Европа е изправена пред дилема за 3 трилиона долара, достойна за Хамлет

„Да бъдеш или да не бъдеш.“ Така френският премиер Франсоа Байру обобщава дилемата на Европа, докато Доналд Тръмп заплашва да се откаже от съществуващите договорености за сигурност на континента – които Европа оглавяваше почти цял век – а Владимир Путин се възползва от предимството си в преговорите за прекратяване на огъня в Украйна, където европейците дори нямат място на масата. В същото време кибератаки и заплахи срещу критична инфраструктура се засилват от Италия до Исландия.

Този избор може да се преформулира така: или Европа да увеличи военните си разходи, или да позволи Съюзът да потъне в незначителност.

Разходите за отбрана като дял от БВП (%) разкриват дисбаланса в Европа.

Подобно на Хамлет, Европа предпочиташе трагично бездействие и поетични монолози, вместо да действа в името на собствените си интереси за сигурност. Докато се търси отговор на това, което изглежда като собствена „рестартираща“ политика на Тръмп към Русия, няма смисъл да се залъгваме, че досегашната динамика между покровител и протекторат е устойчива, независимо че е била доходоносна. Тя породи манталитет на „вечен мир“ в части от застаряващ континент, където социалните разходи винаги са били на първо място. Създаде и „морален риск“, тъй като Полша например харчи над 3% от своя БВП за отбрана, а Ирландия – 0,2%.

Прекомерната зависимост от САЩ позволи и на Вашингтон да използва ролята си на най-големия световен военен разходвач като лост за натиск. Това се изостри при Тръмп, който настояваше европейците да удвоят ангажиментите си към НАТО, докато същевременно подкопаваше собствените ангажименти на Америка. Новото крайно измерение е ролята на Илон Мъск и вицепрезидента Джей Ди Ванс, които обвиняват европейските правителства, че действат като „вътрешен враг“. Според Марк Пиерини, старши сътрудник в Carnegie Europe, това е не по-малко радикална повратна точка за бъдещето на европейската сигурност, отколкото беше падането на Берлинската стена през 1989 г.

Вместо да се притеснява дали Тръмп играе стратегически покер или просто импровизира, най-силният „коз“ на Европа в момента би трябвало да бъде увеличението на военните разходи. Това е най-добрият начин едновременно да поеме по-голяма част от бремето на САЩ, да възпира по-ефективно руските заплахи и да стимулира икономическия растеж. Цел от 4% от БВП за отбрана изглежда идеална, ако 3% са твърде малко, а 5% – прекалено много. Според данни на Bloomberg Economics, това би изисквало допълнителни 2,7 трилиона долара през следващото десетилетие за петте най-големи европейски членки на НАТО – включително пестеливи на тема дълг държави като Германия.

Още по темата

Обсебването на Тръмп от митата повишава възможността за търговска война

Европа бърза да изработи отбранителен план след атаката на Тръмп по Украйна

Трудно ли е това? Разбира се. Но невъзможно? Не. Разходите ще възлязат на около 270 милиарда долара годишно; бремето може да се раздели между съвместни европейски усилия – да речем половината от сумата, или около 1% от БВП на ЕС – и национални бюджети. „Колективната застраховка е по-евтина от самозастраховането“, казва Гунтрам Волф, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, като посочва по-ниските разходи при споделен дълг и съвместни поръчки на боеприпаси и дронове, както и положителните икономически ефекти. Вече виждаме как някои страни увеличават разходите, например в Дания (родината на Хамлет), където 3,2% от БВП са достижими още тази година. И дори без коренна промяна в посока на „еврооблигации“ по примера на Марио Драги, Брюксел разполага с други инструменти.

Как да се изразходват тези средства? Поемането на по-голяма отговорност от САЩ означава колективни инвестиции в активи, които Европа няма, казва мозъчният тръст EUISS: оперативно разузнаване, противовъздушна отбрана, транспорт и зареждане във въздуха. Масовото производство на боеприпаси и дронове би било отговор на руските усилия, но и тласък за нови участници в сферата на отбраната, като стартъпа за изкуствен интелект Helsing. Повече общи поръчки и стандарти за оборудване, например танкове, биха намалили фрагментацията на отбранителните пазари, както и консолидацията, за която призовават Airbus SE и Rheinmetall AG.

Както обикновено, истинското предизвикателство не е финансово, а политическо. Тези въпроси навлизат в сърцевината на националния интерес и т.нар. европейски „начин на живот“, при който маслото е преди пушката. Никаква технократска организация няма да отстрани изцяло трудните решения. Байру, вероятно, отлично разбира връзката между ограниченията в отбраната и недостига във френската пенсионна система, който може да достигне 15 милиарда евро (15,7 милиарда долара) годишно до 2035 г.

Сега е моментът Европа да поеме отговорност и да обясни на избирателите защо е по-добре да се действа по-рано, когато разходите са поносими, вместо по-късно, когато може да не бъдат. Вероятно континентът ще трябва да изобрети отново политическата си структура, за да реши крещящите пропуски в стратегическата визия и изпълнителните правомощия. Всичко това, само и само за да избегне Европа да се превърне в глобална второстепенна роля – или в безкраен фарс.

Още по темата

Литва смята, че Европа трябва да харчи за отбрана много и бързо, част 1

Литва смята, че Европа трябва да харчи за отбрана много и бързо, част 2

Европа е все по-склонна да взима общ дълг, за да засили отбраната си

ЕС ще търси как да съживи отбраната си под натиска на Путин и Тръмп