседи. Преди Владимир Путин да нахлуе в Украйна през 2022 г. и да прекъсне потоците, Русия е снабдявала Европа с 25% от нейния петрол; с 50% от нейните въглища, както и с близо 40% от природния газ.

Войната преобърна търговията с краката нагоре, но руското добивно стопанство не се промени особено. В някои случаи добивът днес е по-висок, отколкото през 2021 г.

Отчасти това беше замислено. Вашингтон, Лондон и Брюксел бяха изправени пред грозен избор: Да наложат ембарго върху руските суровини и да станат свидетели на висока инфлация или да позволят търговията да продължи, като по този начин финансират войната на Кремъл срещу Украйна. Вместо това те избраха невъзможния трети път: Наложиха санкции, но с достатъчно вратички, така че потокът да продължи.

Ето защо отмяната на санкциите може да не доведе до намаляване на цените - поне не в много краткосрочен план. Да вземем за пример петрола. Производството на суров петрол в Русия не е ограничено от западните санкции, а по-скоро от собствения ѝ избор като член на картела ОПЕК+. Вярно е, че руският нефтодобив е по-нисък, отколкото в края на 2021 г., като възлиза на около 9,7 млн. барела дневно в сравнение с 10,6 млн. барела. Но добивът на други водещи държави от ОПЕК+, като Саудитска Арабия, е намалял с подобна стойност, ако не дори и повече.

Добивът на петрол в Русия остава устойчив. Макар и по-нисък, отколкото преди Русия да нападне Украйна, добивът на петрол е намалял главно поради ограниченията на ОПЕК+, а не поради западните санкции.

Селскостопанските стоки са друг пример за част от стоковия пазар, която няма да бъде засегната. Извън затрудненията, породени от банковите санкции, Русия е в състояние да изнася колкото си иска от реколтата си. В резултат на това износът на пшеница през 2023-24 г. достига рекордно високи стойности от 55 млн. метрични тона, което е с 60% повече спрямо 2021-22 г. Подобна е ситуацията и в металургичния сектор. Производството на алуминий в Русия се е увеличило миналата година до 3,8 млн. тона, което е най-високото ниво от повече от десетилетие.

Изключение прави природният газ. По ирония на съдбата санкциите по отношение на природния газ са руски - а не западни. Именно Москва спря да продава своя газ на Европа. Там, където суровината все още е налична, например под формата на втечнен природен газ, Европа остава склонен купувач. Всъщност някои европейски държави купуват руски втечнен природен газ в рекордни количества повече от 1000 дни след началото на инвазията.

Въпреки че не очаквам Европа отново да купува количествата руски газ, както някога, очевидно е, че когато той отново потече, дори и само към малка група държави, въздействието ще бъде голямо. Европейските референтни цени на едро на природния газ могат да спаднат с 25%, ако не и повече, до следващата година, ако руският газ бъде наличен. Това, от своя страна, ще доведе до понижаване и на цените на електроенергията. Непрекъснато съм прогнозирал, че Германия и други страни отново ще купуват руски газ, дори ако Путин остане в Кремъл. Нищо досега не ме кара да мисля, че това няма да се случи.

За останалите видове суровини най-голямата промяна, предизвикана от войната, не беше в производството, а в дестинацията. Вместо да се насочат към естествените си купувачи, обусловени от географската близост, руските суровини се насочиха към Китай и Индия.

Ако вдигането на санкциите няма да промени предлагането на суровини веднага, то отваря вратата за по-нататъшни покачвания. Най-напред, една сделка може да промени позицията на Москва спрямо ОПЕК+. Засега всичко сочи, че съюзът между Русия и Саудитска Арабия е силен. Но самият Путин се застъпва за включването на САЩ в тристранните преговори за енергийния пазар, наред с Рияд и Москва. Президентът Доналд Тръмп публично поиска от ОПЕК+ да увеличи добива.

Освен това отмяната на санкциите - и по-специално връщането на американските средства - може да увеличи руския производствен капацитет, особено за петрол. Но това е въпрос на години, а не на седмици.

Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата „Светът за продан: Парите, властта и търговците, които търгуват с ресурсите на Земята.“