Американският работник загуби всички лостове за влияние

Ако съдим по нивото на безработица от 4,1%, пазарът на труда в САЩ сякаш процъфтява. Повечето икономисти биха казали, че ситуацията е много добра, което означава, че икономиката е на ниво, близко до пълната заетост. Това е един от начините да се погледне на положението. Другият начин е чрез степента на наемане на персонал, която дава доста тревожни сигнали и предполага обрат в съдбата на американския работник в последно време.

Този показател се понижава, като през ноември спадна до 3,3% - ниво, което сигнализира, че пазарът на труда е в дълбока рецесия. Да, рецесия. Като изключим един-единствен месец в началото на пандемията, коефициентът на заетост показва, че пазарът на труда не е бил толкова слаб, откакто се бореше да изпълзи от дълбоката рецесия в периода 2007-2009 г., причинена от световната финансова криза, по данни на Службата за трудова статистика.

Това, което е необичайно в настоящата ситуация, е, че тези два показателя би трябвало да са обратно пропорционални, като ниският процент на безработица предполага висок процент на наемане и обратно. Всъщност между 2000 г. и 2022 г. е имало 22 месеца, в които коефициентът на наемане е бил 3,3%, както сега, а средният коефициент на безработица през тези месеци е бил 8,2%, което е два пъти повече от последните данни за 4,1%.

Притеснителна тенденция. Спадът в броя на наетите лица показва, че балансът на силите се е изместил от работниците към работодателите

Всичко това означава, че балансът на силите, който в началото на пандемията даваше на работниците възможност да влияят на работодателите - неизмерима, но жизненоважна сила за повишаване на заплатите и подобряване на условията на труд посредством увеличаване на възможностите за преговаряне - е мъртъв. Посмъртната ситуация е урок за пазарите, властта и политиката.

Още по темата

Компаниите задържат специалистите, но са предпазливи при наемането на нови кадри

Нарастващият брой болнични дни струва на Европа милиарди годишно

Икономиката на Байдън крие рискове за плановете на Тръмп

Механизмите на властта на работниците са доста прости. Възможността, а не само заплахата, да напуснеш работодателя, за да постъпиш на също толкова добра или по-добра работа някъде другаде, прехвърля силата върху работника. Въпреки че част от тази власт се определя от индивида - неговите умения, опит, местоположение и т.н. - част от нея се определя от мобилността на пазара. С други думи, има ли много алтернативни работни места, които могат да бъдат заети? 

Спомнете си, че исторически бързият растеж на заетостта след пандемията превърна годината между средата на 2021 г. и средата на 2022 г. в знакова за работниците. Заплатите растяха с бързи темпове, профсъюзите отбелязаха организационни победи в такива големи (и вероятно антипрофсъюзни) компании като Starbucks и Amazon.com, а фразите „голямото напускане“ и „тихото оттегляне“ навлязоха в речника ни. Коефициентът на наемане достигна 4,6%, като изкара почти една година над максимума от преди пандемията - 4,3% от 2001 г., първата година, за която има данни.

Тази нарастваща сила на работниците беше необходима и закъсняла. САЩ изостават в защитата на служителите и в трудовите стандарти, като все още третират основни потребности като платени болнични или медицински отпуск като привилегии. В сравнение с други развити държави САЩ се отличават с ниски заплати, пречки пред създаването на профсъюзи и оскъдна подкрепа за безработните. Силата на работещите помага на отделните хора да подобрят собственото си положение и помага на големи групи служители, особено на тези, които са представени от профсъюзи, да се борят за по-добри условия на труд.

Но единадесетте увеличения на лихвените проценти от страна на Федералния резерв, които трябваше да охладят пазара на труда и да забавят инфлацията, си свършиха работата. Безработицата в крайна сметка започна да се покачва, нараствайки от най-ниското си ниво от 3,4% през април 2023 г. Въпреки това заетостта се срина, като спадаше последователно в продължение на почти три години.  А понастоящем балансът на силите се измести към работодателите.

Още по темата

Охлаждането на трудовия пазар в Европа засилва призивите за по-бързо сваляне на лихвите

Заплатите у нас все още се увеличават, но средният ръст вече не е двуцифрен

Служителите, които не работят „хибридно“, получават по-високи заплати

Вземете например все по-големия брой заповеди за връщане на работа в офиса, които фирмите обявяват, въпреки че подобни постановления са видимо погрешна политика. Множество изследвания показват, че те водят до по-голямо текучество сред служителите, а загубите са по-значителни сред жените, най-възрастните работници и висококвалифицираните работници. В замяна на това компаниите не могат да очакват подобряване на корпоративните резултати и трудности при наемането на служители.

Въпреки това, като демонстрация на отново възвърната власт, заповедите за връщане в офиса са напълно логични. Работниците ценят гъвкавостта, а фирмите не искат да дават безплатно това, което работниците биха искали, така да се каже, да купят. Задължението за връщане в офиса прави работата от вкъщи привилегия, която трябва да се извоюва за сметка на по-голямо повишение. Изискванията не се различават толкова много от докладите за намаляване на щедрите платени семейни отпуски в предприятията. Това, което колективното нарастване на властта на работниците превърна в даденост, се връща обратно към работодателите и се превръща в привилегия - отново.

И това е поуката от краткото, но силно овластяване на работниците, че властта не е постоянна, нито победите за работниците. Единствената основа, която винаги се задържа, е тази, която политиката е определила като минимум.  За работниците в САЩ, където минимумите на политиката са недостатъчни, това е суровата истина. В други страни като Финландия и Португалия правото на гъвкава заетост, подобно на правото да се иска непълно работно време, е залегнало в закона. Също както и обезщетенията за платен семеен отпуск и платени болнични дни.

Но това е и ясно послание към политиците. Видяхме най-доброто от това, което пазарът на труда може да направи за работниците, когато те за кратък период от време бяха на върха на своята мощ. Тогава това не беше достатъчно и печалбите постепенно намаляват. Пазарите не вдигат минимума, а политиките, и това отдавна трябваше да стане.

Още по темата

Пазарът на кадри в IT индустрията - няма ръст, но спадът свърши

Работната сила в САЩ ще нараства с едва 0,4% годишно през следващото десетилетие

Все повече американци очакват да останат без работа в близките четири месеца