Паритетът между еврото и долара започва да изглежда неизбежен, а това обикновено би било конкурентно предимство за икономика, ориентирана към износ на произведени стоки, като тази в еврозоната. Този път обаче ситуацията е различна. Търсенето от двама от основните търговски партньори на Европейския съюз – Китай и Русия – е ограничено от сериозни вътрешни слабости и санкции.
Еврото изглежда готово да тества долната граница на своя диапазон спрямо долара.
Още по-лошо е, че по-слабото евро ще постави допълнителен натиск върху другата страна на търговското уравнение. С покачването на цените на природния газ до най-високото си ниво от две години, сметката за вноса на енергия вероятно ще се увеличи значително.
Освен това слабостта на еврото ще забави колко бързо Европейската централна банка (ЕЦБ) може да облекчи така необходимите монетарни условия. ЕЦБ знае, че трябва да намали основния си депозитен лихвен процент още повече, след като вече го намали четири пъти от юни насам. Но ако го намали твърде бързо, това само ще ускори спада на еврото. Това лесно може да предизвика екзистенциални опасения за жизнеспособността на цялата обща валута. Допълнително напрежение създава и нестабилната политическа среда в най-големите европейски държави.
Докато банковото кредитиране в еврозоната е затегнато вече две поредни години, още по-притеснително е липсата на корпоративно търсене на кредити. Растежът е все по-оскъден, а части от еврозоната вече са в рецесия, особено производствените сектори в Германия и Франция. Необходимо е нещо доста радикално, за да се задържи целият проект за еврото в правилната посока. Но който и път да избере ЕС, се сблъсква с ограничения – повечето от които са негово собствено дело.
Двигателят на растежа се задъхва в двете най-големи икономики на еврозоната.
Тази загуба на контрол върху съдбата на ЕС – докато той е задушаван от силната американска икономика, подхранвана от фискални стимули, ентусиазъм за изкуствения интелект и необичайна комбинация от това да бъде единствената възможност на пазара и известен икономически пристан – изостря още повече ситуацията, особено на фона на търговски тарифи и търговски войни. Обратът на десетилетия нарастваща глобализация не помага на икономическия модел на еврозоната.
Въпреки това е лесно да станем твърде песимистични. Моделът за поведение на обменния курс на Bank of America Corp. оценява долара като рекордно надценен. Но силните тенденции се нуждаят от катализатор, за да променят посоката си — и никой не може да каже със сигурност какви фактори може да накарат „краля долар“ да се спъне или кога това може да се случи.
Бързото разрешаване на войната в Украйна би могло да донесе положителна изненада, не само като намали натиска върху цените на енергията, но и като облекчи потенциалната тежест от огромни разходи за отбрана. Решителни избори в Германия през февруари биха могли да дадат по-силна подкрепа за увеличаване на фискалните разходи. За съжаление, надеждата рядко е успешна стратегия. Без ясен и общоевропейски план за растеж, съчетан с по-лесни монетарни условия, е трудно да се изгради самостоятелен аргумент за поскъпване на еврото.
Европейската привилегия – сравнително евтината обща валута, която мощната германска експортна машина използваше в плодородните азиатски пазари – вече не е в нейния арсенал. Сега по-слабата валута просто отразява по-точно крехкостта на ЕС. Все още е най-големият търговски блок в света с 450 милиона потребители в 27 държави – има сила в числеността – но само ако всички дърпат в една и съща посока.