В навечерието на Нова година президентът на Кот д'Ивоар Аласан Уатара обяви, че 600-те френски военнослужещи в западноафриканската държава ще бъдат изгонени в рамките на един месец. Седмица по-рано министър-председателят на Сенегал потвърди, че Франция ще трябва да закрие военната си база на територията на страната в рамките на година.
Обявленията слагат край на продължилото повече от шест десетилетия значително френско военно присъствие в Западна Африка и региона на Сахел. Преди пет години Франция разполагаше с 10 000 военнослужещи на континента, които се бореха с джихадистите наред с разположените местни сили. До края на 2025 г. само 2000 или по-малко френски войници ще продължат да действат на територията на Джибути и Габон след изтеглянето им от Буркина Фасо, Чад, Мали и Нигерия.
Това развитие - в съчетание с оттеглянето на управляваните от хунта Мали, Нигер и Буркина Фасо от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), 50-годишния регионален координационен орган - оставя вакуум във властта в региона. При лошо управление това може да доведе до едно по-бедно и по-кърваво бъдеще, диктувано от борбата на световните сили за надмощие, а не от местните икономически и политически интереси. При добро управление това може да постави началото на нова глава, в която жителите на Западна Африка няма да са зависими от външни фактори, а ще създадат нови споразумения в областта на сигурността и икономиката, съобразени с техните потребности.
Това е момент, в който е необходимо прозорливите политически лидери в региона да се активизират - или да наблюдават как страните им продължават да играят второстепенна роля в геополитическото съревнование, което се води между Запада, Китай, Русия и някои междинни сили.
Положението между френския президент Еманюел Макрон и Западна Африка в началото беше добро. При поемането на властта през 2017 г. Макрон се зарече, че е „от поколението, което не иска да казва на африканците какво да правят“ и че се задава нова ера на сътрудничество с „Françafrique“ - системата на влияние и интервенционизъм, която запазва интересите на Франция над бившите ѝ колонии.
Този месец Макрон, който през последните пет години се сблъскваше с нарастващи антифренски настроения в региона, е обвиняван, че прави това, което се беше зарекъл никога да не прави. В обръщение към френските дипломати на 6 януари Макрон заяви, че африканските държави, които експулсират неговите войски, „са забравили да благодарят“ на Франция за помощта ѝ за отблъскване на джихадистките безредици в последните 10 години. Забележките му предизвикаха гнева на лидерите от региона, като президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно заяви, че коментарите на Макрон „граничат с презрение към Африка и африканците“.
Всичко това отвлича вниманието от неотложните проблеми, пред които е изправен регионът. Настоящето оттегляне на Буркина Фасо, Мали и Нигер от ECOWAS (след като органът с право осъди пучовете в трите страни) заплашва да навреди на икономиката и подкопава дългогодишното регионално сътрудничество в областта на сигурността. Лидерите на континента трябва да гарантират, че изтеглянето на войските на Франция и отслабването на ECOWAS няма да изострят проблемите със сигурността в региона.
Второ, експулсирането на Франция ускорява неизбежното премахване на много критикуваната регионална валута, подкрепена от френското министерство и обвързана с еврото, западноафриканския CFA франк (и неговата източноафриканска версия). Почти всички осем правителства, които използват тази валута, се стремят да я премахнат. Излизането от CFA франка е било успешно и преди, но за да се повтори това, лидерите на регионите трябва спешно да изградят нови институции, да потърсят регионално и международно сътрудничество, да въведат мерки за укрепване на доверието и да поддържат фискална дисциплина, която се изплъзва на държави като Нигер.
Най-належащото обаче е, че намаляването на влиянието на Франция и другите западни сили в региона води до непосредствени и дългосрочни усложнения в областта на сигурността. Други играчи вече побързаха да запълнят властовите вакууми в други части на Африка. В Африканския рог например Обединените арабски емирства, Турция, Израел и Иран отделят ресурси, хора и време за изграждане на силови блокове и съюзи. В Судан, където 12 милиона души са разселени, а 150 000 са загинали в така наречената „забравена война“, ОАЕ подкрепят бунтовническата паравоенна група „Сили за бърза подкрепа“, докато военните в страната са подкрепяни от Египет, Иран и Русия.
В Западна Африка, откъдето Франция вече се е изтеглила, Русия бързо активизира военните и дипломатическите си отношения, като бързо се утвърди в Буркина Фасо, Нигер, Чад и Мали. Това може да влоши положението на населението.
Вземете Мали. Миналата година според следователи на ООН по правата на човека има сериозни доказателства, че през 2022 г. около 500 души са били убити от малийски войски и руски наемници в страната. Преди месец Human Rights Watch заяви, че въоръжените сили на Мали, подкрепяни от руски наемници, умишлено са убили най-малко 32 цивилни и са опожарили най-малко 100 къщи в градове и села в централната и северната част на Мали. Подобни ситуации се наблюдават и в Централноафриканската република, Нигер и други страни.
Твърди се, че дейността на руските наемници е в подкрепа на добива на полезни изкопаеми. BBC съобщава, че във вътрешни документи на руското правителство, с които се е запознала, подробно се описва как Русия работи за промяна на законите за добив на полезни изкопаеми в Западна Африка с амбицията да измести западните компании. В момента правителството на Мали конфискува злато от мината Loulo-Gounkoto на Barrick Gold, тъй като компанията обмисля да преустанови дейността си в страната след множество спорове с миньорите относно наскоро ревизирания кодекс за минното дело.
Според Пол Нантуля от Центъра за стратегически изследвания в Африка, който се намира в САЩ, през последните 15 години Китай постоянно увеличава броя на ученията за военно обучение с африканските сили, за да засили геостратегическите си амбиции. При положение, че конфликтите на континента се увеличават до най-сериозните си нива от 1945 г. насам, според данни, събрани от университета в Упсала, ще се почувства ли Китай принуден да разположи военни сили и сили за сигурност, за да защити огромните си инвестиции на континента?
Основното предизвикателство пред Западна Африка в момента е лидерството. След като Франция се оттегля, дали демократичните регионални лидери ще се активизират, за да укрепят старите съюзи и да изградят нови, които да са в полза на африканците? Или са изгонили една колониална сила, за да освободят място за други, които преследват собствените си геополитически цели?
Джъстис Малала е политически коментатор и бивш редактор на южноафриканското издание This Day. Автор е на книгата „Планът за спасяване на Южна Африка: Седмицата, в която Мандела предотврати гражданска война и създаде нова нация“.