Умните пари в суровините залагат на тропиците

Това е предвестник на финансовите щети, които изменението на климата ще продължи да нанася по света

19:00 | 15 февруари 2025

Автор: Дейвид Фиклинг

Снимка: Bloomberg

Търсите инвестиционна идея, която се изплати щедро на стоковите пазари през последните шест месеца? Вижте какво се случва на тропиците.

Тропическите горски култури представляват четири от най-добре представилите се сред основните стокови фючърси от началото на август. Кафето (както в по-ароматните си разновидности арабика, така и в основния сорт робуста) е поскъпнало повече от два пъти. Каучукът, какаото и палмовото масло са поскъпнали с повече от 20% за същия период. Кокосовото масло, макар и да не се търгува широко, също се справя добре: спот цените в Амстердам са се повишили с около 27%.

Това не е повод за празнуване. Уникално уязвими към капризите на времето, тропическите горски култури са като канарчета в каменовъглената мина на глобалното затопляне. Парите, направени от търговците на суровини в момента, са обратната страна на загубите, поети от засегнатите от горски пожари собственици на жилища в САЩ - предвестник на финансовите щети, които климатичните промени ще нанесат на целия свят с напредването на века.

^{Горещ пазар | Тропическите култури отбелязаха най-силните печалби от основните суровини през последните шест месеца}

Въпреки че производството на тези култури се простира на три континента, те до голяма степен се произвеждат само на няколко места. Само шест държави - Бразилия, Индонезия, Кот д'Ивоар, Малайзия, Тайланд и Виетнам - представляват 87% от световното палмово масло, 71% от каучука, 59% от какаовите зърна и 55% от кафето.

При такава концентрация на предлагане лошото време в един регион може да бъде достатъчно, за да извади от равновесие целия глобален пазар. В Бразилия най-лошата суша от четири десетилетия попречи на цъфтежа на кафеените растения, както и допринесе за изгарянето на тропически гори и полета със захарна тръстика и пресъхването на язовирите, които осигуряват две трети от електричеството на страната. Проливни дъждове и наводнения в какаовите региони в Западна Африка и плантациите за каучукови и маслодайни палми в Югоизточна Азия са имали подобен ефект, убивайки пъпките, причинявайки гниене на плодовете по дърветата и не позволявайки на фермерите да стигнат до плантациите си, за да приберат реколтата.

^{Тлъсти печалби | Повече от 80% от световната реколта от палмово масло идва само от две страни}

Тези катастрофални условия на три континента са свързани и връзката ще се засилва, тъй като затоплящият се климат кара регионалните метеорологични системи да се свързват. Цикълът Ла Ниня, който преобладаваше през по-голямата част от последните пет години, има тенденция да носи сухи условия в югоизточна Бразилия и влажно време в Западна Африка и Югоизточна Азия, докато влагата в Южния Атлантик и Индийския океан се измества на изток.

Част от това е характерно за тропическото земеделие. Растенията в умерените географски ширини и субтропиците са склонни да бъдат по-устойчиви на лоши условия на отглеждане, тъй като са се развили, за да се справят със сезонните промени в температурата и валежите, много по-драматични, отколкото ще откриете в пояса на тропическите гори, който е най-близо до екватора.

^{Горещ шоколад | Само Кот д'Ивоар произвежда почти половината от какаовите зърна в света}

Тропическите растения обаче са много по-крехки. Направете времето малко по-горещо с около градус и фотосинтезата отслабва, вредителите се размножават и добивите намаляват. Едно проучване от 2020 г. установи, че 41 от 190 изследвани тропически вида ще растат при толкова високи температури до 2070 г., че семената им няма да могат да растат. Изменението на климата представлява „екзистенциална заплаха“ за производството на тропически плодове като банани, манго и папая, според друго проучване от миналата година.

Влошавайки нещата, всичките четири стоки, чиито цени в момента се повишават, се произвеждат от дървета. Един бразилски производител на соя има известна възможност да вземе предвид дали наближава Ел Ниньо или Ла Ниня, когато решава колко хектара да засее всяка година, което спомага за смекчаване на въздействието на времето и балансиране на пазара. Дървесните насаждения обаче са проекти с продължителност десетилетия, така че едва ли има възможност да се компенсира чрез коригиране на насажденията. Култури, които също се отглеждат в субтропични и умерени региони, както и в пояса на тропическите гори (като царевица, соя, чай и захар), също са по-малко изложени и са видели малко доказателства за скокове на цените напоследък.

^{Сигнал за тревога | Бразилия и Виетнам представляват половината от световната реколта от кафе}

Последното парче от пъзела идва от разглеждането на финансовите условия на хората, които ги произвеждат. Предлагането и на четирите е доминирано от дребни стопани, които обикновено обработват само няколко хектара и използват стоките, които отглеждат, като парични култури, за да допълнят оскъдния си поминък.

Тъй като въздействието на затоплящата се планета се засилва, „адаптирането към климата“ се превърна в ключова концепция за фермерите в богатите страни – инвестиране в нови сортове семена, по-добри хранителни вещества или по-сложни методи за управление на водата, прибиране на реколтата и сеитбообръщение, за да се компенсират щетите, нанесени от времето.

^{Отскачане | Югоизточна Азия доминира световните доставки на естествен каучук}

Всичко това обаче струва пари и има малко хора в цялата световна селскостопанска индустрия, които разполагат с по-малко от фермерите, отглеждащи тропически горски култури. В края на краищата дребните фермери съставляват най-големия дял от 700-те милиона по света, живеещи в крайна бедност с по-малко от 2,15 долара на ден.

По-високите цени като тези, които виждаме сега, обикновено стимулират подобни инвестиции. Но дребните земеделски стопани в тропическите райони са пословично неуспешни в улавянето на стойността от своите вериги за доставки, като по-голямата част от ползите преминават към преработвателите, търговците и шепата глобални компании, които стоят на върха.

Това предполага, че облекчението е далеч. Ако се надявате да откъснете ума си от мрачната реалност на изменението на климата със закуски, лате, шоколадово блокче или шофиране сред риродата, ще плащате повече за тази привилегия още доста време.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.