Новият лидер на Сирия заслужава помощта на САЩ, но не и тяхното доверие

Ал Шараа трябва да отговаря за зверствата, които действително са извършени под негово ръководство, но не и за дезинформация

19:30 | 6 януари 2025

Автор: Марк Чемпиън

Снимка: Bloomberg L.P.

Ако само преди няколко месеца някой се беше опитал да очертае най-добрия възможен сценарий за Сирия, той щеше да прилича много на това, което виждаме днес: замяната на бившия президент Башар Асад с очевидно реформиран сунитски джихадист, способен да предизвика уважението на мъжете с оръжие, като същевременно призовава за религиозна толерантност и прагматичен подход към съседите.

Защо тогава спретнатият и облечен в костюм Ахмед ал Шараа изнервя толкова много хора? Трябва ли да му се вярва? Или, което е по-важно, да му се помогне? Кратките отговори са следните, по реда на тяхното задаване: По основателна причина, не и да. Но да се стигне до всеки от тях далеч не е просто.

Ал Шараа е по-известен като ал-Джолани - името, което е приел, когато се е сражавал в редиците на „Ислямска държава“ в Ирак, а след това е ръководил клона на „Ал Кайда“ в Сирия. Но той вече не използва псевдонима си и наскоро очерта плановете си за Сирия в забележително премерено интервю за саудитския телевизионен новинарски канал „Ал Арабия“. Ето някои акценти:

Хаят Тахрир А-Шам, групировката на Ал Шараа, създадена след раздялата с Ал Кайда, ще бъде разпусната на национална конференция, която ще се проведе скоро, заедно с всички други опозиционни милиции. Квалифицираните бойци ще могат да се присъединят към нова национална армия.
Сирия ще получи нова конституция, въпреки че това може да отнеме две до три години и изисква консултации с международни експерти.
Новият основен закон не може да бъде федерален по замисъл, тъй като в контекста на Сирия това би довело до раздробяване на държавата. Това означава решение чрез преговори с етническите кюрди, които държавата трябва да защити.
Целта му е обединена държава в рамките на международно признатите граници на Сирия. Той не споменава изграждането на халифат, който да ги заличи, нито пък се обявява срещу САЩ или Израел. Това помага да се обясни гневната реакция, която предизвика интервюто му от джихадистките блогъри.
Трябва да има демократични избори. Все пак може да отнеме четири години, докато една нация, в която три четвърти от населението е разселено във вътрешността на страната или в чужбина, организира преброяването, законите, избирателните списъци и институциите, които биха били необходими, за да се осмисли такъв вот.
Сирия няма да позволи да бъде използвана като плацдарм за нападения срещу някой от съседите (помислете за Турция, Ливан, Йордания и най-вече за Израел).
Отстраняването на Асад предотврати задаваща се регионална война, която вероятно щеше да противопостави Израел и САЩ на Иран и евентуално на Турция. (Няма за какво, беше намекът за арабската аудитория на Ал Шараа в Персийския залив.)

Още по темата

САЩ ще позволят повече доставки на хуманитарна помощ за Сирия

ЕС се опитва да гради отношения със Сирия и да ограничи влиянието на Путин

Проблемът е следният: въпреки че голяма част от казаното от Ал Шараа е напълно разумно, санкционираните от държавата атаки за отмъщение се случват. Видеозапис на сунитски бойци, които изгарят мавзолея на Ал-Усаин ибн Джамдан ал-Хасиби, най-почитаната духовна личност за алауитското религиозно малцинство, което Асад представлява, предизвика протести. Новите членове на кабинета в миналото са изразявали гласно подкрепата си за „Хамас“ и зверствата, които тя извърши срещу цивилни евреи на 7 октомври 2023 г. А четири години са много дълъг срок за отлагане на всякакви избори.

Новото министерство на образованието вече предлага промени в училищната програма, които ще изключат от учебниците преподаването на еволюцията, както и ключови части от националната история на Сирия. Двама новоназначени министри от кабинета заявиха в интервюта, че макар новата конституция да решава дали Сирия ще остане светска държава, изборът неизбежно трябва да бъде за шериата.

Според министъра на правосъдието Шади Мохамед ал Уаиси това е така, защото 90% от сирийското население са мюсюлмани. Той може и да е прав, че мнозинството сирийци биха избрали шериата, но предположението, че всички мюсюлмани трябва да подкрепят правна система, създадена преди хилядолетие и половина, е силно ислямистко и дълбоко невярно.

Всичко това потвърждава подозрението, че колкото и прагматичен да е Ал Шараа в желанието си да направи всичко необходимо, за да консолидира властта, малко от това, което казва, може да се приеме за вярно. Това обаче не означава, че той трябва да бъде отбягван. Всъщност доверието е много рядка стока в международните отношения и далеч не е задължително условие за правене на бизнес.

Решаващият въпрос както за новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, така и за европейските лидери е дали да отменят санкциите, които наложиха на Сирия, за да накажат и окажат натиск върху бившия режим на Асад. В случая на САЩ това означава Caesar Act от 2019 г. В своята съвкупност тези ограничения попречиха дори на корумпираните усилия на режима на Асад да започне следвоенно възстановяване - провал, който направи падането му само въпрос на време.

Санкциите не съществуват, за да задоволяват чувството ни за правилно и неправилно. Те съществуват, за да влияят и наказват. Новият режим в Дамаск, който не носи отговорност за ексцесиите на предишния, не бива да бъде подвеждан под отговорност за тях. И все пак миналия месец действието на този закон беше удължено почти по подразбиране.

Неотдавнашните твърдения за жестокостите на режима, разпространявани в социалните медии, изглежда съветват към предпазливост. Но е важно да не се правят прибързани заключения от непроверени публикации. Иран, Русия и лоялните на Асад имат мотив и средства да подклаждат хаоса чрез дезинформация, което може да им позволи да възстановят част от загубените си позиции. Джихадистите, които продължават да са отдадени на изграждането на халифат без граници и се отвращават от всички форми на компромис, ще бъдат твърде щастливи да се присъединят към тях.

Още по темата

Турция иска роля в съживяването на добива на петрол и газ в Сирия

С падането на Асад Ердоган затвърждава нарастващото регионално влияние на Турция

Вземете например кадрите от оскверняването на светилището Ал Хасиби. Всъщност те са заснети преди седмици, по време на хаоса при превземането на Алепо, и правителството заяви, че ще потърси отговорност от виновните. Ще видим. Той е разпространен сега, когато обектът е под контрола на правителството, за да се сее раздор.

Ал Шараа трябва да отговаря за зверствата, които действително са извършени под негово ръководство, но не и за дезинформация. Той трябва също така да спази ангажиментите си за бързо провеждане на национална среща, която да включва всички малцинства, и да замени своето правителство на групировката си с по-широко представително.

При изпълнението на тези условия САЩ и Европа ще трябва да преустановят санкциите, за да упражнят влияние, защото именно заплахата от налагането им ще създаде лост за въздействие върху новия режим. Това не трябва да означава позволение на всичко; могат да се определят ясни маркери за действията, които ще доведат до връщане на санкциите.

Служебното правителство на Ал Шараа не е това, което искаха младите, предимно градски либерали, които започнаха опита за Арабска пролет в Сирия през 2011 г., нито това, което Западът би избрал. Но след 14 години гражданска война един очевидно способен де факто лидер е разбрал, че не може да запази властта си, без да възстанови икономиката, което от своя страна изисква мащабна помощ от страни като Турция и Саудитска Арабия и най-малкото - търпимост от страна на САЩ, Европа и Израел.

Както Джеймс Джефри, бивш специален пратеник на САЩ в Сирия и посланик в Ирак и Турция, заяви още през 2021 г., Ал Шараа е „най-малко лошият вариант“, с който разполагаме, в страна, която е от решаващо значение за стабилизирането на Близкия изток и сдържането на Иран. Той може и да се провали или да се превърне в нещо много по-лошо от това, което предлага днес. Но да се оставят в сила същите санкции, които блокираха преустройството при Асад, ще го гарантира.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.