Съвременните барони-разбойници се спотайват така, че се набиват на очи

• Мъск не крие нетърпението си да превърне притежанието на милиарди във власт над съдбините на държавите, най-вече очевидно на САЩ. 
• След изборите в САЩ шествие от най-богатите американци се отправи към Мар-а-Лаго, за да целуне пръстена на победителя, на когото мнозина осигуриха финансиране на кампанията

Наближаващата президентска инаугурация в САЩ хвърля дълга сянка. Не по-маловажната несигурност, която подхранва страховете на мнозина, се отнася до интимната подкрепа на Доналд Тръмп за ролята на най-богатия човек в света - Илон Мъск.
Мъск е дори по-известен от бъдещия президент с необмислените си изказвания, не на последно място по отношение на Великобритания, към която изглежда е таил странно жестока враждебност. Той характеризира страната като „тиранична полицейска държава“ и смята, че „вървим към пълномащабен Сталин“, като същевременно предрича, че „гражданската война е неизбежна“.

И от двете страни на Атлантическия океан парите винаги са били фактор. В продължение на векове богатите са купували политици или техните гласове. Въпреки че Рупърт Мърдок не подкупва нашите управници, той си осигурява робско подчинение на мнозина чрез страха им от огромната му медийна империя. Това, което изглежда забележително през 2025 г., е излизането на свръхбогатите от килера или поне от позлатените кули, от които управляват компаниите си, за да упражняват власт като членове на правителства или да се стремят към това. 

Мъск очевидно е обсъждал евентуален подарък за крайнодясната Реформаторска партия на Обединеното кралство в размер на 100 млн. паунда (125 млн. долара) - неизмеримо най-голямата политическа помощ в британската история и нагъл опит да се купят избори. Подобен резултат стана далечен, когато Мъск написа пренебрежително съобщение за лидера на Реформаторската партия Найджъл Фараж. Но дори и спекулациите разтърсиха много мрежи, подхранвайки дебата за ролята на богатите в политиката. Мъск е най-дръзката карта в пакета, който ще започне да се раздава на 20 януари. 

Сниман всекидневно покрай бъдещия върховен управник, Мъск не крие нетърпението си да превърне притежанието на милиарди във власт над съдбините на държавите, най-вече очевидно на САЩ. 

Невъзможно е да се съмняваме в неговия хаотичен гений, който се изразява не само в постиженията му в автомобилната индустрия в Tesla Inc, но и в проекта SpaceX. И все пак Мъск, за разлика от Тръмп, никога не се е предлагал за избор на каквото и да било. Той никога не се е опитвал да поиска от американския народ, камо ли от някоя друга нация, някакъв допълнителен ангажимент извън собствения си портфейл. 

Като собственик на X, бившия Twitter, Мъск разполага с допълнителна власт. Сред мотивите да подкрепи Тръмп е очевидната решимост да се бори срещу всеки опит - какъвто често се прави от демократите - да се разбият свръхмощните гиганти в областта на социалните медии. Не само X, но и Google, Apple Inc. и Amazon.com Inc. притежават по-голямо влияние, отколкото повечето национални правителства. В много юрисдикции те успяват да използват това, за да избегнат значително данъчно облагане. 

Техните шефове не са толкова политически забележими, колкото Мъск, но господството им е безспорно. В продължение на повече от десетилетие, след като Джеф Безос купи Washington Post, той беше смятан за просветен, ненамесващ се собственик. Но на последните избори в САЩ той зашемети медийния свят, като нареди на Post да не подкрепя нито един кандидат. 

Малко хора се съмняваха, че мотивът му е да защити Amazon от отмъстителния президент Тръмп. По същия начин след изборите шествие от най-богатите американци се отправи към Мар-а-Лаго или Тръмп Тауър, за да целуне пръстена на победителя, на когото мнозина осигуриха финансиране на кампанията.

Претърсих шкафа на историческия си магазин, за да обмисля доколко случващото се е безпрецедентно. Влиянието на бизнеса върху демократичната политика е било сила от векове. Много учени са осъждали готовността на правителствата да галят ръката на богатството, независимо дали е получено по честен или нечестен начин. През 1873 г. британският писател Антъни Тролъп пише блестящо, яростно и гневно изобличение на преклонението пред парите, озаглавено „Начинът, по който живеем сега“: 

Определен клас нечестност, непочтеност, великолепна по своите пропорции и изкачваща се на високи позиции, е станала едновременно толкова широко разпространена и толкова величествена, че изглежда има основание да се опасяваме, че мъжете и жените ще бъдат научени да чувстват, че нечестността, ако може да стане величествена, ще престане да бъде отвратителна.

Ако нечестността може да живее в разкошен дворец с картини по всички стени и скъпоценни камъни във всички шкафове, с мрамор и слонова кост по всички ъгли, може да дава великолепни вечери, да влиза в парламента и да търгува с милиони, тогава нечестността не е позорна и нечестният човек по такъв начин не е низък мошеник.

Всеки читател на книгата на Дорис Кернс Гудуин „Катедралата на хулиганите“ (The Bully Pulpit), превъзходно изследване на епохата на Теодор Рузвелт от 2014 г., знае каква власт са имали Карнеги, Рокфелерови и други безмилостни американски монополисти от края на XIX и началото на XX век. 

Такива герои са сравними с днешните магнати. Но като президент Теди Рузвелт проявява смелост да свие властта на бароните, докато е съмнително, че някоя съвременна американска администрация ще постъпи по същия начин. Самият Тръмп е постигнал невиждания досега подвиг да превърне президентската кандидатура в център за печалба. 

Междувременно старите вестникарски магнати, най-вече Уилям Рандолф Хърст в САЩ и лордовете Нортклиф, Бийвърбук и Ротермиър във Великобритания, използваха безмилостно титлите си, за да насърчават политически каузи - които включваха и фашизма в случая с Ротермиър през 30-те години на миналия век.

Веднъж Бийвърбрук, попитан от правителствено разследване защо притежава вестници, отговаря безсрамно: „За да правя пропаганда“. За канадския властови посредник се казваше, че никога не е подкрепял кауза, която да е едновременно почтена и успешна. 

И все пак никой от това поколение, нито пък радио- и телевизионните магнати, които ги последваха, не притежаваше и една десета от властта на съвременните босове на социалните медии. Характерно за много от богатите хора с политически амбиции е, че използват богатството си като тояга, с която да пребиват онези, които се противопоставят на желанията им в големи или малки неща. 

Един от тези, които се опитваха да изкривят британската политика, въпреки че самият той не беше значителен данъкоплатец в Обединеното кралство, тъй като живееше в чужбина, беше сър Джеймс Голдсмит, който основа Партията на референдума, която проведе новаторска кампания за излизане на Великобритания от европейското пространство.

Голдсмит беше безсрамен насилник. По време на кампанията за парламентарните избори през 1997 г., в която като редактор на вестника засипах с подигравки него и кандидатите му, адвокатите му ми се обадиха, за да ми предадат съобщение: „Сър Джеймс ни инструктира да ви кажем, че когато изборите приключат, той възнамерява да ви унищожи.“ Голдсмит наистина се опита - безуспешно - да ме уволни.

Подобна бруталност кара мнозина от нас да се чувстват неудобно по отношение на милиардерите, които се опитват да си играят с лостовете на управлението. Сега изглежда малко вероятно Мъск да изпълни заплахата си да даде на Британската реформаторска партия разрушителните 100 милиона паунда, но няма съмнение, че той ще продължи да използва огромното си богатство, за да влияе върху политическите резултати. В интерес на всички наши демокрации е Мъск, а и всички богаташи, да се занимават с правене на пари и да оставят управлението на професионалните политици и избиратели. Няма никакъв шанс.

Още по темата

Богатството на 500-те най-заможни личности в света надхвърли $10 трлн.

Германските милиардери трябва да се покажат пред света

Богатството на Зукърбърг надминава това на Мъск за първи път от 2020 г. насам