Това, което се случва в американската икономика, не винаги остава там, особено когато става въпрос за Великобритания.
С оглед на това, внимателен баланс между прагматизъм и стратегическо позициониране трябва да определя подхода на Обединеното кралство към икономическите отношения със САЩ при идващата администрация на Тръмп. Великобритания не може да си позволи да допусне грешки в тази връзка, предвид собствените си икономически и финансови предизвикателства. Нейното правителство трябва да бъде гъвкаво, целящо не само да защити вътрешната икономика, но и да се възползва от възможностите, които ще възникнат; и те ще бъдат много.
Америка е жизненоважен партньор. Тя представлява близо 20% от износа и вноса на Обединеното кралство и една трета от преките чуждестранни инвестиции в страната. Британските компании продадоха стоки и услуги на стойност 188 милиарда паунда (234 милиарда долара) на Америка за годината до юни 2024 г., а търговията в обратната посока възлезе на 116 милиарда паунда. Преките чуждестранни инвестиции (FDI) от САЩ достигнаха около 700 милиарда паунда през 2022 г., а Америка е основна дестинация за британските инвеститори, включително в сектори като изкуствен интелект и биотехнологии, които ще задвижват двигателите на растежа на утрешния ден.
Тези обширни търговски и инвестиционни връзки правят Обединеното кралство силно чувствително към промените в политиките на САЩ. Те също така означават, че Великобритания е в слаба позиция за преговори. Тя не е сред водещите купувачи на американски износ, сред които са Канада, Мексико, Китай и Япония. Освен това външната търговия е много по-малко критична за американската икономика, която разполага с достатъчно вътрешни ресурси и повече алтернативи.
Всичко това поставя британското правителство в сложна позиция в момент, когато идващата администрация на САЩ изглежда склонна към икономическа стратегия, която комбинира насочени навътре политики с натиск върху търговските партньори. Това е още по-притеснително, като се има предвид ерозията на икономическата и финансовата устойчивост на Великобритания.
Великобритания влиза в тази нова фаза със САЩ с нестабилна икономика и неособено обнадеждаваща перспектива. Вътрешната ѝ политика има ограничена гъвкавост. Използването на фискални инструменти за стимулиране на икономиката, като намаляване на данъци или увеличаване на разходите за обществени услуги и инвестиции, е ограничено от значителен бюджетен дефицит, по-високи разходи за заеми и голям дългов запас. Монетарните инструменти, включително намаленията на лихвените проценти, трябва да вземат предвид риска от устойчива инфлация. Междувременно прилагането на така необходимите структурни реформи все още не е достигнало критична маса, оставяйки Великобритания в свят с ниска производителност.
Не е вероятно частният сектор, въпреки способностите си, да компенсира тези слабости. След обещаващ старт новото правителство направи грешки, подкопавайки доверието на бизнеса и домакинствата. Нито компаниите, нито потребителите изглеждат готови или способни да задвижат затруднената икономика.
Без устойчивост Великобритания трябва да бъде гъвкава в отношенията си със САЩ. Всъщност няма избор освен да обмисли внимателно вида търговски и инвестиционни отстъпки, които ще позволят на избрания за президент Тръмп да постигне ранни победи в стремежа си да пренастрои външноикономическите отношения на страната. Най-добре е това да се осъществи чрез неофициални канали, преди Тръмп да встъпи в длъжност на 20 януари.
По подобен начин лейбъристкото правителство трябва да бъде по-малко категорично в отричането на избора между Европа и САЩ. Това е една от онези ситуации, в които по-малкото е повече, и където пренасочването е най-добрият ход: говорете по-малко за Европа и вместо това насочете наратива към по-очевидния избор за Великобритания — този на САЩ пред Китай.
Гъвкавостта не е само защитна мярка, тя също така позиционира Великобритания добре в ситуация, при която напрежението между САЩ и Китай продължава, а трудни преговори с Европейския съюз предстоят. Част от търговията и инвестициите на Америка могат да бъдат насочени към Великобритания. Поради политическата несигурност във Франция и Германия, Обединеното кралство може да се присъедини към САЩ, за да оглави икономическа „коалиция на желаещите,“ която да компенсира „оста на удобството,“ рискуваща да се разшири отвъд Китай, Иран, Северна Корея и Русия.
Докато избягването на напрежение е предимно в интерес на САЩ и Великобритания, това може да има и по-широки последици в деликатен момент за глобалната икономика. Американският икономически изключителен модел беше надежден двигател на глобалния растеж през годините след Covid. Избягването на сътресения в това дългогодишно партньорство, докато администрацията на Тръмп преразглежда търговските споразумения на Америка, може да ограничи някои от негативните влияния върху тази динамика.