Време е да се отменят санкциите срещу съюзника на Путин в Беларус

Ако перифразираме Леон Троцки за войната, ние може и да не се интересуваме от повторното разделяне на Европа, но то се интересува от нас. Руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна два пъти в рамките на едно десетилетие, за да възстанови сферата на контрол, която Москва загуби през 1991 г., и въпреки че нещата едва ли са се развили по план за него, новото фактическо разделение е в ход.

В Украйна това е видимо, тъй като артилерията и окопите прокарват нови линии през степта. По-малко очевидно е, че някои от другите бивши владения на Москва се изтласкват от сивите зони, които обитават между Изтока и Запада след разпадането на Съветския съюз. Това не е непременно развитие, което те искат. Със сигурност не е в икономическия интерес или в интерес на сигурността на Европейския съюз. Но то се случва.

Неудобната реалност е, че в някои случаи западните политици несъзнателно помагат на Путин в този проект. Те продължават да провеждат политики - по-специално санкции - чиито първоначални цели вече не са постижими и сега принуждават правителствата, към които са насочени, да изпадат във все по-голяма зависимост от Москва.

Да вземем Беларус. Тази страна с население от около 9 милиона души граничи не само с Русия, но и с Украйна, две балтийски държави и Полша. Освен това тя се намира в т.нар. сувалски пролом - тънък 65-километров коридор по полско-литовската граница, който предлага най-краткия възможен път за войските на Путин да достигнат до руския ексклав Калининград, като същевременно отрязва балтийците от подкрепленията на НАТО.

Така че, както за отбранителни, така и за нападателни контингенти, Беларус е от решаващо стратегическо значение. Тя е и моделът за подчинения съюз на руските държави, който Путин иска да изгради.

Беларус е притисната между враждебни сили

На 26 януари президентът Александър Лукашенко проведе явно фалшиви избори, като си присъди 86,8 % от гласовете, а отговорът беше предвидим: нови санкции. Лукашенко и неговите сътрудници са обект на търговски ограничения от страна на ЕС поне от 2020 г., когато той потуши масовите протести заради кражбата на предишния президентски вот. Санкциите на ЕС се засилиха драстично, след като Беларус позволи на Путин да използва територията ѝ, за да атакува Киев през 2022 г.

По онова време целта на тези санкции беше похвална: да принуди Лукашенко да проведе нови и истински избори, да освободи политическите затворници (повече от 1200 души все още са в затвора), да спре да изтласква мигранти през западните си граници, да спре да помага на Путин в неговата непровокирана война срещу Украйна и като цяло да сложи край на тираничното поведение на вече седемгодишния президент. Въпреки това опитът се провали. Той продължава да е на власт, като всички значими независими медии и политическа опозиция са смазани, затворени или в изгнание.

Съобщава се, че през уикенда избирателните секции са били празни, въпреки официалната 86% избирателна активност, тъй като много беларуси са разбрали, че това е шарада. В същото време те не протестираха, защото от миналия път знаеха какво ще им донесе това: побоища, лишаване от свобода и мъчения. Знаят също така, че ако успеят да свалят режима, в рамките на часове руските танкове ще наложат нов лидер, който дори не се опитва - както Лукашенко все още прави - да запази подобие на суверенитет или да държи беларуските войски далеч от Украйна.

Джонатан Еял, дългогодишен анализатор на Източна Европа и международен директор в британския Кралски институт на обединените служби, казва: „Ние сме вдигнати на собствената си въдица. Най-лошият изход за нас е този, при който, от една страна, се опитваме да помогнем за свалянето на Лукашенко, но успяваме само да тласнем Беларус по-близо до Москва и може би към войната (в Украйна).“

Търговия между Беларус и ЕС | Санкциите намалиха вноса на ЕС от съюзника на Русия

До този момент западните съседи на Беларус са затворили повечето гранични пунктове. Лукашенко накара някои европейски консулства да затворят врати в столицата на страната от епохата на Сталин - Минск, а самата Европа намали издаването на входни визи. Санкциите върху беларуския износ са всеобхватни и се доближават до тези, наложени на Русия.

Тези мерки вече не са подходящи за целта. Беларус се намира в ситуация, по-близка до Унгария през 1956 г., когато Москва изпраща войски, за да потуши въстание, отколкото до успешната революция на Майдана в Украйна през 2014 г. Колкото и да са смели, беларуските протестиращи няма да успеят сами да свалят репресивния режим на Лукашенко, а както и в Будапеща от съветската епоха, Западът няма да им помогне, ако се опитат. Необходима е по-дългосрочна игра, която да увеличи максимално контактите на обикновените беларуси със Запада, а не да ги изолира, и същевременно да намали зависимостта на Лукашенко от Русия.

Трансграничните пътнически влакове трябва да се възобновят, граничните пунктове да се отворят отново, а планът за отмяна на определени санкции в замяна на конкретни действия, като например освобождаване на затворници, трябва да бъде поставен на масата, за да може Лукашенко да го приеме. Както беларуският анализатор Артьом Шрайбман заяви в доклад за Фондацията за международен мир „Карнеги“, подобен „зелен списък“ на санкциите трябва да включва само стоки, които не зависят от руски суровини, като калиеви торове и преработен дървен материал. Със сигурност Беларус ще се разрасне като маршрут за заобикаляне на руските санкции, но по това тя няма да се различава от другите бивши съветски съседи на Москва.

Нещо подобно се случва и в Грузия, друго бивше руско имперско владение, което - за разлика от Беларус - преди това бе поело по решителен път на запад с цената на война с Русия. Сега правителството се премества в орбитата на Москва, макар и да отдава дължимото на целта за присъединяване към ЕС, която огромното мнозинство от населението подкрепя. Протестите бяха потушени, а в отговор ЕС спря преговорите за членство. Това е неразумно. Процесът на присъединяване може би е най-добрият начин да се повлияе на правителството и да се запазят надеждите за демокрация в Грузия, независимо дали това ще завърши с членство в ЕС.

Политиката на Запада трябва да прави разлика между народи и правителства, за да не се ускори появата на нова желязна завеса в Европа. В Беларус обикновените граждани и нережимните компании трябва да бъдат насърчавани да пътуват и търгуват със Запада, за да изградят връзки и да противодействат на последиците от пропагандата и превъзпитателната политика на Лукашенко. В същото време трябва да разграничим Минск от Москва, като разберем, че интересите им не са еднакви, поне засега. Ако бяха такива, беларуските войски вече щяха да се бият за Путин в Украйна.

Още по темата

Точка на пречупване: Европейското единство може да не издържи на заплахите на Тръмп

От разделението в Западна Африка печели единствено Москва

Словакия протестира срещу завоя към Русия, а Фицо е решен да устои на натиска