ЕС трябва да преосмисли подхода си към единния пазар

Растежът в еврозоната изостава от този на САЩ в продължение на десетилетия, като БВП на глава от населението в повечето страни от блока е сравним с този на най-бедните американски щати. Това прави Европа особено уязвима към митата, заплашени от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Въпреки че лидерите на Европейския съюз може да бъдат изкушени да отвърнат на удара с мита за американски стоки, търговска война от тип „око за око“ не е от полза за никого. По-добрият подход е ЕС да се погрижи за собствените си проблеми.

„Трябва да бъдем ясни относно факта, че днес нашата Европа е смъртна. Тя може да умре,“ предупреди по-рано тази година френският президент Еманюел Макрон. Макар че изказването му може да е преувеличено, заплахата е реална. Продължителното забавяне на производителността усилва проблемите на Европа и застрашава нейните приоритети. Както се посочва в скорошен доклад на бившия шеф на Европейската централна банка Марио Драги: „Това е екзистенциално предизвикателство.“

Тръмп само ще направи това предизвикателство по-остро. За да се подготвят за трудните времена напред, лидерите на Европа трябва да се съсредоточат върху три проблема.

Първият проблем: Единният пазар не е толкова единен

На теория и често на практика, стоки, услуги, капитал и труд се движат свободно в 27 страни. Но според една оценка, 10% от потенциалния брутен вътрешен продукт се губи поради пречки в рамките на единния пазар. Международният валутен фонд изчислява, че тези бариери са еквивалентни на 44% данък за производството и 110% за услугите. Държавите членки трябва да осъзнаят, че имат взаимна полза от премахването на тези препятствия.

Вторият проблем: Прословутата бюрокрация на Европа

Ако някой се нуждае от „Министерство на ефективността на управлението“, това е Брюксел, макар че националните правителства често добавят свои собствени бариери към правилата на ЕС. Докладът на Драги отбелязва, че докато САЩ са приели около 3500 федерални закона и около 2000 резолюции от 2019 г., в Брюксел са приети 13 000 акта от различен вид. Повече от 60% от компаниите в ЕС посочват такива правила като пречка за инвестиции.

Възстановяването на САЩ изпревари Европа.

Например, ЕС има около 100 закона за технологии, които се прилагат от над 270 регулатора. Това създава фрагментиран и предписателен режим, който облагодетелства американските технологични гиганти — които могат да си позволят разходите за съответствие — за сметка на потенциалните европейски конкуренти. От 147 „еднорози“, създадени в Европа между 2008 и 2021 г., 40 вече са се преместили в чужбина.

Брюксел трябва поне да признае, че свръхрегулацията има своите недостатъци и да се съсредоточи, както казва Драги, върху „по-малко и по-добри регулации.“

Третият проблем: По-добър достъп до капитал

Докато американските компании получават около 75% от финансирането си чрез капиталови пазари и 25% от банки, фирмите в ЕС разчитат на банки за повече от 70% от външното си финансиране. Проблемът е, че европейските банки предпочитат да финансират консервативни компании с висок дял на материални активи.

Десетилетното усилие на ЕС да създаде интегриран съюз на капиталовите пазари напредва твърде бавно. Различията в националните правила — за търговия с ценни книжа, несъстоятелност и данъчно третиране на инвестициите — пречат на ефективното разпределение на капитала. Една обща регулаторна рамка за компаниите, работещи през граници, би дала решаващ тласък на производителността и иновациите.

Каквито и мита да наложи Тръмп, Европа сама е създала твърде много пречки за търговия и инвестиции в собствените си граници. Малко мерки биха помогнали повече на европейците от премахването на някои от тези вътрешни бариери.

Още по темата

Прадели: Проблемите във Франция са симптом за Европа

Льо Пен повежда Франция и Европа към неизвестността

Великобритания няма да избира между Тръмп и Европа

Бюджетните проблеми на Европа спъват създаването на иновативни шампиони