Индия и Китай следва да признаят, че икономиките им са взаимосвързани

Миналия месец съветникът по националната сигурност на Индия се срещна с китайския външен министър Уан И за първи път от 2019 г. насам. Преди това тази среща беше ежегодна, но не се беше провеждала, откакто индийски и китайски войници влязоха в сблъсък на границата през лятото на 2020 г. Възобновяването ѝ показва още веднъж, че министър-председателят Нарендра Моди и президентът Си Дзинпин изглежда са постигнали споразумение по време на разговора си в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Русия през октомври да смекчат тона на отношенията.

Но не прекалено много. Двете армии продължават да се намират в оспорваните планински върхове в разгара на хималайската зима. Въпреки това, по стандартите на последните четири години, това се счита за размразяване. Такъв напредък не би могъл да се предвиди дори миналата година. Двете страни се бяха вкопали във враждебни позиции. Китайците се възмущаваха от нарастващата близост на Индия със САЩ, а индийците бяха ядосани, че Пекин изглежда решен да промени статуквото на границата в своя полза.

Оттогава много неща са се променили. Най-важното е, че и двете страни са повече от загрижени за това как ще съживят забавения си растеж.

Възстановяването на Китай след сривовете в сектора на недвижимите имоти не е толкова силно, колкото се надяваха неговите лидери. Кризата в сектора на недвижимите имоти от 2021 г. вече се е разпространила и в икономиката на страната.

По-слабото търсене за ново строителство се отразява на сектори от производството на стомана до електроуредите; забавянето в тези сектори, съчетано със срива на цените на жилищата, които могат да спаднат с над 8 % през 2024 г., означава, че много китайски потребители се чувстват по-бедни.

Китай е инвестирал прекалено много в промишлената си инфраструктура, а сега потребителското търсене изглежда неспособно да поеме цялата тази излишна продукция. Износът на излишъка също става все по-труден. Някои страни от Югоизточна Азия въведоха антидъмпингови мерки, насочени към вноса от Китай.

Тъй като търговската война набира скорост с идването на Доналд Тръмп в Белия дом, икономистите в Пекин ще се оглеждат за нови пазари за своите производства. Опитите на Индия да прекъсне икономическите си връзки с Китай ще бъдат определени като проблем, който трябва да бъде решен.

Още по темата

Индия отново сама се прострелва в крака по отношение на търговията

Китай одобри язовир на границата с Индия, който ще бъде най-големият в света

Индия жертва растежа си. Това трябва да спре

Индия вече внася огромни количества китайски стоки, но опитите да се откъсне от тях се изострят след избухването на граничния конфликт през 2020 г. Регулаторните действия са били фокусирани върху вноса на стоки за континенталната част на страната, включително тези, които се препакетират в Югоизточна Азия, с която Индия има споразумение за свободна търговия. Китайските инвестиции в Индия също бяха забранени. Визите за китайски граждани да посещават Индия секнаха.

Но изглежда, че тази стратегия не работи по план. Индийските политици забелязаха, че търговският дефицит продължава да нараства. Странното е, че Индия е внасяла повече от Китай точно в тези отрасли, като например електрониката, в които е подобрявала собствената си конкурентоспособност и е изнасяла повече за Запада.

Това би трябвало да се очаква. Това беше знак за успех, а не за провал. iPhone-ите, които Apple Inc. сега произвежда в Индия, ще имат естествено разширена верига на доставки, която включва и компании в Китай. Правителството на Индия се бори да създаде нови, висококачествени работни места за милионите си млади хора и този проблем се задълбочава от най-ниския икономически растеж от почти две години насам. Ако за тези нови работни места при износа на електроника е необходимо Индия да дели вериги за доставки с Китай, това може да е цена, която си струва да се плати.

Някои членове на индийското правителство вече са започнали да осъзнават, че откъсването от Китай - чрез повишаване на вътрешната конкурентоспособност и намиране на собствени експортни пазари - няма да се случи, ако не се включат във веригите за доставки, в които понастоящем доминира северният ѝ съсед.

С други думи, Индия, която успее да се конкурира с Китай, ще го направи само с помощта на Китай. Може да се наложи китайският бизнес да инвестира в производствената екосистема на Индия, за да може тя да се превърне в ефективен заместител на фабриките, които същият този бизнес управлява на континента. Китайските стоки ще трябва да послужат като суровини за тази нововъзникваща екосистема. Китайските предприемачи ще трябва да могат да се движат в двете посоки.

Нищо от това не може да се случи, ако конфликт на границата е готов да избухне във всеки един момент. Ето защо двете страни започват плахо да възстановяват силно влошените си отношения. Все още сме далеч от това, Ню Делхи да разпъне червения килим за китайско държавно посещение. Но забавянето на растежа и на двете страни е сериозна причина да се стремят към връщане на някакъв вид нормалност.

И все пак основният проблем остава: Двете страни искат и различни неща от това размразяване. Индийците искат китайски инвестиции, производствени мощности и да спрат натиска върху границата. Китайците желаят нов пазар и се надяват, че ще успеят да накарат индийците да не бъдат толкова ентусиазирани участници в опитите на бъдещата администрация на Тръмп да изолира Китай в политически и икономически план. Ню Делхи знае за това несъответствие, както и Пекин. Но икономиките и на двете страни са в такава дупка, че са склонни да го пренебрегнат. Поне засега.

Михир Шарма е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е старши научен сътрудник във Фондация Observer Research в Ню Делхи и автор на книгата „Рестарт: Последният шанс за индийската икономика“.

Още по темата

Тайната на съперничеството между Китай и Индия се крие в образованието

Как вторият мандат на Тръмп може да повлияе на Индия

Китай и Индия заравят томахавките