Докато светът се опитва да разбере икономическото въздействие от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, на експертна група в Сингапур беше поставен предизвикателен въпрос: Как би изглеждал един свят без САЩ? Неприятен въпрос, за който няма лесни отговори.
Фактът, че това изобщо е предмет на изследване, е поразителен. Американските фирми са най-големите инвеститори в Югоизточна Азия, няколко държави имат тесни връзки в областта на отбраната с Вашингтон, а регионът се радва на силен растеж благодарение на глобалната търговска система, основана на САЩ. Изглежда, че централните банкери в района прекарват толкова време в притеснения за долара и американските показатели, колкото за растежа и инфлацията у дома. Въпреки огромния си напредък през последните няколко десетилетия, Китай все още не притежава същия потенциал.
Но предизвикателството, отправено на конференция, свикана от Института за международна икономика „Питърсън“ и Института за публична политика „Лий Куан Ю“, в някои отношения е показателно за времената, в които живеем. Перспективата за мита, дори върху износа от близки партньори, изнервя инвеститорите. Валутите поевтиняха спрямо долара, а политиците се подготвят за по-слаб растеж. Налице е и по-широк страх, свързан с това, че Вашингтон губи интерес към търговското и финансовото лидерство, и че от гарант за стабилност се е превърнал в източник на нестабилност. Тези опасения не се появиха едва с победата на Тръмп миналия месец, а се засилиха.
Бяха афиширани редица решения, включително бързо да се влезе в полезрението на Тръмп и да се представят солови сделки, за да се снеме натискът или той да бъде насочен към други държави. Рискът при този подход е, че държавите се откъсват и въпреки всичко, след като се принизят, пак може да привлекат гнева на Тръмп. Бяха лансирани по-съгласувани усилия за регионална интеграция, които имат смисъл на теоретично ниво, но същевременно притежават и недостатъци. Нациите от Югоизточна Азия например не са далеч от същия вид взаимна близост като членовете на Европейския съюз. Обединеният суверенитет в областта на търговската политика, антитръстовите и паричните въпроси остава неосъществена мечта.
Дни преди конференцията Тръмп изрази недоволство от идеята за валута на БРИКС - нещо, което е на много години отстояние от реалността, ако изобщо се осъществи. Какво е накарало новоизбрания президент да избухне, е малко загадка, но то подчерта противоречието в начина, по който Тръмп гледа на долара: Той заплашва да накаже държавите, които се опитват да се откажат от долара, но същевременно се оплаква, че силният долар вреди на националната индустрия. Малко вероятно е да се предприемат съгласувани усилия за отслабване на долара по начин, който да напомня за Споразумението от Плаза от 1985 г., заяви на конференцията в Сингапур Морис Обстфелд, бивш главен икономист в Международния валутен фонд. Пазарите са станали много по-големи през изминалите години и биха засенчили усилията на държавата, освен това тогава все още бушуваше Студената война, а Германия и Япония бяха стратегически клиенти на Америка.
Пазарите могат да действат и като по-широк механизъм за контрол на импулсите на Тръмп. Идеята, че изблиците на гняв на Уолстрийт могат да обуздаят най-висшите служители, беше популяризирана от Джеймс Карвил, който овладя триумфа на Бил Клинтън през 1992 г. Удивлявайки се на това как страхът от пазарите задвижва консервативната промяна в подхода на Клинтън, стратегът на демократите заяви, че иска да се превъплъти в пазара на облигации заради неговата сила. Днес индексът S&P 500 би могъл да бъде арбитър на политиката. Мащабните депортации на работници без документи, съчетани с мита, ще имат пагубен ефект върху икономиката, твърди Уоруик Маккибин, професор в Австралийския национален университет, който в продължение на десетилетие е бил член на борда на централната банка на страната. „След като политиките излязат на пътя, след като видим какво се случва с ключови части от макроикономиката и секторите на САЩ, ще получим ценообразуване на тези пазари, което ще ни даде индикатор дали той ще промени курса си“, каза той.
Упражненията в областта на въображението и заплахата от вакуум в глобалното лидерство не са особено нови. Но те служат на определена цел и обикновено определят тревогите на времето. Когато китайските предприятия бяха ограничени от стратегията Covid Zero, не беше лудост да се прави план как би изглеждал един свят с по-малко мощна китайска икономика. В началото на 1947 г., когато Обединеното кралство се намираше на ръба на несъстоятелността след Втората световна война, „Ню Йорк Таймс“ повдигна въпроса за света без влиянието на Лондон. Сценарият беше притеснителен и показателен за мащабната помощ от САЩ, от която се нуждаеше Западна Европа, разказва Бен Стил в „Битката за Бретън Уудс“: Джон Мейнард Кейнс, Хари Декстър Уайт и създаването на новия световен ред.
Икономиката на Китай не си отива, въпреки разочароващите резултати след пандемията. Нито пък САЩ са в подобно на тогавашното плачевно състояние на Великобритания. Но си струва да разгледаме алтернативите, дори само за да ни напомнят колко ключови остават великите сили въпреки своите възходи и падения. САЩ не са на път да изоставят Азия. Твърде много от собствените им интереси са заложени на карта, а Китай не показва голямо желание за истинско световно лидерство. Трудността да се запълни всяка дупка, оставена от Америка, в крайна сметка само показва незаменимостта на страната.