Доминaцията на долара е ключът към дълга и дефицитите на САЩ

Американският долар победи много съперници - с добра причина. Тръмп би постъпил добре, ако признае огромната му стратегическа стойност

08:33 | 27 декември 2024
Автор: Даниел Мос
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Отслабването на долара, а с него и способността на САЩ да вземат заеми в мащаб, който би осакатил всяка друга страна, е отдавна предсказвано. Поне от половин век скептиците разчитат, че нещо или някой ще се появи, за да събори американските активи от мястото им. Все още не планирайте реквием.

Американският долар се справи със сериозни предизвикателства: преминаването към плаващи обменни курсове през 70-те години на миналия век, раждането на еврото, възхода на Япония и Китай, както и значителни бюджетни и търговски дефицити. Бюджетният дефицит често е ключов за прогнозите, че разходите неизбежно ще станат неустойчиви и някой срив ще доведе до спад на пазара на облигации, отнасяйки долара със себе си. Само дето никога не се случва. Експертен панел, свикан от Барак Обама, за да препоръча начин за ограничаване на дефицита, получи някои възторжени отзиви, но не доведе до нищо. Предупрежденията на един от лидерите на комисията, че САЩ ще претърпят дългова криза като Гърция, не се материализираха. Има добра причина за това: Въпреки че Гърция преживя трудни времена, голяма част от проблема ѝ беше, че Атина не можеше да печата своя собствена валута - тя е част от еврозоната. (Между другото Гърция е любимец на инвеститорите в наши дни. Страната е напът да изплати заемите предсрочно.)

Възможно ли е най-накрая да е настъпил моментът на разплатата, благодарение на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който отхвърляше долара толкова, колкото го и защитаваше, и прокарва безсрамно експанзионистична фискална политика? Лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на САЩ, глобалният еталон, наистина се покачиха след изборите. Доходностите обаче все още са значително по-ниски, отколкото през по-голямата част от 90-те години на миналия век, разцвета на така наречената Голяма умереност, периода след Студената война, характеризиращ се с доброкачествена инфлация, умерени колебания в бизнес циклите и консенсус, че държавата трябва бъдете по-малко, не повече, включена в икономическия живот.

Така че доларът няма да си замине от върха скоро. Неговата доминация надхвърля официалното желание за силен долар, слаб или нещо по средата. Основната роля на валутата е тясно вплетена в тъканта на съвременната икономика. Той представлява по-голямата част от световните резерви и е едната страна на около 90% от търговията с чуждестранна валута. По-голямата част от трансграничните заеми са в долари, както и непропорционалната сума на фактурирането. Нищо не се доближава, въпреки впечатляващия напредък на Китай през последните четири десетилетия. Малкият дял на юана в международните плащания е намалял леко тази година, според Swift, услуга за финансови съобщения. Независимо от периодичното разместване на портфейла, чужденците държат трилиони долари американски дълг, голяма част от които в държавни облигации. Азиатските икономики може да представляват голяма част от глобалния икономически растеж през следващите години, но те се борят да намерят достатъчно голям брой сигурни и ликвидни активи близо до дома.


Дълъг път | Зелените пари са големият играч в международните плащания

Този впечатляващ списък от атрибути подчертава нещо изключително важно. Държавните ценни книжа на САЩ са на върха на днешната финансова система. Съвременната епоха се характеризира с Treasury Standard, според изследване на Джошуа Хендриксън, професор в Университета на Мисисипи. Тази настройка е наследник на системата Бретън Уудс, която се появи след Втората световна война. Това е повече от хубав инструмент за финансиране; това е стратегически актив. Това позволява на Вашингтон да събере пари в голям мащаб за нови програми, отбрана или, както наскоро, за борба с извънредни ситуации в общественото здравеопазване.

Това е прекомерна привилегия и, твърдят критиците, позволява на САЩ да живеят извън възможностите си. Това, което често се премълчава и дори се желае в някои среди, е, че в един момент това пътуване ще приключи и американците ще се изправят пред същите трудни избори като другите нации. Десетилетия преди еврото да дебютира, Шарл дьо Гол се оплакваше от силата на долара. Пристигането на общата валута беше посрещнато с фанфари - и амбиция. Европа искаше нещо, което да осигури икономическата интеграция, но също така да позволи на континента да се противопостави на хегемона. Еврото имаше приличен старт, въпреки че обещанието му беше опетнено от поредица вътрешни кризи.

Това подчертава важна част от привлекателността на долара: привличането на американските ценни книжа в сравнение с всяка друга опция. В момента никоя друга валута не предлага толкова дълбок и безопасен пул от ликвидни активи. Китай, често цитиран като страната, която най-вероятно ще оспори превъзходството на САЩ, не вярва на пазарите. Юанът е обект на всякакъв вид намеса, от ежедневните параметри на търговията, определени от централната банка, до ограничаването на това какво инвеститорите могат да вземат и изнасят от страната и колко лесно.

Това не означава, че няма да се появи надежден съперник. Нито пък означава, че номинираният от Тръмп за министър на финансите Скот Бесент може да харчи до насита, без да обръща внимание на последствията. „Основното предимство на долара е, че всъщност няма много алтернатива и това прави кризата по-малко вероятна“, ми каза Хендриксън. „Започвате да мислите какво ще последва и това е свят на безкрайни възможности и мисловни експерименти, но не е ясно колко реалистични са тези упражнения. Подтекстът е, че просто продължаваме по някакъв начин."

Така че с тези силни страни, има ли значение дали обитателят на Овалния кабинет изрично подкрепя силен долар, широката мантра от годините на Клинтън до първото избиране на Тръмп през 2016 г.? Въпреки че това са изявления за намерения, те често имат основна цел или отразяват тенденциите в капиталовите потоци. Робърт Рубин, шефът на Министерството на финансите, който разработи политиката на „силен долар“, рядко се отклоняваше от линията си – и беше подпомогнат от икономика, която процъфтяваше. Също така не забравяйте, че Рубин и неговият наследник, Лари Съмърс, не са против от време на време да продават долара. Прагматизмът изигра голяма роля. Рифовете на Тръмп за твърде силния долар може просто да отразяват желанието да се подкрепи производството, дори ако изборът му на думи е дразнещ. Не е в негов интерес доларът да се срине.

Нито пък е подходящо за надигащите се претенденти да има такъв срив, който със сигурност ще съпътства смяната на режима във валутния свят. Ако доларът престане да се приема на сериозно, потенциалните претенденти за трона също ще пострадат. Те имат значителни резерви в щатски долари и вземат заеми в долари. Освен това, докато големи части от Азия са просперирали, а китайската и индийската икономики са набъбнали, за да бъдат големи играчи, техните пазари са относително слаби. Правителствата и компаниите използват долара, защото е в техен интерес, а не като услуга към лидера на свободния свят. Ето защо беше толкова ненужно Тръмп да заплашва страните от БРИКС. Валута, която биха могли да споделят, е след години, ако изобщо се случи. Харесва ли им или не, те живеят в доларова вселена. (Китай току-що продаде доларови облигации на стойност 2 милиарда долара в Саудитска Арабия.)

Може би единственото място, което може да детронира долара, са самите САЩ и всеки ще има какво да губи. При отсъствието на огромна самонанесена рана, като например прекаляване със санкциите дотолкова, че търсенето на сериозна алтернатива набира реална скорост, доларът ще продължи да властва. Светът ще продължи да желае да е друго – докато не обмисли алтернативата.

Даниел Мос е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ азиатските икономики. Преди това е бил изпълнителен редактор на Bloomberg News за икономика.