Преди пет години политиците в Ню Делхи отричаха, че доходите от работна заплата са се понижили дотолкова, че индийците са се въздържали от покупки дори и на бисквитки за 7 цента.
Оттогава много неща са се променили, но и много са си останали същите. Заемите срещу залог на злато нарастват с над 50% годишно, което е знак за отчаяние на кредитополучателите с ниски доходи, които трудно се задържат "над водата" и залагат това, което често е единственият им продаваем актив.
Кредитирането се забавя с изключение на заеми срещу залог на злато. В знак на отчаяние заемите срещу златни бижута в Индия скачат.
Възстановяването след пандемията, подхранвано от задържаното търсене, нарастването на богатството на фондовия пазар и голямото увеличение на кредитите за домакинствата, е изчерпано. В отсъствието на значими частни инвестиции и създаване на работни места Индия се връща в рутината отпреди Covid-19, а икономическите ѝ управници за пореден път публично отказват да признаят забавянето, като обвиняват дългия и натоварен изборен сезон за слабите публични разходи.
В личен план обаче те изглежда са достатъчно обезпокоени, за да сменят внезапно един от ключовите ръководители. Санджай Малхотра, високопоставен служител на финансовото министерство, заменя управителя на Централната банка на Индия Шактиканта Дас. Промяната ще отвори вратата за намаляване на лихвените проценти и „ще коригира рестриктивната политика на централната банка, която отчасти е отговорна за сериозното забавяне през последните тримесечия“, твърди Bloomberg Economics.
На ниво от 6,5% основният лихвен процент е точно там, където беше, когато Дас пое ръководството на банката в края на 2018 г. Скоро след това той започна да намалява разходите по заемите. Съществуват обаче и разлики. Тогава именно натрупването на проблемни кредити от индийските банки, най-голямото в света, заплашваше да смаже икономиката, като предизвика сривове и паника на кредитния пазар. Този път проблемът не е във финансирането, а в характера на самия растеж.
Въпреки че икономиката сега е нараснала с една четвърт, коригирана спрямо инфлацията, в сравнение с периода преди коронавирусната епидемия, страната все още не разполага с голяма част от продукцията, която е щяла да бъде произведена, ако брутният вътрешен продукт се е движил с предишните си темпове.
Реалната икономика на Индия сега е по-малка, отколкото би могла да бъде, ако не бяха налице последиците от пандемията.
Това производство не успя да се материализира, защото, наред с всичко останало, банките сметнаха, че потребителските кредити са по-доходоносна алтернатива на корпоративните заеми. Те ги предоставяха в размер, който за известно време поддържаше търсенето, но заемите не допринесоха за увеличаване на капацитета. Растежът на промишленото производство се срина до едва около 2% от 14% година по-рано, след като беше коригиран с увеличението на цените.
Инфлацията, която рязко се повиши в началото на войната в Украйна, така и не беше напълно овладяна. В резултат на това краткосрочните лихвени проценти са със 150 базисни пункта по-високи в сравнение с 2019 г., а тъй като цените на хранителните продукти все още са много високи, началото на кампанията за облекчаване на паричната политика беше отложено. Междувременно фискалната политика е впрегната в услуга на поддържането на 800 милиона индийци на безплатни дажби, като предпазната мрежа от времето на пандемията е подкрепена от държавните политици с парични помощи за жени в неравностойно положение.
Но постоянното жертване на БВП заслужава внимание. То не е просто теоретична конструкция. За първи път от десетилетия насам повече градски работници мигранти са се завърнали в селата и са станали част от аграрната работна сила, отколкото са излезли да търсят по-добри възможности в градовете. Малко над 46% от населението се е занимавало със земеделие през миналата финансова година, в сравнение с 42,5% през 2019 г.
Отчайващият процент на участие на жените в работната сила в Индия рязко се е повишил, но това е само защото в момента голяма част от тях са самостоятелно заети. Работата във фермата или в малки семейни предприятия не води до постоянни парични постъпления. Дори и добрата реколта да повишава перспективите пред селското стопанство, липсата на работни места за „белите якички“ в отрасли като програмирането намалява търсенето в градовете. Това обяснява и рязкото нарастване на заемите срещу бижута, както и защо непродадените автомобили се трупат в автокъщите.
Краткосрочните лихвени проценти в Индия са много по-високи, отколкото преди пет години, въпреки че растежът рязко се забавя.
На това намаление трябва да се обърне сериозно внимание. Още през 2018 г. и 2019 г. темпът на растеж на БВП се понижи от 9% до едва 3%. Въпреки това тогава Ню Делхи отхвърляше предположенията, че с икономиката има нещо нередно. Изглежда, че и сега управляващите отричат.
За последното тримесечие разширяването на производството се е забавило до малко над 5% от темпото от над 8%, което достигаше през по-голямата част от 2023 г. И сега изглежда, че политическият дебат е заседнал в баналности. Група министри са предложили 28% данък върху фабрично изработените дрехи, които струват 120 долара или повече.
Шивашката индустрия предупреждава, че 100 000 работни места ще бъдат загубени, ако средната класа намали покупките или по-заможните индийци например тръгнат да си купуват дрехи при следващото си пътуване в чужбина. Междувременно началото на проекта за стаж в първите 500 компании, една от най-големите правителствени инициативи след изборите, които показаха, че безработицата е спешна грижа на избирателите, изпусна стартовата си дата от 2 декември.
В началото на 2022 г. централната банка безразсъдно пренебрегваше нарастващата инфлация, която започваше да притиска компаниите за потребителски стоки. Този път тя обърка прогнозата си за растежа, като предвиждаше разширяване от 7,2% за фискалната година, която приключва през март, до момента, в който стана невъзможно да отстоява тази нереалистична стойност. В началото на декември централната банка понижи прогнозата си до 6,6%, като същевременно леко повиши очакваната инфлация до 4,8%.
Въпреки това важната дискусия в страната, откъсната от мрачната реалност на днешния ден, е за това дали Индия ще бъде развита страна до 2047 г., когато се навършват сто години от нейната независимост от британското управление. Възстановяването на доходите, жертвани през последните пет години, не получава нужното внимание, въпреки че именно за това властите трябва да изразходват енергията си, а не за да се занимават с данъците върху ризите и панталоните.
Анди Мукерджи е колумнист на Bloomberg, който се занимава с индустриалните компании и финансовите услуги в Азия. Преди това е работил за Reuters, Straits Times и Bloomberg News.