Европейската вълна от банкови сливания? Може би най-накрая е тук

Европейската банкова индустрия уж е на ръба на вълна от сливания и придобивания поне от десетилетие — и аз прекарах голяма част от тези години, пишейки защо това няма да се случи. Сега обаче условията изглеждат благоприятни за вълна от сделки: всичко сочи към реална консолидация.

Може да изглежда лесно заключение, когато дейността вече е започнала, но нито една от текущите сделки не е сигурна. Преследването на Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA (BBVA) на местния съперник Banco de Sabadell SA е изправено пред удължен преглед на конкуренцията, който може да бъде повлиян от политическите съюзи в северния каталонски регион. Междувременно интересът на UniCredit SpA към германската Commerzbank AG е временно замразен, изчаквайки по-благоприятни политически условия. Ниското предложение на UniCredit за италианския конкурент Banco BPM SpA също е усложнено от множество кръстосани участия и търговски взаимоотношения.

Благоприятни условия

В по-голямата картина, от капитал и регулации до лихвени проценти, рентабилност и пазарни оценки, факторите, насърчаващи банките да се обединят, рядко са били по-добри. Регулаторите в Европейската централна банка (ЕЦБ) желаят това, както и националните политици — поне на теория. Проблемът е, че реалностите на националните и регионални интереси, заплахите за работните места и вътрешният европейски протекционизъм все още могат да подкопаят дори най-амбициозните планове.

Причини за оптимизъм

1. Подсилен капитал: Европейските банки възстановиха капитала си след години на борба, последвала световната финансова криза от 2008 г. и дълговата криза в Европа през 2011-2012 г. Банки като UniCredit и BNP Paribas SA разполагат с излишък от капитал; дори Deutsche Bank AG изкупува обратно акции.
2. Стабилна регулация: Дългият регулаторен цикъл на по-високи капиталови изисквания е приключил, което предоставя по-стабилна основа за сделки.
3. Лихвени проценти: Очаква се намаление на лихвите през следващите години, което ще стимулира търсенето на заеми. Също така, намалените лихви ще намалят хартиените загуби, които банките носят върху дългосрочни заеми и облигации с фиксирана лихва.
4. Ниски оценки на акциите: Много банкови акции в Европа все още се търгуват на значителни отстъпки спрямо счетоводната им стойност, което предлага възможности за печалба на купувачите под формата на „лоша воля“ (badwill).

Лоша воля: възможност за печалба

Докато „добрата воля“ е нематериалната стойност, която купувачите плащат над балансовата стойност, „лошата воля“ възниква, когато стойността на бизнеса е под собствения капитал в баланса му.

Според Bloomberg Intelligence, сред европейските банки има над €400 милиарда ($423 милиарда) потенциална „лоша воля“. Например, Societe Generale SA (SocGen) може да генерира над €50 милиарда печалба за купувач.

Има голям потенциал за печалби в европейските банкови сделки.

Кой би купил?

Местният конкурент BNP Paribas SA теоретично може да си позволи да придобие SocGen, но банката ясно заяви, че няма интерес към банкови сделки. Вместо това тя се фокусира върху придобиване на бизнеси с приходи от такси, като застрахователни или управляващи активи компании, например Axa Investment Managers, за която води преговори на стойност около €5 милиарда.

Предизвикателства пред консолидацията

Въпреки благоприятните условия, съществуват значителни препятствия:

• Политически и регионални интереси,
• Заплахи за работните места,
• Вътрешен протекционизъм в Европа.

Deutsche Bank не е вероятен кандидат за сделки – поне засега

Изпълнителният директор на Deutsche Bank, Кристиан Сюинг, ясно заяви, че банката все още не е готова за сливания или придобивания. Сюинг подчертава, че Deutsche Bank трябва първо да повиши собствената си печалба и стойността на акциите си. Освен това, Deutsche Bank вече се е изтеглила от сегменти, в които Societe Generale е силна — търговия с акции, деривати и основен брокераж — защото Сюинг предпочита ориентация към корпоративни клиенти, а не към хедж фондове и финансови търговци.

В бъдеще Deutsche Bank би могла да се върне към разглеждането на Commerzbank, която предлага потенциални печалби от „лоша воля“ в размер на над €15 милиарда. Обединението на двете банки би могло да донесе значителни ползи от по-голям мащаб и инвестиции в технологии, особено предвид ниската възвръщаемост на германския банков сектор за дребни клиенти и малки бизнеси.

Италианските игри на UniCredit

UniCredit често се свързва със SocGen, но тази сделка също изглежда малко вероятна в краткосрочен план. Главният изпълнителен директор Андреа Орсел вече има две потенциални партньорства на масата: с Commerzbank в Германия и с Banco BPM в Италия.

И двете банки — BPM и UniCredit — са били обсъждани като потенциални купувачи на Banca Monte dei Paschi di Siena SpA, тъй като италианското правителство се опитва да продаде остатъчния си дял в този кредитор.

Ситуацията е още по-сложна:

• BPM е в процес на придобиване на италианския мениджър на активи Anima Holding SpA,
• Credit Agricole от Франция има важни търговски отношения както с BPM, така и с UniCredit и увеличава своя дял в BPM, за да защити интересите си.

Проектът на UniCredit за Commerzbank пък е поставен на пауза поне до съставянето на ново германско правителство догодина. Това ще даде време на изпълнителния директор на Commerzbank, Бетина Орлоп, да подобри представянето на банката — както и на Deutsche Bank да укрепи позициите си за евентуална оферта.

Домашна консолидация или трансгранични сделки?

UniCredit може да осъществи сделки както с BPM, така и с Monte dei Paschi, за да създаде италиански банков гигант, който все пак би бил по-малък от Intesa Sanpaolo SpA по отношение на депозити и заеми. След това Орсел би могъл да насочи вниманието си към SocGen.

Има много място за банките да увеличат мащаба си спрямо лидерите в Италия.

Друг традиционен кандидат за придобивания е холандската ABN Amro NV. Финландската Nordea Bank Abp е отличен кандидат и има финансова стабилност за сделка. Deutsche Bank също е разглеждала този вариант, но ING Groep NV, която е в отлична позиция за придобивания, вероятно няма да купи ABN Amro поради големия си пазарен дял в Нидерландия.

Политическите и икономически препятствия

Домашната консолидация остава много по-лесна — и предлага повече спестявания и печалби — отколкото трансграничните сделки. Липсата на истински единен европейски банков пазар усложнява ситуацията.

Политиката също остава трудна, въпреки че лидери като френския президент Еманюел Макрон изразяват подкрепа за трансгранични сделки. Националните правителства често предпочитат да защитят достъпа до кредит на местните компании (и работни места), вместо да подкрепят банка, която се конкурира на световната сцена.

Въпреки това, докато по-големият, обединен капиталов пазар за Европа е по-важен от банковите сделки, нищо не пречи на малко фантазия за сливания и придобивания.

Още по темата

Как централните банки спечелиха битката, но изгубиха войната, част 2

Как централните банки спечелиха битката, но изгубиха войната, част 1

Бух: Банките в Европа са силни и стабилни

Геополитическото напрежение накара централните банки да се обърнат отново към златото