Ако Израел и „Хамас“ постигнат споразумение за прекратяване на огъня в Газа през следващите няколко дни, както се очаква, новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ще получи и ще заслужава голяма част от заслугата.
Не става въпрос за това, че той или неговият външнополитически екип са измислили ново решение. Както държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се опита да подчертае в заключителната си реч в Атлантическия съвет във Вашингтон във вторник, предложената сделка изглежда се е променила много малко след отхвърлянето ѝ в последната минута от Израел преди месеци.
Нито пък заплахата на Тръмп, че ще остави всичко да се разпадне, щеше да свърши работа. Адът се разразява, откакто „Хамас“ започна масовата си терористична атака срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Всеки президент на САЩ би могъл да направи малко повече, за да засили израелските действия, наподобяващи тактика на опожарената земя.
Не, ако най-накрая се стигне до споразумение, то ще бъде благодарение на простото и ясно искане на Тръмп, че то трябва да се случи, и то сега. Това принуди не само израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, но и неговите ултрадесни членове на кабинета да се изправят пред двоичен избор: Да играят с него или да отблъснат най-благосклонния към тях и техните цели лидер, избиран някога за президент на САЩ.
Можете да съчувствате на Блинкен, на президента Джо Байдън и на останалата част от отиващия си външнополитически екип на САЩ, тъй като Тръмп жъне победата от неуморната им работа по сближаването на две враждуващи страни. Това беше неблагодарна работа, за което свидетелства прекъсването на Блинкен от трима различни подстрекатели по време на речта му. Но те не заслужават чак толкова много съчувствие.
Вярно е, че влиянието на Байдън върху Израел беше отслабено от факта, че Нетаняху знаеше, че може да изчака възможността за по-приятелско лице в Белия дом. Но на 46-ия президент на САЩ също така му липсваше смелост да използва инструментите, с които разполагаше, под формата на предоставяне или спиране на оръжейни доставки за Израел.
Никога няма да разберем дали Нетаняху щеше да продължи войната в Газа по начина, по който го направи - дълго след като генералите му решиха, че са постигнали всичко, което могат във военно отношение - ако знаеше, че това ще му струва оръжията, от които се нуждае, за да успее да се справи с „Хизбула“ в Ливан и Иран. Никога не е трябвало да вземе такова решение.
Не се заблуждавайте, че използването на заплахата от оръжейно ембарго би изисквало огромна политическа смелост от страна на Байдън. Тръмп не само щеше да си направи електорална реклама с това решение у дома, но и повечето израелци щяха да бъдат ужасени. Те също искат войната в Газа да свърши, но Байдън щеше да им каже нещо много по-обезпокоително, а именно, че отсега нататък подкрепата на САЩ за сигурността на Израел ще бъде условна.
Таймингът е поне толкова важен. Натискът на Тръмп може да подейства в Газа сега, защото - за разлика от Украйна - и двете страни в конфликта имат повече ползи от прекратяването на войната. Откакто Нетаняху ефективно отхвърли почти същото предложение през август, Израелските отбранителни сили постигнаха сравнително малко, освен че убиха лидера на „Хамас“ Яхия Синвар, който бързо беше заменен. Войната продължи и след това, което струваше несъразмерно скъпо на палестинците, както и на заложниците, на израелските войски и на икономиката на страната.
Броят на израелските жертви в Газа
Нетаняху се опита да опровергае твърдението си, че най-добрият начин да се освободят останалите заложници е да се продължи борбата, докато „Хамас“ бъде унищожена. Това никога не е било правдоподобно, но сега компромисът между продължаването на войната и загубата на живота на заложниците е доказан извън всякакво съмнение. От първоначалните 251 заложници около 98 остават в Газа, като се смята, че около половината от тях са живи. Само пълно израелско изтегляне може да изведе всички от тях.
С времето несъстоятелността на израелската стратегия за Газа, която е само военна, също стана неоспорима. Прогнозите на критиците, че „Хамас“ ще успее да превърне войната в нападателна игра, дори и да е силно деградирала като бойна сила, се оказаха верни. Израелските отбранителни сили бяха изтласкани обратно в северната част на ивицата, която бяха разчистили в началото на войната, тъй като „Хамас“ премина от пряка конфронтация към поставяне на капани и засади.
През петте месеца, изминали от август, когато Нетаняху отхвърли прекратяването на огъня за контрола над 100-метровата ивица земя по границата на Газа с Египет, известна като „Филаделфийския коридор“, Силите на отбраната съобщават, че 151 техни войници са загубили живота си. По оценки на управляваното от „Хамас“ Министерство на здравеопазването на Газа през същия период са загинали 6700 палестинци, включително неизвестен брой бойци на „Хамас“.
Броят на цивилните палестински жертви в Газа
Но може би по-важно за изчисленията на Нетаняху е, че междувременно той се е сдобил с нови разкази за военни успехи - в Ливан, Сирия и срещу Иран - които да му помогнат да се противопостави на евентуалните упреци за Газа и провалите в политиката и разузнаването от 7 октомври.
Съгласието с предложеното споразумение за поетапно прекратяване на огъня ще бъде само първата стъпка към мира. Съобщава се, че то ще остави преговорите за пълно прекратяване на войната на втори етап, който може и да се провали. Едва тогава израелското правителство ще трябва да се изправи пред трудния избор между безсрочна окупация и политически отстъпки, от които държавите от Персийския залив ясно заявиха, че ще се нуждаят, ако искат да помогнат за стабилизирането на Газа или да възобновят нормализирането на отношенията си с Израел.
Както каза Блинкен в речта си, подобна голяма сделка може да се осъществи само ако Нетаняху пренебрегне исканията на ултрадесните си партньори в кабинета, тъй като изискванията на Саудитска Арабия и другите държави от Персийския залив са за прекратяване на войната, участие на Палестинската власт в управлението на Газа и надежден израелски ангажимент за създаване на бъдеща палестинска държава.
Получаването на съгласие за всичко това от сегашното израелско правителство остава трудна задача. Както съм писал и преди, през втория си мандат Тръмп е изправен пред един много различен Близък изток, в който приоритетите на Израел и арабските му съседи са много по-малко съгласувани. Ако успее да превърне прекратяването на огъня в трайно споразумение, като същевременно завърши процеса на интегриране на Израел в регионалните структури за сигурност, енергетика и търговия, който започна по време на първото си президентство, той ще заслужи наградата за мир, която толкова ясно желае.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише мнения за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.