Индия отново сама се прострелва в крака по отношение на търговията

Новоизбраният президент Доналд Тръмп поднови заплахата си да наложи митническа стена върху вноса от Индия в САЩ. Една от малкото разпознаваеми нишки, които свързват плетеницата от дълги години на Тръмп в обществения живот, е презрението към „несправедливите“ мита. Индия често е сочена като страна, която не успява да отвърне на американските по принцип ниски данъци върху вноса. Ако Индия ни налага 100-процентови мита - пита Тръмп, трябва ли ние да не отговорим?

Въпреки това Тръмп се оказа на грешното дърво. Истинският проблем в търговската политика на Индия се крие в една на пръв поглед невинна административна процедура, която не звучи и наполовина толкова опасно, колкото митата. Повечето хора, работещи в Индия днес, не се оплакват толкова от вносните такси, колкото от нетарифните бариери пред търговията. По-специално компаниите са объркани от едно ново оръжие в арсенала на бюрократите, което те наричат „заповеди за контрол на качеството“ (QCO).

QCO са привидно безобидни изисквания вносът в Индия да отговаря на стандартите за качество. На практика обаче през последните две години те се превърнаха в инструмент за ограничаване на вноса и свеждане до минимум на конкуренцията. През октомври министърът на търговията на Индия заяви, че вече са издадени над 700 такива разрешения, а целта му е да бъдат издадени 2500. Те обхващат множество стоки - обувки, играчки, стомана, мед, химикали. В поверителен разговор длъжностните лица казват, че нещо подобно е жизненоважно, за да се защитят потребителите от нискокачествения китайски внос.

На практика обаче QCO всъщност са насочени и към вноса от всички останали страни. И те са напълно непредсказуеми: Дружествата се оплакват, че в списъка често произволно се добавят нови сортове и спецификации. Нито пък сертифициращите органи - обикновено заспалото Бюро за индийски стандарти - са готови да се справят с потока от заявления от местни и чуждестранни компании. Те просто нямат възможност да се справят с тях.

Ако Индия действително искаше да защити потребителите, тя, както и много други страни, просто щеше да освободи от това изискване стоките, които са преодолели регулаторните и качествените бариери на строго контролирани пазари като Европейския съюз. Трудно би било за който и да е служител да твърди с ясното съзнание, че Индия има по-високи и по-строго прилагани стандарти от ЕС. Липсата на подобни изключения разкрива, че истинската цел на QCO е да се контролира вносът, без да се прави нещо толкова провокативно (за Тръмп и други) като повишаване на митата.

Индийските служители би трябвало да вземат по-добри решения. Тази страна има десетилетен опит с подобни ограничения на вноса, преди либерализацията да навлезе в сила преди три десетилетия. Неизбежните последици включват инфлация, разрастване на монополите, фалити на малкия бизнес и срив на производителността и конкурентоспособността.

Местните индустрии вече започват да обръщат внимание на това. Производителите на облекло например могат да бъдат принудени да използват само местни източници за суровата прежда или химикалите, с които я обработват. На практика това би дало на някои компании монопол и би им позволило да повишават неограничено цените на суровините. Други сектори се опасяват, че разходите за спазване на QCO са толкова високи, че само най-големите компании ще могат да използват вносни стоки в своята верига на стойността.

Други пък посочват, че веригата им на доставки вече е фрагментирана - износителите на инженерни стоки например вече не знаят дали специалните стомани, от които биха имали нужда, ще бъдат внесени или задържани на границата заради неспазване на QCO. „Хиляди контейнери“ с вносна стомана, някои от които от Китай, са блокирани на индийските пристанища - всеки от тях представлява договор, който местен производител не е успял да изпълни.

QCO са класически пример за индийски специалитет: самонараняваща се политика, често създадена с най-добри намерения. Правителството знае, че създаването на нови работни места, особено в производството, трябва да бъде негов приоритет. Това означава да се насърчават малките компании в секторите, които създават много работни места за всяка похарчена рупия. Но политиките, които то избира, вместо това вредят на трудоемките сектори като шивашкия и кожарския, за да защитят големите, капиталоемки фирми като стоманодобивните. Длъжностните лица заявяват, че знаят, че повечето нови работни места в Индия се създават в дребни фирми, но въвеждат политика, която ги ощетява, за да защитят големите.

И накрая, те карат фирмите да ограничават амбициите си, а оттам и размера на фабриките си, за да отговарят на индийския пазар, а не на целия свят - в крайна сметка, кой може да рискува да подпише договор за износ, когато вносът, необходим за изпълнението на този договор, може да бъде задържан от някой чиновник на пристанището?

Доналд Тръмп не трябва да се притеснява, че търговските политики на Индия са насочени към облагодетелстване на Ню Делхи за сметка на другите. Всъщност те са създадени, за да навредят най-вече на нас.

Михир Шарма е колумнист на Bloomberg Opinion. Старши сътрудник във Фондация „Обзървър рисърч“ в Ню Делхи и автор на книгата „Рестарт: Последният шанс за индийската икономика“.

Още по темата

Китай одобри язовир на границата с Индия, който ще бъде най-големият в света

Индия жертва растежа си. Това трябва да спре

Рекордният внос на злато в Индия се дължи на грешка в изчисленията

Индия и Китай подновяват разговорите относно граничния спор помежду им