Китай обмисля ОПЕК за слънчева енергия, но това няма да проработи

Геоложките предимства са вечни, но технологичните предимства могат бързо да остареят

11:02 | 5 януари 2025

Автор: Дейвид Фиклинг

Снимка: Bloomberg

Какво правите в енергийна индустрия, която е изправена пред първите си проблеми след десетилетия на стремителен растеж? В случая с петрола отговорът през 1960 г. беше създаването на картел на производителите: Организацията на страните износителки на петрол или ОПЕК. Слънчевата енергия, която преминава през собствените си трудности на растеж в момента, се стреми да имитира стратегията.

Повече от 30 китайски производители на слънчева енергия подписаха споразумение в стил ОПЕК на годишната среща на тяхната индустриална асоциация през декември, като на производителите бяха дадени квоти въз основа на техния съществуващ капацитет и прогнози за търсенето на пазара. Това би осигурило известно облекчение от условията, наблюдавани през изминалата година, при които излишъкът от производство доведе цените на панелите и техните суровини доста под себестойността. Кризата тласна четирите големи китайски производители на панели към очакваните 7,7 милиарда юана (1,06 милиарда долара) загуби миналата година.

Приликите са интригуващи. Слънчевата енергийна индустрия в Китай вече осигурява поток от полезна енергия за световната икономика наравно с най-големите производители на петрол. Но също така се приближава до инфлексната точка, която ОПЕК достигна около десетилетие след основаването си. От 1900 г. до петролната криза от 1973 г. производството на суров петрол нараства средно със 7,2% годишно. Оттогава то се е забавило до 0,9% годишно.

Слънчевата енергия е изправен пред подобно забавяне, макар и от далеч по-високи начални нива. През петте години до 2013 г. производството на фотоволтаични панели нараства с около 62% годишно. През последните пет години това е намаляло до 23% и дори възходящи сценарии, които поставят индустрията доста по-напред от това, което е необходимо, за да достигне нетна нула, ще видят това забавяне до около 10% през остатъка от това десетилетие.

Освен това, въпреки цялата критика, отправена към него, има достоен аргумент, че ОПЕК, някога въоръжена от кризата от 1973 г., работеше. През века между 1874 и 1974 г. петролът почти никога не е струвал повече от 40 долара за барел на устойчива база, след като коригирате инфлацията към цените от 2023 г. През 50-те години оттогава едва ли някога е струвал по-малко от това. Видяхме постоянна промяна в цената на петрола, която неизмеримо обогати членовете на ОПЕК. Какво да не харесвате, ако сте производител на слънчева енергия?

^{Нов световен ред | Преди 1973 г. петролът почти никога не е струвал повече от 40 долара за барел. След това едва ли някога е струвал по-малко}

Проблемът за Longi Green Energy Technology Co., Trina Solar Co., Tongwei Co. и други подобни е, че има фундаментални разлики между производството на петрол и фотоволтаичните панели, което ще направи картел в стил ОПЕК много по-труден за поддържане.

Един фактор е елементът на съдбата в микса. Привържениците на енергийния преход въздъхнаха разочаровано, когато авторитарният президент на Азербайджан Илхам Алиев каза на климатичната среща COP29, че петролът е „дар от Бога“. Но той не сгреши, на практика. Минералните запаси са природно геоложко богатство, което иновативният гений на човечеството не може да поправи. Никакво ноу-хау няма да позволи на Япония да произвежда суров петрол толкова евтино, колкото Саудитска Арабия. Дори финансовото и технологичното чудо на шистовия бум в САЩ успя само да отключи някои сравнително скъпи петролни резерви в страна, която е била сърцето на индустрията повече от век.

Тази геоложка съдба налага известна дисциплина на играчите в картела. Всички в ОПЕК знаят, че производствените разходи на Саудитска Арабия са най-ниските в света, така че тя може да наводни пазара и да унищожи конкуренцията във всеки момент.

(Има силен аргумент, че точно тази стратегия е довела до разпадането на Съветския съюз и нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт, когато Саудитска Арабия отвори крановете в средата на 80-те години.)

По същия начин обаче всеки знае, че раздутият бюджет на Рияд означава, че общите му разходи не могат да оцелеят при подобна битка твърде дълго. Може да ви трябват само 3,19 долара за барел, за да извадите саудитския суров петрол от земята, но струва още 93 долара, за да платите щедрите разходи на саудитската държава. Тази комбинация от сила и слабост налага известна дисциплина на ключовия член на ОПЕК.

Производството е различно, защото иновациите са решаващи. Една от причините да има толкова голям производствен капацитет в момента е, че сме в средата на смяна между два стандарта за слънчеви панели, известни като PERC и TopCON – и вероятно сме на ръба на по-нататъшна революция към друг, известен като HJT.

^{Осребрени чипове | Преди десетилетие Intel беше кралят на полупроводниците. Вече не}

Геоложките предимства са вечни, но технологичните предимства могат да бъдат ерозирани за няколко години, тъй като научноизследователската и развойна дейност правят най-съвременните продукти от последното десетилетие остарели. Слънчевите панели в крайна сметка са полупроводници и трябва само да хвърлите един поглед върху променящото се състояние на Intel Corp., Nvidia Corp. и Taiwan Semiconductor Manufacturing Co., за да видите, че няма много постоянни защити в тази индустрия.

И накрая, имате факта, че ОПЕК е дипломатически съюз, балансиран от конкуриращите се национални интереси на своите членове, докато производството на слънчева енергия през 2024 г. е почти изцяло китайско.

Ако Пекин иска слънчева индустрия, която е стабилна и печеливша, това ще позволи на компаниите да формират картел (това е почти това, което направи с вътрешния пазар на въглища през 2015 г. след години на свръхекспанзия). Ако обаче иска по-голям растеж в чистата енергия, той ще смаже всеки опит за овладяване на недисциплинираност, която е ужасна за компаниите за слънчева енергия – но чудесна за слънчевата енергия като цяло.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.