Френското влияние в Африка приключи. Сега Западна Африка има възможност

Въпросът пред лидерите на страните в региона е дали не гонят една колониална сила, за да я заменят с други, които преследват геополитическите си цели

15:00 | 26 януари 2025

Автор: Джъстис Малала

Снимка: Bloomberg L.P.

В навечерието на Нова година президентът на Кот д'Ивоар Аласан Уатара обяви, че 600-те френски военнослужещи в западноафриканската държава ще бъдат изгонени в рамките на един месец. Седмица по-рано министър-председателят на Сенегал потвърди, че Франция ще трябва да закрие военната си база на територията на страната в рамките на година.

Обявленията слагат край на продължилото повече от шест десетилетия значително френско военно присъствие в Западна Африка и региона на Сахел. Преди пет години Франция разполагаше с 10 000 военнослужещи на континента, които се бореха с джихадистите наред с разположените местни сили. До края на 2025 г. само 2000 или по-малко френски войници ще продължат да действат на територията на Джибути и Габон след изтеглянето им от Буркина Фасо, Чад, Мали и Нигерия.

Това развитие - в съчетание с оттеглянето на управляваните от хунта Мали, Нигер и Буркина Фасо от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), 50-годишния регионален координационен орган - оставя вакуум във властта в региона. При лошо управление това може да доведе до едно по-бедно и по-кърваво бъдеще, диктувано от борбата на световните сили за надмощие, а не от местните икономически и политически интереси. При добро управление това може да постави началото на нова глава, в която жителите на Западна Африка няма да са зависими от външни фактори, а ще създадат нови споразумения в областта на сигурността и икономиката, съобразени с техните потребности.

Това е момент, в който е необходимо прозорливите политически лидери в региона да се активизират - или да наблюдават как страните им продължават да играят второстепенна роля в геополитическото съревнование, което се води между Запада, Китай, Русия и някои междинни сили.

Положението между френския президент Еманюел Макрон и Западна Африка в началото беше добро. При поемането на властта през 2017 г. Макрон се зарече, че е „от поколението, което не иска да казва на африканците какво да правят“ и че се задава нова ера на сътрудничество с „Françafrique“ - системата на влияние и интервенционизъм, която запазва интересите на Франция над бившите ѝ колонии.

Този месец Макрон, който през последните пет години се сблъскваше с нарастващи антифренски настроения в региона, е обвиняван, че прави това, което се беше зарекъл никога да не прави. В обръщение към френските дипломати на 6 януари Макрон заяви, че африканските държави, които експулсират неговите войски, „са забравили да благодарят“ на Франция за помощта ѝ за отблъскване на джихадистките безредици в последните 10 години. Забележките му предизвикаха гнева на лидерите от региона, като президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно заяви, че коментарите на Макрон „граничат с презрение към Африка и африканците“.

Още по темата

Мукахид Дурмаз: Страните от Сахел разчитат на военна подкрепа от Русия

Стратегията на Русия в Африка е застрашена след колапса на режима в Сирия

Африка показа ползите от демокрацията, макар и раздирана от войни за ресурсите си

Всичко това отвлича вниманието от неотложните проблеми, пред които е изправен регионът. Настоящето оттегляне на Буркина Фасо, Мали и Нигер от ECOWAS (след като органът с право осъди пучовете в трите страни) заплашва да навреди на икономиката и подкопава дългогодишното регионално сътрудничество в областта на сигурността. Лидерите на континента трябва да гарантират, че изтеглянето на войските на Франция и отслабването на ECOWAS няма да изострят проблемите със сигурността в региона.

Второ, експулсирането на Франция ускорява неизбежното премахване на много критикуваната регионална валута, подкрепена от френското министерство и обвързана с еврото, западноафриканския CFA франк (и неговата източноафриканска версия). Почти всички осем правителства, които използват тази валута, се стремят да я премахнат. Излизането от CFA франка е било успешно и преди, но за да се повтори това, лидерите на регионите трябва спешно да изградят нови институции, да потърсят регионално и международно сътрудничество, да въведат мерки за укрепване на доверието и да поддържат фискална дисциплина, която се изплъзва на държави като Нигер.

Най-належащото обаче е, че намаляването на влиянието на Франция и другите западни сили в региона води до непосредствени и дългосрочни усложнения в областта на сигурността. Други играчи вече побързаха да запълнят властовите вакууми в други части на Африка. В Африканския рог например Обединените арабски емирства, Турция, Израел и Иран отделят ресурси, хора и време за изграждане на силови блокове и съюзи. В Судан, където 12 милиона души са разселени, а 150 000 са загинали в така наречената „забравена война“, ОАЕ подкрепят бунтовническата паравоенна група „Сили за бърза подкрепа“, докато военните в страната са подкрепяни от Египет, Иран и Русия.

В Западна Африка, откъдето Франция вече се е изтеглила, Русия бързо активизира военните и дипломатическите си отношения, като бързо се утвърди в Буркина Фасо, Нигер, Чад и Мали. Това може да влоши положението на населението.

Още по темата

Африканските държави не искат чужди фирми да забогатяват от техните ресурси

Френска ядрена компания твърди, че хунтата в Нигер е превзела уранова мина

Сенегал ще започне план за зелен преход на стойност $2,7 млрд.

Вземете Мали. Миналата година според следователи на ООН по правата на човека има сериозни доказателства, че през 2022 г. около 500 души са били убити от малийски войски и руски наемници в страната. Преди месец Human Rights Watch заяви, че въоръжените сили на Мали, подкрепяни от руски наемници, умишлено са убили най-малко 32 цивилни и са опожарили най-малко 100 къщи в градове и села в централната и северната част на Мали. Подобни ситуации се наблюдават и в Централноафриканската република, Нигер и други страни.

Твърди се, че дейността на руските наемници е в подкрепа на добива на полезни изкопаеми. BBC съобщава, че във вътрешни документи на руското правителство, с които се е запознала, подробно се описва как Русия работи за промяна на законите за добив на полезни изкопаеми в Западна Африка с амбицията да измести западните компании. В момента правителството на Мали конфискува злато от мината Loulo-Gounkoto на Barrick Gold, тъй като компанията обмисля да преустанови дейността си в страната след множество спорове с миньорите относно наскоро ревизирания кодекс за минното дело.

Според Пол Нантуля от Центъра за стратегически изследвания в Африка, който се намира в САЩ, през последните 15 години Китай постоянно увеличава броя на ученията за военно обучение с африканските сили, за да засили геостратегическите си амбиции. При положение, че конфликтите на континента се увеличават до най-сериозните си нива от 1945 г. насам, според данни, събрани от университета в Упсала, ще се почувства ли Китай принуден да разположи военни сили и сили за сигурност, за да защити огромните си инвестиции на континента?

Основното предизвикателство пред Западна Африка в момента е лидерството. След като Франция се оттегля, дали демократичните регионални лидери ще се активизират, за да укрепят старите съюзи и да изградят нови, които да са в полза на африканците? Или са изгонили една колониална сила, за да освободят място за други, които преследват собствените си геополитически цели?

Джъстис Малала е политически коментатор и бивш редактор на южноафриканското издание This Day. Автор е на книгата „Планът за спасяване на Южна Африка: Седмицата, в която Мандела предотврати гражданска война и създаде нова нация“.