Загубата на Путин в Сирия е показателна за провалите на Запада

Падането на режимa на Башар Асад в Сирия тази седмица беше отбелязано с Чърчилов патос от външния министър Дейвид Лами в Камарата на общините:  „Лъвът от Дамаск“ сега е „плъхът от Дамаск, който бяга в Москва с опашка между краката“.

„Асад е диктатор – възторжено каза Лами, - той е престъпник. Той използва химически оръжия срещу сирийския народ. По ръцете му тече кръвта на хиляди невинни хора.“ Призраците на британските империалисти от миналото погледнаха одобрително външния министър – въпреки че Обединеното кралство не беше изиграло никаква роля в свалянето на диктатора.

През 2013 г. ситуацията можеше да е различна. Тогава Лами гласува против бомбардирането на запасите от химически оръжия на Асад в съответствие с политиката на лейбъристите, продиктувана от бившия лидер Ед Милибанд, който сега е негов колега като министър на енергетиката. Когато бунтовниците от партията на торите се присъединиха към опозицията, правителството на Дейвид Камерън остана безсилно да се намеси.

Още по темата

Израел залага тиктакаща бомба в отношенията с всяка бъдеща власт в Сирия

Големият въпрос за Сирия е какво планират бунтовниците след свалянето на Асад

Гласуването беше повратен момент. В рамките на няколко дни президентът на САЩ Барак Обама се възползва от британската парализа като извинение да не наложи собствената си „червена линия“ срещу използването на химически оръжия от Асад. Две години по-късно Лами също гласува против бомбардирането на терористичната мрежа на ИДИЛ в Сирия, макар че и този път лейбъристите загубиха. Днес външният министър се радва, а друг негов колега, Уес Стрийтинг, отвори стари рани по телевизията, като разкритикува поведението на Милибанд.

Объркването на Лами едва ли е уникално - макар че си направи услуга, когато погрешно обяви Сирия и Либия за географски съседи - в предишната му позиция имаше известна логика. Да навредиш на Асад, без да подпомогнеш по невнимание ислямистката фракция сред неговите противници, винаги е било трудно. Предишните военни интервенции на Запада в Ирак, Афганистан и Либия бяха неуспешни.

На практика обаче Сирия показа, че западната външна политика е изгубила своя път. За да се справи с редица сложни предизвикателства след Студената война, беше необходимо съчетание на демократичен идеализъм с твърда реална политика, но нашите най-добри и най-умни лидери просто не се справиха с тази задача.

След като президентът на САЩ Джордж Буш и неговият помощник във войната в Ирак Тони Блеър отстъпиха мястото си на Обама, Камерън и германския канцлер Ангела Меркел, трансатлантическата външнополитическа върхушка се зарадва, че възрастните отново са начело. Макар че Камерън скоро разкри, че е действал по усет - англо-френската интервенция в Либия през 2011 г., гласуването за Сирия и референдумът за Брекзит бяха импровизирани - либералният Обама и Меркел изглеждаха по-целеустремени фигури.

Има обаче една тънка граница между внимателното обмисляне и хроничната нерешителност, която и Обама, и Меркел пресякоха. Днес Западът плаща цената за това.

Като видя как Обама се колебае по отношение на Сирия, Путин ловко се намеси и стана защитник на Асад в партньорство с иранските аятоласи. Руските военноморски и военновъздушни сили получиха достъп до базите в Средиземно море в замяна на военна помощ, докато Вашингтон гледаше безсилно.

Още по темата

Сирия беше логистичен център на Русия за проектиране на сила

Турция тепърва ще осребрява ползите от събитията в Сирия

През същия период при посещението си в Белия дом на Обама президентът Си Дзинпин се отрече от намерението си да строи изкуствени острови в Южнокитайско море, за да разшири морския обхват на страната си. При завръщането си в Пекин обаче Си наруши обещанието си и въпреки това не беше санкциониран от администрацията. Това окуражи Си, който става все по-гласовит в претенциите си към Тайван.

В перспектива мандатът на Меркел изглежда още по-слаб. Канцлерът проведе повече срещи с Путин от всеки друг западен лидер, но това не ѝ донесе особена полза. Израснала в доминираната от Съветския съюз Източна Германия, Меркел говореше свободно руски език (а Путин, като бивш шпионин на КГБ, базиран в Дрезден, можеше да отговаря на немски).

Освен това тя знаеше от личен опит колко жесток може да бъде Путин - той умишлено пусна големия си черен лабрадор Кони без каишка по време на една от срещите им на върха, тъй като знаеше, че тя се страхува от кучета. Но въпреки че Меркел въртеше на малкия си пръст повечето демократични политици, изглежда, че Меркел така и не успя да се справи с този диктатор или с някой друг.

Нерешителното поведение на канцлера се оказа фатално. Тя нито подкрепи кандидатурата на Украйна за членство в НАТО, но и не искаше да й наложи категорично вето. На срещата на върха в Букурещ през 2008 г. нейната компромисна формула, според която Украйна трябва да стане член на НАТО на някаква неуточнена дата, не предложи на тази нещастна страна никаква сигурност. Тя обаче даде на Путин огромен стимул да нахлуе преди Украйна да влезе под западния чадър.

След намесата си в Молдова и Грузия намеренията на Путин бяха прозрачни. Руският лидер беше особено откровен с Меркел: „Вие няма да бъдете канцлер завинаги, а след това те (украинците) ще станат членове на НАТО. И аз ще предотвратя това.“ Изглежда, че тя не е разбрала посланието.

Още по темата

Страните от Г-7 подкрепят ръководения от Сирия преход след падането на Асад

В новата си книга „Свобода“ бившият канцлер възхвалява умиротворяването на Хитлер от страна на Невил Чембърлейн през 30-те години на ХХ в., защото това уж дало на Великобритания време да се превъоръжи. Това очевидно не е сработило, нали? Но поне Чембърлейн се е превъоръжил. След като през 2014 г. Путин заграби Крим от Украйна, нямаше никакво повишаване на германската готовност за война, нито промяна на стратегията.

Въпреки настояванията на САЩ, Обединеното кралство, Полша и балтийските държави германските разходи за отбрана възлизаха на жалките 1,3 % от брутния вътрешен продукт през 2021 г., преди руснаците да се върнат, за да погълнат останалата част от Украйна. Междувременно Меркел удвои енергийната зависимост на Германия от руския газ и затвори атомните електроцентрали на страната си.

Либералните интернационалисти се провалиха, така че сега е ред на представителите на една по-груба школа във външната политика. Удивително успешната военна кампания на Израел срещу „Хизбула“, котаракът на Иран, изглежда е била решаващият фактор за падането на Асад. Западните лидери понякога осъждат средствата на Израел, но за момента те изглежда са постигнали целите си.

Скоро и Доналд Тръмп ще се върне в Белия дом. През първия си мандат Тръмп не прояви голям апетит към военни авантюри и подходът му към външната политика беше чисто транзакционен. Може би той ще успее там, където либералните интернационалисти се провалиха, но реалната политика, разведена с морала, също има своите капани. Ако е необходимо доказателство, просто погледнете отломките от великодържавните амбиции на Путин в Сирия.

Мартин Ивенс е редактор на Times Literary Supplement. Преди това, той е бил редактор на Sunday Times в Лондон и водещ политически анализатор за изданието.

Още по темата

С падането на Асад Иран ще търси нова външнополитическа стратегия

Русия е убедила Асад да бяга, след като е предусетила поражението му

Трагедията на "Меркелизма" във времето на Тръмп и Путин