„Прекарвайте по-малко време в социалните медии“ е новогодишно обещание, което много от нас вероятно вече нарушават. В Европа това е въпрос на държавна политика. Нарастващ брой европейски политици и държавни институции, включително Централната банка на Германия и Министерството на отбраната, прекратиха своите акаунти в X (бивш Twitter) в отговор на действията на милиардера-собственик Илон Мъск. Този „X-одус“ има геополитическо значение, тъй като европейските лидери търсят начини да намалят зависимостта си от новоокуражените американски технологични гиганти, свързани с Доналд Тръмп.
Причината за напускане или замразяване на X е усещането сред видни публични личности, че платформата за социални медии се превръща в мегафон на Мъск. Оплакванията включват факта, че неговите публикации са станали почти невъзможни за избягване, че алгоритъмът на X засилва разпространението на фалшиви новини, като дава приоритет на ангажираността пред достоверността, и че комбинацията от повече изкуствен интелект и по-малко модерация само ще влоши ситуацията.
Месечните активни потребители на X в ЕС намаляват, въпреки че все още са на високо ниво.
Тези оплаквания не са нови: Деактивациите на акаунти в САЩ се увеличиха на деня на изборите миналата година и когато Мъск пое X през 2022 г., според аналитичната компания Similarweb. Но последните атаки на Мъск срещу европейски лидери и подкрепата му за крайнодясната германска партия AfD (включително одобрението на мнението на лидера ѝ, че Адолф Хитлер е „комунист“) преминаха границата и предизвикаха публично недоволство от страна на Еманюел Макрон и Олаф Шолц. През последната седмица няколко германски министерства, както и вицепрезидентът на Националното събрание на Франция и френският дигитален посланик, напуснаха или намалиха активността си в X. Министерството на отбраната на Германия заяви, че „обективният“ обмен на информация е станал твърде труден в X, докато бившият министър в кабинета на Макрон Ролан Лескюр нарече платформата „пропаганден канал“.
Въпреки че тези акаунти представляват няколкостотин хиляди последователи – малка част от 213,5 милиона последователи на Мъск – официалният характер на тези действия е по-влиятелен от това, когато някой роднина напуска Facebook или журналист обяви дигитална детоксикация. Стойността на социална мрежа като X идва от силните мрежови ефекти, произтичащи от стотици милиони потребители. Ако институции и държавни органи се оттеглят, това увеличава трудността при намиране на официална информация и потенциално превръща X в „малък свят“ за почитатели на Мъск със сходни възгледи.
Освен това се изпраща по-широк сигнал, че цената на напускане на платформата днес е по-ниска от преди, с нови алтернативи като Bluesky, които набират популярност, и инструменти за прехвърляне на архиви и последователи. През миналата година X отчете спад на потребителите си в Европейския съюз до 105,9 милиона активни потребители месечно спрямо 112,2 милиона година по-рано. Макар Bluesky все още да е малък играч с приблизително 22 милиона потребители, X има повече какво да губи, ако идеологическата му аудитория стане по-малка и по-малко разнообразна.
Друга причина лидерите на ЕС да намалят активността си в X е желанието да упражнят натиск върху Мъск в момент, когато 27-членният блок се затруднява да наложи регулации върху големите технологични компании. Новата Европейска комисия е разделена между политическата реалност и регулаторната теория, както пише моят колега Пармей Олсън. Макар да има законодателните средства за защита на гражданите от доминацията на Apple, Alphabet и Meta, тя е притеснена от заплахата за ответни действия от администрацията на Тръмп и вътрешен натиск за намаляване на бюрокрацията.
Докато е обнадеждаващо, че служители в Брюксел увеличават натиска си, разширявайки разследването на X за възможни нарушения на правилата, ЕС вероятно ще действа предпазливо. Заплахата за напускане или спиране на X може да бъде начин за поддържане на натиска, особено ако се комбинира с нови международни партньорства за регулация, като на срещата за изкуствен интелект на Франция през февруари.
Връзката между политиците и социалните медии винаги е била сложна и малко лицемерна, както се вижда от начина, по който западните лидери едновременно насърчават и ограничават TikTok. Никой лидер не иска да бъде изолиран от избирателите, но също така никой не иска да бъде изместен от технологични алгоритми. Балансът би трябвало да идва от регулации, които насърчават плурализма и разнообразието на мненията, като например „доктрина за справедливост“, която изисква балансирани гледни точки по спорни теми.
С оглед на нарастващата враждебност на Мъск и Тръмп към подобни регулации, тази нова година може да бъде моментът, в който повече политици ще гласуват с клавиатурата си.