Два пъти вече великите сили избират конференцията в Мюнхен, за да произнесат речи, които драматично променят архитектурата на глобалната сигурност. През 2007 г. Владимир Путин предупреди, че Русия вече няма да следва правилата, установени от Запада, и ще третира Организацията на Северноатлантическия договор като враждебна сила. Този уикенд САЩ отправиха подобно предупреждение към собствените си съюзници, в шок за европейците, който постави трансатлантическия съюз в клинична смърт.
От речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс лъхаше презрение към присъстващите в залата и той предложи поредица от послания, които вероятно ще променят перспективите за сигурност на Европа толкова, колкото и тези на Путин преди 18 години. Последвалата трансформация доведе до три войни (Грузия през 2008 г., Украйна през 2014 г. и 2022 г.), пренареждане на европейските енергийни пазари и международни институции и нов военен блок за Москва, който включва Китай, Иран и Северна Корея.
Първото послание на Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността беше, че администрацията на Тръмп има за цел да бъде революционер и да изнесе своята революция в чужбина. Американският „нов шериф“ вижда повечето европейски държави като „вътрешна заплаха“, заяви той, с ясния намек, че за да се промени това, те ще трябва да отпият от чашата на MAGA.
Според Ванс Европа е изоставила основните демократични ценности, на които е основан трансатлантическият съюз. Няма значение, че неговият ръководител се е опитал да отмени изборите със сила. Вицепрезидентът беше там, за да подкрепи съмишленици от другата страна на океана и да уведоми, че новата американска администрация гледа на европейския истаблишмънт като на противник в борбата, която я вълнува най-много - срещу либералния ред, създаден от Вашингтон след Втората световна война и отстояван оттогава.
За да подчертае това, Ванс отказа да се срещне с германския канцлер Олаф Шолц. Вместо това той напусна конференцията, за да се срещне с Алис Вайдел, съпредседател на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, която се нарежда на второ място с 20% преди изборите, които ще се проведат в неделя.
В новата американска борба с либерализма вече трябва да е ясно, че Русия се възприема като потенциален съюзник. По същия начин усилията на Путин да изгради сфера на влияние в Украйна и може би още по-далеч в Европа не са за президента Доналд Тръмп отвратително нарушение на международното право. Те са нещо, което той би искал да постигне и за САЩ в Канада, Гренландия, Панама и Мексиканския залив.
Ванс отправи следващото си послание, като просто пренебрегна въпросите на сигурността и най-вече на Украйна, които европейските лидери и представители на отбраната се бяха събрали да обсъдят. Той намекна, че Европа е твърде слаба, за да заслужава консултации или място на масата с великите сили, които ще водят разговорите, а именно САЩ, Русия и евентуално Китай.
Всичко това е „неприемливо“, заяви в отговор разгневеният германски министър на отбраната Борис Писториус. И все пак Европа вероятно ще го приеме. След като до голяма степен седяха в мрачно мълчание по време на речта на Ванс, аудиторията го аплодира на крака, разбрала, че европейците не могат да си позволят открит разрив с могъщия си - макар и скоро бивш - съюзник, защото наистина са твърде слаби, за да се справят сами с Русия.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен показа смело лице, когато говори точно преди Ванс. Тя разказа за факта, че Европа колективно е предоставила повече помощ на Украйна, отколкото САЩ, и значително е увеличила разходите за отбрана след като Путин нахлу изцяло в Украйна преди три години. И двете твърдения са верни, но също така пропускат същността, защото нито едно от тях не е било близо до достатъчно. Нейните предложения сега да се подсили европейската отбрана са жизненоважни, но твърде закъснели с десетилетие.
Последната седмица беше повече от предупредителен сигнал за европейците. Тя сбъдна най-лошите им страхове. Лидерите и ръководителите на отбранителните ведомства вече знаят, че са сами, че не могат да разчитат на САЩ да спазват клаузата за колективна отбрана по член 5 на НАТО и че Тръмп няма желание да ги включи в споразумението, което се надява да сключи с Путин, за да сложи край на войната. По-лошото е, че след като е определил условията на споразумението, той възнамерява Европа да поеме огромната сметка, включително гаранциите за сигурността на Киев. Това е нещо, което всички в аудиторията на Ванс този уикенд - и най-вече президентът на Украйна Володимир Зеленски - знаят, че Европа е ужасно неподготвена да направи.
Изводът е, че Европа все още се нуждае от САЩ и го знае, но Америка на Тръмп вече не вижда нужда от Европа. Това не означава, че крайният ход на администрацията по отношение на Украйна ще доведе до бързото решение на войната, което тя иска. Исканията на Путин остават далеч от това, което Украйна може да приеме, а Киев има право на глас. Първият знак за това дойде този уикенд, когато Зеленски заяви, че все още не е приел предложението на Тръмп за размяна на подкрепа за около половината от природните ресурси на Украйна. И защо да го прави, след като все повече изглежда, че така или иначе ще бъде продаден на Кремъл?
Зеленски се противопоставя на американската стратегия за самостоятелни действия, като заявява, че ще се срещне с Путин едва след като всички съюзници на Украйна се споразумеят за обща позиция в преговорите. Съмнявам се, че Европа ще успее да запълни празнината, оставена от това, което е равносилно на американско дезертьорство. Това не е само поради липса на ресурси. Това е и защото администрацията на Тръмп изглежда решена да използва Украйна и национализма като клинове за задълбочаване на разделението на Стария континент и вероятно ще успее.
Това е предизвикателство, което европейските лидери трябва най-накрая да поемат, като направят всичко необходимо, за да могат да гарантират колективната си сигурност в един постамерикански ред, защото това е континент, който има много лош опит с необуздания национализъм. В края на краищата през 1938 г. в Мюнхен се проведе третата епохална конференция и „мир в нашето време“ не последва.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.