Ако се съди по реакцията, може да се помисли, че министър-председателят на Великобритания Киър Стармър току-що е загубил война. Бивш министър от кабинета нарече екипа на Стармър „отряд капитуланти“, а бивш министър-председател призова британците „да се борят, да се борят и да се борят отново за свободите, за които народът е гласувал“.
Всъщност Стармър не е предал нищо. Той просто предложи няколко промени в отношенията на Обединеното кралство с Европа след Брекзит. Така нареченото от него рестартиране е, ако не друго, твърде скромно. То рискува да пропусне възможността да излекува икономическите рани на Великобритания и да укрепи отношенията ѝ с огромния търговски блок в съседство.
Икономическата цена на Брекзит вече е добре документирана. По официални оценки напускането на Европейския съюз е довело до 15% намаление на търговията като дял от икономиката и до 4% загуба на брутен вътрешен продукт в дългосрочен план. Търговията остава до голяма степен без мита и квоти, но слоевете бюрокрация - от правилата за произход до изискванията за данък добавена стойност - ощетяват бизнеса и от двете страни на Ламанша.
Общественото мнение за Brexit се е променило от 2016 г. насам, като избирателите проявяват повече прагматизъм от политиците.
Предложенията на Стармър включват стимулиране на търговията с храни и селскостопански продукти, взаимно признаване на професионалните квалификации и улесняване на мобилността на сценичните артисти, за да се премахнат тези бариери. Не е трудно да се предвиди сделка с ЕС, който настоява за безвизово пътуване до Великобритания за младите хора и достъп до британските университети на местните цени за обучение.
И все пак дори тези малки ползи далеч не са сигурни. Позицията на Стармър по отношение на мобилността на младите хора, който странно я приравнява към „свободното движение“ на хора, на което той се противопоставя, може да задуши подобен напредък. Отказът му да се присъедини отново към програмата на ЕС за обмен „Еразъм+“ е друга пропусната възможност. Във всеки случай подобни мерки биха повишили БВП на Великобритания с между 0,3% и 0,7% за 10 години и едва ли биха намалили загубите, наложени от Брекзит.
Дори ако всички предложени мерки се осъществят, ползите от ограничените промени са незначителни в сравнение с разходите за Брекзит.
И двете страни са длъжни да се мислят по-мащабно. Стармър трябва да пренебрегне истеричните гласове в британската политика и да се вслуша в избирателите. Разкаянието от Брекзит става все по-силно изразено, след като икономическите щети вече са неоспорими. Британският министър-председател трябва по-добре да представи възстановяването на отношенията като крайно необходима мярка за стимулиране на икономиката.
От своя страна преговарящите от страна на ЕС, които все още изпитват безпокойство от Брекзит, не признават, че по-тясното сътрудничество може да послужи на собствените им интереси: повишаване на конкурентоспособността, възстановяване на растежа и укрепване на отбраната. Според скорошно проучване много европейци смятат, че по-близките отношения в областта на сигурността си заслужават отстъпките в други области; това би могло да бъде отправна точка за по-смело сключване на сделки.
Ключът е да се започне с малки стъпки, както направи Стармър, и да се съсредоточи върху нещата, които носят взаимна изгода. Например инвестициите в междусистемни електропроводи ще подобрят енергийната ефективност и ще намалят волатилността на цените; двете страни не трябва да чакат изтичането на съществуващата енергийна рамка през 2026 г., за да подновят и подобрят това сътрудничество. По подобен начин хармонизирането на законодателството на Обединеното кралство с това на ЕС за коригиране на въглеродните емисии на границата ще позволи да се избегнат нови търговски бариери, когато то започне да действа след две години.
В крайна сметка Великобритания трябва да се стреми да се присъедини отново към единния пазар на ЕС, за да възстанови икономическите предимства, които бяха ненужно похабени след Брекзит. Междувременно, колкото по-бързо двете страни приемат прагматични стъпки за премахване на бариерите, толкова по-скоро избирателите ще могат да видят осезаеми ползи. Както се казва, печелят всички.