Случаят с параноичния оптимизъм при Тръмп 2.0

Параноята е необходима, защото светът е сложен, с опасни обратни връзки, скрити в днешната политическа криза

09:02 | 3 януари 2025

Автор: Андреас Култ

Снимка: Bloomberg L.P.

Идващата 2025 г. наистина е като всяка друга, само че в по-голяма степен: Тя заслужава да бъде посрещната с това, което един от бившите ми редактори нарича „параноичен оптимизъм“.

Оптимизмът е в реда на нещата, защото светът, колкото и хаотичен да изглежда в момента, може да се подобри - и да, отчасти защото новият американски президент Доналд Тръмп може да се заеме с проблемите по толкова умопомрачително нестандартен начин, че пробивът да стане възможен. Параноята е необходима, защото светът е сложен, с опасни обратни връзки, скрити в днешната политическа криза. А един толкова гордо непредсказуем лидер като Тръмп може по невнимание да взриви всичко.

Ще трябва да свикнем с тази двусмисленост, която напомня за прочутата котка в мисловния експеримент на Ервин Шрьодингер (за квантовата суперпозиция, ако това ви говори нещо). Горкото същество се намира в запечатана кутия и е едновременно живо и мъртво; но само докато не отворите кутията и не погледнете. След това то е или едното, или другото. Нещо подобно ще се случи, след като Тръмп положи клетва и започне да отговаря за всяка бъркотия в света.

Ето само няколко примера от международните отношения, които илюстрират как различните котки могат да живеят или да умрат. Те произтичат от най-важните двустранни отношения в света - тези между Съединените щати и Китай. Ако и когато тези две страни си сътрудничат, почти всеки проблем става решим. Когато не го правят, всеки казус има потенциала да ескалира до Армагедон.

Може да не сте забелязали това в социалните медии, но от 2021 г. насам водещият убиец на американци на възраст между 18 и 45 години е фентанилът или друг синтетичен опиоид на негова основа. Една от причините за това е, че Китай, който се гневи на подкрепата на САЩ за Тайван и други възприемани от него пренебрежения, си затваря очите за незаконното производство на необходимите химикали от китайски триади; тези молекули след това стигат до Мексико, където наркокартелите ги пакетират за продажба в САЩ. Когато китайско-американските отношения са лоши, хората умират.

Преди малко повече от година обаче Джо Байдън и Си Дзинпин се срещнаха и се договориха да се отдръпнат от ръба на пропастта. Сега Китай се бори по-силно с триадите (въпреки че голяма част от наркотиците все още се изнасят). И ето че през 2023 г. смъртните случаи от фентанил започнаха да намаляват и сега рязко спадат. (Отново, причините са комплексни, но това е една от тях.) Когато Вашингтон и Пекин си сътрудничат, хората живеят.

А сега приложете това и към други котки, хванати в кутии, над които Си и Тръмп скоро ще имат съвместно попечителство. Една от тях е перспективата за ядрена война или за надпревара във въоръжаването, която може да доведе до нея. Тази година Китай добави още 100 атомни бойни глави към арсенала си, като общият им брой е около 600; той планира да настигне САЩ и Русия за около десетилетие. (Всяка от тях разполага с около 1700 ядрени бомби за незабавна употреба, а още хиляди са на склад). Дали и трите страни ще продължат да се въоръжават в напразни усилия да надминат останалите? С времето това може да доведе до масово измиране на котките.

Ако обаче Тръмп и Си се споразумеят да сложат спирачки на тази лудост, както някога направиха Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, има надежда. Заедно те биха могли да убедят руския президент Владимир Путин и евентуално дори севернокорейския Ким Чен Ун и Иран да участват в преговори за контрол на въоръженията. Си има необходимото влияние върху тях, а Тръмп - според, ами, Тръмп - е гений в преговорите.

Влиянието на Си в Москва, Пхенян и Техеран е и повод за паралелна заплаха за световния мир - формирането на нова „ос“ между тези режими (подобна на онази между нацистка Германия, фашистка Италия и имперска Япония). Стъпка по стъпка тези четири автокрации преминават от неформално сътрудничество в подкопаването на САЩ и „реда“, за който те се борят, към формализирани връзки: В рамките на тазгодишния пакт между Русия и Северна Корея например севернокорейските войски сега се бият и умират заедно с руските войници във войната на Путин срещу Украйна.

Тази фактическа ос ще постави администрацията на Тръмп в затруднено положение. Досега Вашингтон, при администрациите на демократите и републиканците, разглеждаше конфликтите в Украйна, Близкия изток, Корейския полуостров, Тайванския проток и Южнокитайско море като дискретни. Ако има дори намек, че четирите противника могат да координират плановете си за нападение - или като изключим това, да пресмятат опортюнистично и да нанасят удари, когато смятат, че САЩ са разсеяни - нараства рискът „театрите“ да станат свързани. Понастоящем американската армия е настроена да спечели едновременно една голяма и една малка война; ако трябва да се изправи срещу цялата ос, ще трябва да води четири и може да загуби.

Правилният етикет за този сценарий е Трета световна война. Това е термин, който Тръмп използва често и който явно го преследва. Вместо да предложи стратегия за предотвратяване на този кошмар, досега той само е изтъквал собствената си предполагаема „сила“, каквото и да означава това. За да превърне този стикер във военна мощ, той ще трябва да удвои или утрои американския бюджет за отбрана, което ще предизвика фискална и политическа криза.

Така че единствената му практическа възможност е да разбие оста, преди тя да стане реална. Това отново означава, че той трябва да разговаря с Пекин, който се смята за център на всеки зараждащ се антизападен съюз, дори и да гледа с недоверие на Москва и Пхенян, които стават прекалено сближени. Ако Тръмп и Си разговарят, хората ще живеят; ако ли не, хората могат да умрат.

Това важи за почти всички основни проблеми. Например Организацията на обединените нации се превърна от просто нефункционираща в напълно безполезна. Една от причините за това е: Трима от петте постоянни членове на Съвета за сигурност (които имат право на вето) продължават да саботират един друг и цялата система. САЩ налагат вето на резолюции, отнасящи се до Израел, докато Китай и Русия се защитават взаимно, както и Северна Корея и други режими. (За разлика от тях другите двама постоянни членове, Великобритания и Франция, възхитително се въздържат да използват правото си на вето вече повече от три десетилетия). Ако Тръмп и Си искаха да възкресят международната система (която Тръмп, както признава, презира), те биха могли съвместно да обявят мораториум върху ветото.

Най-добрият пример, разбира се, е изменението на климата. Колебая се дали да го повдигна, защото едва ли е на първо нещо в съзнанието на Тръмп, или дори закътано в някое кътче от него. Но това може да се промени, особено ако му се напомни, че трябва да остави положително наследство. Исторически погледнато, САЩ са най-големият емитент на въглеродни емисии в атмосферата, въпреки че от 2005 г. насам Китай заема първото място. Ако тези две страни си сътрудничат за забавяне на глобалното затопляне, има надежда; ако не го направят, няма надежда.

Това е моментът, в който параноята изплува от амигдалата ми. Засега Тръмп не проявява интерес към нито една от тези мащабни мисли и амбиции. Вместо това той изглежда съсредоточен върху започването на търговска война с Китай, а след това и с целия свят, защото „най-красивата дума в речника е „ мита“. Това е лоша идея от икономическа гледна точка и поразително дребнава. Това е и най-лошият възможен начин да се започне работа със Си. И не забравяйте: ако не се разберат, котките ще започнат да умират.

Тогава оптимизмът ще се бори с тях. Това е похватът на Тръмп - да се подиграва със събеседниците си, както с приятели, така и с врагове, само за да види как ще реагират. Но той също така знае - поне се надявам да знае - че решаването на проблемите в реалния свят, независимо дали в Украйна, на южната граница или където и да било другаде, изисква финес и отворен ум. И нито той, нито Си иска да взриви света. И така, напред и добре дошли в 2025 г.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с дипломацията, националната сигурност и геополитиката на САЩ. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за Economist.