Украйна може да оцелее с „най-малко неизгодната“ мирна сделка

Президентът Доналд Тръмп не сложи край на войната в Украйна за 24 часа, както обеща, но неговият екип направи първата стъпка тази седмица, като се срещна с руски представители в Саудитска Арабия. Забележително е, че отсъстваха украинската страна и европейските ѝ поддръжници. Съобщава се, че този американо-руски разговор в крайна сметка ще обхване не само Украйна, но и контрол над въоръженията, санкции върху руските въглеводороди, статуса на Москва в Г-7, кибератаки и други конфликтни въпроси.

Въпреки това Украйна е ясно основната тема, и за съжаление, изглежда че „бързото“ прекратяване на войната, както го вижда Тръмп, означава да се направи много малко за хората, които всъщност бяха нападнати. Американските представители изглежда клонят към приемане на много от позициите на руския президент Владимир Путин, например не-членство на Украйна в НАТО и позволяване на Русия да контролира 20% от украинската територия, която вече е окупирала. Тръмп дори изглежда обвинява Украйна за войната.

Но, ако приемем, че Вашингтон и Москва наистина преговарят, трябва да се замислим по начина, по който бившият министър на отбраната Доналд Ръмсфелд веднъж се изрази относно Гуантанамо: Какъв е „най-малко лошият“ изход, с който Украйна и поддръжниците ѝ могат да живеят?

Нека започнем с преговарящите. Делегацията на САЩ в Рияд включваше държавния секретар Марко Рубио, съветника по националната сигурност Майк Уолц и пратеника за Близкия изток Стив Уиткоф, всички от които имат ограничен опит в международната дипломация. Руснаците се представляват от дългогодишния си министър на външните работи Сергей Лавров, поставен под американски санкции дни след инвазията през 2022 г.

Дано американците не се окажат не на място. Когато бях старши военен помощник на Ръмсфелд преди повече от две десетилетия, се срещах с Лавров няколко пъти в Русия и Европа. Той е висок, внушителен, говори отлично английски и преговаря много твърдо. „Гладък като стъкло“ – каза ми веднъж Ръмсфелд след особено труден разговор в Мюнхен, без обаче да го има предвид като комплимент.

По онова време обсъжданията ни бяха свързани с някои сериозни разногласия – например американските противоракетни системи в Европа, насочени срещу Иран, които Москва намираше за дестабилизиращи. Но също така имахме добри разговори за области, където можехме да си сътрудничим – борба срещу наркотиците, борба с тероризма, контрол над въоръженията и дори Афганистан.

Спомням си как в един момент Лавров вдигна ръце, докато Ръмсфелд твърдеше, че Русия няма от какво да се бои от нашата противоракетна мрежа в Западна Европа. „Вашият бюджет е над 10 пъти по-голям от нашия,“ каза той, „а сега искате да неутрализирате единствената ни реална застраховка – нашия ядрен ракетен капацитет.“

Колко се промениха времената. Сега Русия изразходва около 7% от БВП за отбрана (САЩ са на около 3,3%, а много от членовете на НАТО се затрудняват да достигнат 2% цел), като руската армия е огромна и придобива все повече боен опит.

Германия вече е на второ място по военни разходи в НАТО.

Макар че преговарящите от САЩ ги очаква тежка битка, украинският президент Володимир Зеленски е изправен пред почти невъзможно предизвикателство. Но не бива Украйна да бъде напълно изключена от каквито и да е преговори. Зеленски има малък коз във вид на съвсем ограничено парче руска земя, която държи, и по-голям – своята по-малобройна, но страховита бойна сила. Освен това все още се радва на силна европейска подкрепа.

За Зеленски и неговите поддръжници ще има три ключови елемента във всяко „най-малко лошо“ споразумение.

Първо, не бива да се правят допълнителни териториални отстъпки. Макар че загубата на Крим и четирите области в Донбас вече е достатъчно лоша, трябва да се очертае ясна граница срещу всякакви по-нататъшни искания – например да се откаже от Харков, втория по големина град в страната, намиращ се близо до руската граница.

Второ, е нужна някаква надеждна гаранция за сигурност, която да попречи на Путин отново да се въоръжи и да поднови незаконната си инвазия след няколко години. Екипът на Тръмп отхвърли поставянето на американски войски на място още преди да започнат преговорите, а Путин никога не би приел пряка намеса на НАТО. Но европейски части биха могли да бъдат разположени в Украйна като „авангард“, ефективно служещи за възпиране. Франция, Великобритания, балтийските държави и евентуално Полша вече заявяват подобна готовност. Друга, по-малко вероятна, гаранция би могла да е, че ако Путин отново нахлуе, НАТО незабавно ще приеме Украйна за член.

Трето, Украйна трябва да получава продължаваща военна помощ от САЩ и Европа. Общият бюджет за отбрана на държавите в НАТО е близо 1,5 трилиона долара. Има достатъчен капацитет за предоставяне на още бойни самолети, ракети „земя-земя“, високотехнологични безпилотни системи, както и кибер- и разузнавателна подкрепа.

Разбира се, ужасно е да изискваме жертвите на войната да се откажат от толкова много земя. Но ако се постигне подобна сделка за Киев, обстоятелствата изглеждат донякъде по-добри. Над един милион руснаци са убити, ранени или избягали от страната, за да избегнат мобилизацията. Путин получава парче територия, която три години е бойно поле, осеяно с невзривени боеприпаси, разрушена инфраструктура и население, което ще изисква възстановяване. Също така принуди Швеция и Финландия да се присъединят към трансатлантическия съюз, превръщайки Балтийско море в своеобразно „езеро на НАТО“.

Трудно е да се приеме това като голяма победа за Путин, особено като се добави и дългосрочното въздействие върху руската икономика, която отдалечава огромна част от БВП към военни цели и губи толкова много потенциална работна ръка.

„Най-малко лошото“ споразумение, очертано тук, е далеч от съвършено, но като имаме предвид състоянието във Вашингтон, Москва и бойните полета на Украйна, може да е най-добрият възможен изход. Най-големият въпрос може да не е дали Путин би го приел, а дали Тръмп и неговите съветници ще работят за постигането му.

Още по темата

Украйна се оказа с малка роля в "театър на абсурда"

САЩ поставиха руските санкции на масата на преговорите за войната в Украйна

Европа бърза да изработи отбранителен план след атаката на Тръмп по Украйна

САЩ може да станат търговски посредник между Русия и ЕС, ако има мир в Украйна