Като концепция екологично отговорното инвестиране се намира в период на разпад. Реакцията от политически десните превърна „ESG“ в нещо, за което корпорациите не искат и да чуят. Доналд Тръмп се завръща в Белия дом. „Drill, Baby, Drill“. Биткойнът, вероятно най-малко екологично отговорната инвестиция на планетата, е на стойност 100 000 долара и поскъпва.
Но неуспехът винаги е най-силен преди зазоряване, както казват най-вероятно мадите не се изразяват. Шепнете си, но инвеститорите и бизнес лидерите все още проверяват математиката и признават, че корпоративното поведение, което е от полза за околната среда, е от полза и за крайния резултат, който Милтън Фридман им е казал да ценят над всичко останало.
Няма съмнение, че зелените инвестиции преживяват мрачна година. През първите три тримесечия на 2024 г. инвеститорите са изтеглили 24 млрд. долара от фондове, свързани с борбата с изменението на климата, съобщи Bloomberg News миналия месец, позовавайки се на данни на Morningstar. Бих бил шокиран, ако това не се влоши още повече през четвъртото тримесечие, през което Trump trade от всякакъв вид, включително bиткойн, бе във възход. Зелената енергия изглежда е антипод на Trump Trade. Щетите вече се виждат в индекса S&P Global Clean Energy, който се срина през четвъртото тримесечие в сравнение с индекса S&P 500.
Акциите на компании, следващи зелени цели, са изпитвали затруднение, особено след изборите в САЩ
Не се заблуждавайте: Става въпрос за настроения. Добре, става дума и за високи лихвени проценти, които вредят на инвестициите в чиста енергия. Но основно става дума за настроения. Още преди избирането на Тръмп корпоративните лидери бягаха уплашено от ESG в отговор на политическата реакция, водена от републиканците на всички нива на управление. Миналия месец главният прокурор на Тексас Кен Пакстън заведе дело срещу няколко големи мениджъри на активи, обвинявайки ги в заговор за използване на ESG инвестициите в ущърб на индустрията за изкопаеми горива. В петък Goldman Sachs заяви, че напуска Net-Zero Banking Alliance (част от Glasgow Financial Alliance for Net Zero, чиито съпредседатели са основателят на Bloomberg LP Майк Блумбърг и председателят на Bloomberg Inc. Марк Карни), присъединявайки се към потока от други банки, които напускат подобни групи. Goldman, подобно на много свои колеги, предположи, че е постигнала състояние на зелена независимост и вече не се нуждае от подкрепата на други. Може би, но основният смисъл на всички тези изявления е ясен: време е да се снишим.
Това не означава, че логиката на инвестиране в чиста енергия се е променила. Въпреки отлива на средства, активите във фондове, свързани с климата, все пак са се увеличили с 6% спрямо предходната година, тъй като цените им са се повишили, отбелязва Morningstar. А ESG фондовете като цяло (което означава не само тези, които са фокусирани върху околната среда, но и тези, които обръщат внимание на „социалната“ и „управленската“ част на абревиатурата) привлякоха скромен глобален приток през първите три тримесечия на годината, според Morningstar. Голямото изключение са САЩ, където инвеститорите са изтегляли средства в продължение на повече от две години.
Тези инвеститори вероятно са пропуснали да се възползват. Противопоставянето на ESG няма да продължи вечно, а по-умни от мен хора предлагат да бъдем алчни, когато другите се страхуват. Ако не друго, изборът на Тръмп може да е предвестник, че дъното скоро ще бъде достигнато, както предположи миналата седмица Хамиш Чембърлейн, ръководител на отдела за глобални устойчиви акции и портфолио мениджър в Janus Henderson Investors. Чембърлейн се позова на икономическата неизбежност на прехода към чиста енергия, както и на факта, че индексът S&P Global Clean Energy Index скочи с 250% по време на първия мандат на Тръмп.
Независимо дали ги харесвате или не, както изменението на климата, така и преходът към чиста енергия създават рискове и възможности за компаниите. Пренебрегването им е лошо за бизнеса. Отчасти затова миналата седмица коалиция от пенсионни фондове и застрахователи с управлявани активи на стойност 9,5 трилиона долара (и също така част от Glasgow Financial Alliance for Net Zero) публикува доклад, в който настоява регулаторите и компаниите да се споразумеят за стандарти за задължително отчитане на корпоративните емисии на парникови газове от „обхват 3“. Те представляват най-голямата част от всички корпоративни емисии, но тъй като засягат много части от веригата за създаване на стойност - от доставчиците до крайните потребители - те са и най-трудни за измерване.
По-рано тази година Комисията по ценните книжа и фондовите борси се отказа от изискването за отчитане на обхват 3, след като лобистите нададоха вой по този въпрос. Но други юрисдикции, включително Европейският съюз, Япония и Калифорния, вече започват да ги изискват, което засяга хиляди американски компании. Избраният от Тръмп за ръководител на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) криптоентусиаст Пол Аткинс почти сигурно ще иска да намали натиска за разкриване на информация от страна на компаниите. Останалата част от света вероятно няма да даде избор на американските компании. Пренебрегването на този риск е добър начин да загубите пари.
От друга страна, усилията за изчистване на производствата е добър начин да се спечелят пари. Според проучване на Федералната резервна банка на Сан Франциско, публикувано миналата седмица, цените на акциите на компаниите, които се ангажират да намалят въглеродните си емисии, се повишават „значително и трайно“ след отчитането. Колкото „по-мръсна“ е компанията, която поема ангажимента, толкова по-голяма е печалбата.
Тези обещания също не са само безсмислен greenwashing; проучването установи, че емисиите на компаниите, поели ангажименти, са средно с 12% по-ниски пет години по-късно. Инвеститорите са разбрали, че могат да се доверят на компаниите да изпълняват зелените си обещания, като по този начин избягват рисковете, свързани с енергийния преход, които според тях са по-големи от разходите за декарбонизация. Дружествата получават двойно възнаграждение - веднъж на фондовия пазар и втори път, когато избегнат още по-големи бъдещи разходи.
Разбира се, на компаниите им предстои още много работа. Според неотдавнашен доклад на Националното бюро за икономически изследвания техните оскъдни зелени обещания не са достатъчни, за да помогнат на света да постигне целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за задържане на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий над прединдустриалните средни стойности.
Споразумението от Париж беше резултат от преговори за климата, които напоследък се разпадат. В тяхно отсъствие ще се нуждаем от нови сили, които да издърпат човечеството към целите му. Дружествата могат да бъдат едни от тях, а инвеститорите разполагат с много стимули, както и начини за наказание, за да ги накарат да се движат.
Марк Гонглоф е редактор и колумнист на Bloomberg, който се занимава с проблемите на изменението на климата. Преди това е работил за Fortune.com, Huffington Post и Wall Street Journal.