Exxon иска да изпревари АЕЦ в битката кой да захранва AI

Петролният производител залага, че нуждите на Big Tech ще отворят по-голям пазар за електроцентрали, работещи с газ

08:14 | 16 декември 2024

Автор: Лиъм Денинг

Снимка: Bloomberg

За повечето от нас електроцентралата е източник на електричество. За Exxon Mobil Corp. това е машина, която превръща природния газ в пари. И сега е благоприятно време за това.

Exxon обяви миналата седмица, че се намесва в бизнеса с електричество - почти. Центровете за данни, особено тези, които разработват инструменти за изкуствен интелект, се очаква да се нуждаят от значителни количества електроенергия. За предпочитане е това да е без въглерод, но ако това не е налично в момента, те ще използват каквото има. Тук се намесва Exxon, който предлага да ги снабдява с електричество от газова електроцентрала, но също така да улови повечето от произведените емисии на парникови газове.

Exxon се хвали, че вече е разработил 5,5 гигавата собствено производство на електроенергия. Но те захранват собствените му дейности; инструменти за работа като генератори на строителна площадка. По собствено признание на компанията, това не „носи много създаване на стойност“ за производството на електроенергия само по себе си; все пак това е петролна компания. По-скоро вижда себе си като експерт, ръководител на проекти par excellence, който може да изгради централа в рамките на бюджета, навреме, плюс доставка на гориво и улавяне на емисиите.

Основното изтъквано предимство, повече от ниските емисии, е скоростта.

Big Tech иска повече мощност вчера. Имаше вълна от инициативи от подобни на Alphabet Inc. и Meta Platforms Inc. за насърчаване на нови атомни електроцентрали. Последните се разглеждат от някои като сребърен куршум предвид големите, постоянни количества безвъглеродно електричество, което могат да генерират. Но тези куршуми са много скъпи и ще са факт след десетилетие или повече. Междувременно хиперскалерите сключват договори за захранване с газ, както е илюстрирано от неотдавнашната сделка на Meta с компанията Entergy Corp. в Луизиана.

В известен смисъл Exxon цели да се намеси в пролуката. Енергийният гигант казва, че може да изгради газов ТЕЦ с технология за улавяне на въглерод сравнително бързо, може би пет години, отчасти защото заводът ще бъде разположен съвместно с център за данни и, което е изключително важно, няма да бъде свързан с по-широката мрежа. Да бъдеш самостоятелна централа, която не доставя на мрежата, би избегнала дълги регулаторни и взаимосвързани забавяния, както и потенциално дълго чакане за мрежов хардуер като трансформатори, където нарастващото търсене на ново мощности за Big Tech затяга и без това обтегнатата верига на доставки. (Атомните централи трябва да имат връзка с мрежата от съображения за безопасност.)

Нещо повече, ако Exxon успее да накара централата и улавянето на емисиите да работят, тя предлага потенциално почти безвъглеродна енергия години преди всички нови ядрени централи. Главният изпълнителен директор Дарън Уудс каза многозначително по време на презентацията миналата сряда: „Ако залагате на ядрена енергия и нещо, което предстои в бъдеще, пътят ви е наистина дълъг.“

Освен това Exxon знае, че Big Tech ще плати за привилегията. Както Amazon.com Inc., така и Microsoft.com Inc. предложиха да плащат значително над преобладаващите цени на едро за електроенергия от съществуващи ядрени централи. Междувременно заводите на Entergy за захранване на центъра за данни на Meta ще струват около 1400 долара за киловатчас капацитет за изграждане, или 40% над типичното ниво, според Хю Уин, анализатор в Sector & Sovereign Research LLC. Това е преди да се вземат предвид разходите за добавяне на нов слънчев капацитет и инвестиция в улавяне на въглероден диоксид в газова централа на Entergy, която Meta прави, за да изкупи емисиите на новите централи.

Уин също така посочва, че заводът на Meta е разположен на място, което е необичайно отдалечено от основните населени центрове, сравнително бедно - така че е малко вероятно вече да разполага с авангардни връзки за данни - и в щат с висок риск от урагани. Накратко, Meta е готова да отиде далеч за относителната скорост и лекота на работа с едно голямо предприятие за своите енергийни нужди.

По подобен начин Exxon вероятно може да разположи своите съвместно разположени центрове за данни в богатия на газ Тексас, където процъфтяващият петролен бизнес в Пермския басейн произвежда много газ. Природният газ в Западен Тексас често се търгува с отстъпка или, както през по-голямата част от тази година, дори с отрицателни цени. Предложението на Exxon всъщност не е за навлизане в енергийния бизнес само по себе си. Това е само средство за постигане на целта. Става дума за капитализиране на нуждите на Big Tech за монетизиране на иначе нискостойностни молекули с премия.

Става въпрос и за капитализиране на щедри субсидии. Улавянето на въглерод е вид чиста технология, която Exxon харесва особено, тъй като притежава потенциала да удължи живота на основния си актив, неговите запаси от въглеводороди. Компанията плати 4,5 милиарда долара миналата година, за да придобие Denbury Inc., компания за проучване и производство с мрежа от тръбопроводи за въглероден диоксид, за да помогне за изграждането на бизнес за улавяне на нейните собствени емисии и емисиите на други индустриални компании. Но проектите за улавяне на въглерод имат лоши резултати, включително тези, свързани с електроцентрали в САЩ.

За Exxon привличането на клиенти за нови енергийни проекти може да помогне да се убеди бъдещата администрация на Тръмп, включително определен личност, която се интересува от AI и от съкращаване на разходите, да защити разширените кредити за улавяне на въглероден диоксид на Закона за намаляване на инфлацията. Те са на стойност до 85 долара за метричен тон, което се равнява на повече от 30 долара за мегаватчас за продукция от типична нова газова централа, което е по-високо от данъчния кредит за производство за ядрени централи. Преди всичко, както при стартиращите ядрени компании, гледащи с копнеж към Силициевата долина, има какво да се каже за пилотните проекти, гарантирани от клиенти с дълбоки джобове, участващи в надпреварата за AI.

Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика. Бивш банкер, той е редактирал рубриката Heard on the Street на Wall Street Journal и е писал рубриката Lex на Financial Times.