Кой е Фридрих Мерц и може ли да изведе Германия от кризата?

Човекът, който вероятно ще стане следващият канцлер на Германия, е загадка. За някои Фридрих Мерц е популистки провокатор; за други – твърд консерватор или ловък икономист. Ако неговата партия, консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (CDU/CSU), спечели изборите в Германия на 23 февруари, той ще трябва бързо да се издигне над тези етикети и да покаже ефективно държавническо поведение.

Никой не може да очаква, че проблемите на Германия ще бъдат решени за една нощ, но с крайната десница, която настъпва, центристите може би имат само още един шанс да измъкнат страната от застоя. Въпросът е: има ли Мерц необходимите качества?

Той със сигурност ще може да стартира с предимство. Неговата партия води в социологическите проучвания от последните три години и вероятно ще получи два пъти повече гласове от сегашния канцлер Олаф Шолц и неговата център-лява Социалдемократическа партия (SPD). Мерц е толкова ясен фаворит, че някои медии вече го наричат „канцлер в изчакване“.

Но не бъркайте тази солидна преднина с ентусиазъм. Проучванията показват, че консерваторите запазват стабилна подкрепа от около 30%, което би било вторият най-лош резултат в историята на партията (най-лошият е 24% през 2021 г.). Това се случва въпреки шокиращо ниския рейтинг на одобрение на Шолц. Опозиционният лидер Мерц върви напред, но би трябвало да лети.

Не е веднага очевидно какво го спира. Той може да е най-възрастният кандидат за канцлер, но „енергичните му кампанийни изяви прикриват 69-те му години“, както отбелязват журналистите от The Economist, които го интервюираха миналата седмица. Освен това изглежда в добра позиция да се справи с две от най-спорните теми в тази кампания: стагниращата икономика и имиграцията.

Фридрих Мерц е мултимилионер, натрупал повече богатство като корпоративен адвокат, отколкото германците са свикнали да виждат при своите канцлери. Той е заемал високоплатени позиции в множество корпоративни бордове, най-вече като председател на германския клон на американската инвестиционна компания BlackRock Inc..

Някои се питат дали фактът, че лети със собствения си самолет (Мерц има пилотски лиценз), не го прави твърде дистанциран от обикновените германци. Въпреки това, социологическите проучвания показват, че той се възприема като най-компетентния кандидат в областта на икономиката.

Но германската тревожност по този въпрос е дълбока. Докато страната навлиза в третата си поредна година на рецесия, германците никога не са били толкова песимистично настроени. В скорошно проучване само 25% от анкетираните оценяват икономическата ситуация като добра, а още по-малко вярват, че Германия върви в правилната посока.

„Бизнес моделът на тази страна е изгубен“, признава Мерц, който предлага драстично намаляване на данъците, бюрокрацията и социалните разходи. Ще са необходими заразителен оптимизъм и солидна икономическа експертиза, за да се спре изтичането на германски компании и да се убеди обществото, че по-добрите времена предстоят.

Другото голямо предизвикателство ще бъде да докаже бързо, че е готов да се заеме с този сложен и чувствителен въпрос. Неговите намерения в тази посока изглеждат достоверни.

Като вътрешнопартиен опонент на бившия канцлер Ангела Меркел, той беше открито критичен към политиката ѝ през 2015 г. да отвори границите на Германия за над 1 милион мигранти, като твърдеше, че това е трябвало да остане „еднократно изключение“.

Сега Германия е дом на над 3.5 милиона бежанци, което представлява 4% от населението. Ако бъде избран, Мерц ще трябва да убеди избирателите, че може да контролира имиграцията, без да рискува хуманитарната репутация на страната.

Фридрих Мерц безспорно е фигура с богат политически и икономически опит. Въпросът не е дали ще стане канцлер – той е фаворит за поста – а дали ще успее да се справи с предизвикателствата, които Германия трябва да преодолее.

С настъпващата крайнодясна опозиция, избирателите няма да му дадат много време за доказване. Ако не успее да покаже бързи резултати, разочарованието на германците от традиционните партии може да се задълбочи още повече.

В опит да убеди избирателите, че е готов да намали нерегламентираната миграция към Германия, Фридрих Мерц предприе рисков ход, опитвайки се да прокара по-строги законодателни мерки в парламента миналия месец. Той беше наясно, че антиимиграционната партия Алтернатива за Германия (AfD) ще го подкрепи – нещо, което се счита за табу сред основните партии в Германия заради историческото наследство на нацизма.

Проучванията след този ход показват, че това не е навредило на Мерц, въпреки вълната от обществено недоволство и масови протести. Но по-важното е, че не му е помогнало да увеличи подкрепата си, въпреки че около две трети от германците са съгласни с предложените от него мерки, включително постоянен граничен контрол.

Изглежда, че каквото и да каже или направи Мерц в момента, социологическите проучвания остават непроменени. Основният проблем е, че много германци са загубили вяра в политическата система. В продължение на години проучванията показват, че огромното мнозинство от избирателите вече не вярват на партиите, но новото е, че това недоверие се разпространява и сред средната класа – гръбнакът на CDU/CSU.

Центристките партии изглеждат неспособни да „създадат впечатление за съпричастност, компетентност и откритост“, както коментира един от социолозите.

Мерц е добре познато лице в тази система, на която хората вече не вярват. Той се присъединява към CDU още като 17-годишен ученик през 1972 г. и от самото начало проявява амбиция да стигне до върха.

През 2000-те той се стреми към лидерския пост в партията, но губи битката от Ангела Меркел. Двамата стават съперници, а през 2009 г. Мерц напуска политиката, за да се концентрира върху кариерата си в частния сектор. Когато се завръща през 2018 г., той губи вътрешнопартийните избори два пъти – първо срещу Анегрет Крамп-Каренбауер, а после срещу Армин Лашет, и двамата протежета на Меркел.

След техните неуспешни мандати, през 2022 г. Мерц най-накрая постига целта си – става председател на CDU и по-късно кандидат за канцлер през 2024 г.

Членската маса на партията застава твърдо зад него, а рейтингите на CDU се възстановиха след спада след ерата на Меркел. Но историята на „вечния втори избор“ не е привлекателна за избирателите. Промяната на този разказ няма да бъде лесна.

Освен това, Мерц не може да управлява сам. Поради „стената срещу AfD“, той ще трябва да сформира коалиция с една или дори две от сегашните управляващи партии, което за разочарованите избиратели може да изглежда като подмяна на статуквото, а не истинска промяна. Да ги убеди в обратното ще бъде трудно, но залозите не могат да бъдат по-високи.

AfD е на път да удвои гласовете си в сравнение с изборите през 2021 г. При този темп вече не изглежда немислимо, че в рамките на няколко години може да се превърне в най-силната партия в Германия.

Ако Мерц стане следващият канцлер, той няма да има много време. Ще трябва да намери начин бързо да прокара ефективни реформи и да ги комуникира добре, ако иска да върне оптимизма в Германия, да спре икономическия спад и да неутрализира популистите.

Никой не знае дали Мерц има способностите да се справи с тези огромни предизвикателства. Той никога не е бил министър и е усъвършенствал уменията си само в опозиция – било то срещу други партии или вътре в собствената си.

Но, за добро или лошо, вероятно именно той ще трябва да покаже на Германия пътя напред.

Германия може само да се надява, че това ще бъде историческият момент, в който се появява точният човек за точната работа.

Още по темата

Шолц не успя да надделее над Мерц по време на 1-вия предизборен дебат

Меркел изненадващо разкритикува лидера на партията си Фридрих Мерц

Шолц и Мерц влизат в спор за мигрантите седмици преди изборите

Мерц обяви преговори за премахване на спирачката на дълга