Украйна се оказа с малка роля в "театър на абсурда"

Всяка изминала седмица, ден и час подсказва, че този втори мандат на Доналд Тръмп се оказва едновременно по-перфиден и по-абсурден, отколкото някой можеше да се опасява. Президентът, след като разговаря с руския си колега, очевидно се готви да предаде Украйна, Европа, Запада и каквото и да е останало от „основания на правила“ международен ред. И не само неговите MAGA фенове, но и почти всички републиканци в Конгреса, с искрен или престорен ентусиазъм, ще му позволят.

Последнaта външнополитическа буря на Тръмп (за разлика от вътрешнополитическата) започна на среща с пресата в Мар-а-Лаго, на която той не само изопачи ролите на украинския и руския президент, но направо ги преобърна и реалността като цяло.

Осъждайки ужасната война, която бушува от три години, Тръмп хвърли вината върху лидера не на Русия, а на Украйна. „Никога не трябваше да я започваш“, възрази той, обръщайки се задочно към Володимир Зеленски. "Можеше да сключиш сделка." Сделка за предаване и прекратяване на съществуването като независима нация, изглежда има предвид той.

Ами Владимир Путин? В края на краищата руският президент е този, който води непровокирана и геноцидна война срещу Украйна, позволявайки на войските си да вършат зверства. Не и в менталната вселена на Тръмп. „Русия иска да направи нещо“, каза Тръмп. „Те искат да спрат дивото варварство." Моля?

Той поднови атаката на следващия ден, хвърляйки повече обиди и лъжи към Киев. Хората на Запад, включително в САЩ, като цяло гледат на Зеленски като на сложен човек, но преди всичко като на герой за съпротивата срещу бруталната руска атака, още от ранните часове на инвазията, когато американците му предложиха да го измъкнат от опасност и той стоически отговори: „Имам нужда от амуниции, а не от превоз“. Не и Тръмп. Той вижда Зеленски – а не Путин – като „диктатор“.

Обръщането на истината – въз основа на предпоставката, че колкото по-голяма е лъжата, толкова по-завладяваща е тя – е едно средство, предпочитано от демагозите през цялата история. Преувеличението, истерията, хиперболата са сред останалите, както и оруелските евфемизми, за да се обезсилят всякакви нехуманни последствия, които могат да възникнат.

За социалните психолози загадката е как мнозинствата и дори цели народи могат да се поддадат на подобна демагогия – например как обикновените германци в Третия райх (или руснаците при Путин) се превърнаха, чрез фината гимнастика на самозаблуда и отричане, в „нация от странични наблюдатели“.

В единия край на спектъра са функционери, които искат да спасят или напреднат в кариерата си, които се съгласяват с каквито и глупости да бълва лидерът, дори ако това противоречи на принципите и ценностите, които някога са приемали сериозно. Вземете държавния секретар Марко Рубио. В ролята на Талейран на Наполеона на Тръмп, този бивш руски ястреб сега повтаря капризите на президента.

На другия край са помощници, поддръжници или фанатици, които се борят за благоволението на лидера, като разтягат реториката до все по-големи крайности. Амбициозните политици от MAGA забелязаха например, че Тръмп обича да преименува нещата, така че Мексиканският залив да стане Американски залив или Денали да се върне на планината Маккинли. Те също така разбраха, че той иска да вземе Гренландия от Дания. Ето, сега Конгресът обработва законопроект, наречен „Закон за червената, бялата и синята земя от 2025 г.“. Ще направи точно това: ще упълномощи Тръмп да преименува Гренландия.

Това, което за непосветените изглежда като сатира, за поклонниците е жаргонът на нов режим, давайки сигнал за преклонение пред властта, като същевременно обърква масите. Тези начини на комуникация винаги са очаровали мислители, които са живели във времена, когато логиката се е разпадала и думите са губели смисъл, когато е изглеждало, че единственият начин да функционираме е да изоставим разума доброволно.

Едно такова време беше възходът на фашизма в голяма част от Европа, включително Франция, преди Втората световна война. Това преживяване вдъхновява драматурзи като Йожен Йонеску да създадат жанр, наречен „театър на абсурда“.

Пиеса, която може особено да резонира сред мислещите републиканци, е „Носорог“ на Йонеску. Действието се развива в затънтено градче във Франция, където главният герой, Беренгер, и други живеят спокойния си живот, когато носорог преминава през града.

Какво се случи току-що и това дори носорог ли беше? Преди Беренгер и други да успеят да обмислят странността, други хора започват да се превръщат в носорози. Един логик се опитва да го осмисли и се проваля ужасно. Един по един жителите на града се превръщат в рогати зверове, докато дори любовта на Беренгер, завладяна от тяхната мъжествена енергия, се превръща в носорог, оставяйки след себе си само един самотен и отчужден Беренгер.

„Колективна психоза“ е завладяла града, отбелязва в един момент един от героите. Изглежда това важи и за Конгреса на САЩ, където повечето републиканци, много от които са прекарали кариерата си до този момент, говорейки лошо за Кремъл, са станали странно мълчаливи в отговор на изблиците на Тръмп.

Малцината останали Беренгери изглеждат също толкова самотни и изолирани като героя на Йонеску. Майк Пенс е един. „Г-н президент, Украйна не е „започнала“ тази война“, написа той; „Русия започна непредизвикана и брутална инвазия, която взе стотици хиляди животи. Пътят към мира трябва да бъде изграден върху Истината.” Пенс, първият вицепрезидент на Тръмп, беше отлъчен отдавна и сега живее в пустинята.

Добре дошли тогава в театъра на абсурда: в една Америка, където носорози газят селския площад и нашите собствени приятели внезапно метаморфозират. Към свят, в който жертвите са злодеи, а злодеите жертви; където приятелите стават врагове, а враговете – приятели. Където горе е долу и долу е горе. Освен ако Беренгер не открие, че не е сам.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ дипломацията на САЩ, националната сигурност и геополитиката. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Още по темата

Европа бърза да изработи отбранителен план след атаката на Тръмп по Украйна

Тръмп се обръща срещу Зеленски, оставяйки на Украйна малко възможности във войната

Ако не сте на масата на преговорите в международната система, ще сте в менюто

Екипите на Тръмп и Путин се срещнаха в Рияд, започват разговори без Европа