През пролетта на 1998 г., когато цената на петрола се движи около 10 долара за барел, BP Plc стига до мрачно заключение: Нейното бъдеще като самостоятелна компания е мрачно. Затова Джон Браун, главен изпълнителен директор по това време, се обажда на председателя на американския конкурент Amoco и предлага сливане. Сделката, обявена през август същата година, предизвиква вълна от сливания и придобивания, които създават сегашните петролни гиганти, наричани Big Oil.
Днес BP се намира в сходна ситуация с подобно мрачно бъдеще. Инвеститорите са загубили вяра в нейната стратегия, в нейното ръководство и в нейния борд. Дори анализаторите, които обикновено са благосклонни към компаниите, които покриват, са загрижени за тях: Вземете заглавието на неотдавнашния доклад на ветерана анализатор Пол Санки, което гласеше: „Резултатите на BP: Добри или лоши, на кого му пука, уволнете борда.“
Историята не се повтаря, но има сходства. Председателят на ВР Хелге Лунд трябва да вдигне телефона и да търси сделки, с които да се справи.
И така, на кого може да се обади? На Shell Plc, разбира се. Нещо повече, правителството на Обединеното кралство би трябвало да насърчи подобна сделка с цел да запази британската компания Shell-BP, която все още е регистрирана в Лондон.
Ръководителите на BP може би се надяват, че стратегическото обновяване, насрочено за февруари, ще съживи състоянието на компанията. Миналия месец Лунд беше в САЩ, за да разговаря с институционалните инвеститори; според мен те са осъдили настоящата стратегия. През 2020 г. BP направи опит: търсенето на петрол е достигнало своя връх, а бъдещето е свързано с намаляване на добива на изкопаеми горива и инвестиране на все по-голяма част от бюджета си в зелена електроенергия, предимно вятърна и слънчева енергия. Оттогава насам компанията отстъпи от зелената си стратегия, но инвеститорите изискват от нея да се съсредоточи отново върху традиционните си предимства - петрол и газ.
Макар че някои са склонни да дадат на борда на директорите шанс за следващите няколко месеца, аз се съмнявам, че BP може да промени посоката по задоволителен за тях начин. Скептицизмът ми се засилва от избора на Мъри Аучинклос, един от архитектите на настоящата стратегия, за главен изпълнителен директор. Ако бордът искаше да направи обрат, трябваше да избере друг лидер през януари.
BP изостава от останалите в Big Oil
Щетите, нанесени на BP през последните години, са огромни. Пазарната оценка на BP, която възлиза на около 75 млрд. долара, е бледа сянка на предишната ѝ слава. През 2006 г. стойността на компанията е 250 млрд. долара, а през 1998 г., преди сливането с Amoco, тя е на стойност 80 млрд. долара. Резултатите на фондовия пазар са ужасяващи.
BP е сред 10-те най-лошо представящи се компании в бенчмарк индекса FTSE 100 през последните 12 месеца. Не изглежда по-хубаво, ако се погледне по-далеч - през последните пет години акциите на компанията са поевтинели с 20% в сравнение с поскъпването на нейните конкуренти от 10 до 70%. Акциите на BP щяха да са още по-евтини, ако инвеститорите не очакваха появата на активисти или сделка за сливания и придобивания. Но тези опортюнистични залози на хедж фондовете няма да продължат вечно.
Със сигурност компанията далеч не е в състояние на криза. Бизнесът ѝ в Мексиканския залив е ненадминат, а възможностите ѝ за търговия са легендарни. Но тя също така има много зле работещи подразделения, а руският ѝ бизнес е толкова токсичен, че е невъзможно да бъде оценен.
Важно е да се отбележи, че отделните подразделения на BP струват повече, отколкото цялото дружество, което дава възможност на всеки купувач да задържи желаните от него активи, а останалите да продаде: Фирмите за дялово участие и държавните инвестиционни фондове биха били нетърпеливи купувачи на всичко, от което потенциалният купувач е готов да се освободи.
Ако председателят на ВР наистина направи това, главният изпълнителен директор на Shell Ваел Саван трябва да вдигне телефона. Числата ще се натрупат дори и след плащането на типичната 30% премия. Само синергиите биха генерирали милиарди долари икономии; когато анализаторите на Barclays Plc направиха изчисления за фантастично сливане на BP и Shell, те стигнаха до 7,5 милиарда долара годишни икономии на оперативни разходи и 5 милиарда долара намаляване на капиталовите разходи, което предполага, че сделката ще се изплати за няколко години.
Освен това покупката на BP би решила ключови проблеми за Shell: как да поддържа растежа след 2030 г. и как да увеличи експозицията си в САЩ. Ръководителите на Shell взеха някои много добри решения през последните години; изоставянето на американския шистов сектор не беше едно от тях. Каква е основната пречка пред сделката е? В момента Shell се фокусира върху реорганизация на бизнеса, която няма да бъде завършена преди средата на 2026 г., така че сделка с BP сега би била по-ранна, отколкото компанията би желала. Сливанията и придобиванията обаче се случват, когато е възможно, а не когато моментът е идеален.
Има и други възможности. BP би могла да се опита да привлече TotalEnergies SE към своеобразно сливане на равнопоставени компании, но идеята за френско-британска петролна компания изглежда пресилена. Правителството на Обединеното кралство може да не е толкова ентусиазирано от чуждестранно поглъщане. Също така се притеснявам, че покупката на BP би натоварила твърде много баланса на Total, особено ако цените на петрола и газа се запазят на сегашните нива.
При липса на европейска сделка BP може да бъде привлекателна за очакващия американски петролен гигант ConocoPhillips. Пазарната стойност на Conoco е 135 млрд. долара, което го прави почти два пъти по-голям от BP. Тя разширява дейността си в областта на втечнения природен газ и BP би могла да даде тласък на този бизнес; освен това тя би предоставила на Conoco фантастичен търговски бизнес, както и производство в Мексиканския залив, където американската компания понастоящем не присъства. Но Conoco ще трябва да се освободи от твърде много други активи, като се започне от операциите по веригата; компанията прекара повече от десетилетие, съсредоточавайки се изцяло върху изпомпването на нефт и газ, вместо върху рафинирането и продажбата им на потребителите.
Съществува и друга възможност за САЩ: да се възползва от богатството на Уорън Бъфет чрез сделка с Occidental Petroleum Corp. Добавянето на шистовите операции на Occidental към най-добрите активи на BP би могло да се осъществи; въпреки че и тук британското правителство може да се противопостави на преместването на BP в САЩ.
И накрая, BP би могла да потърси стратегически инвеститор от Близкия изток - на ум идват държавните петролни компании на Абу Даби и Кувейт. В края на 80-те години на миналия век кувейтците купиха повече от една пета от ВР, въпреки че по-късно Лондон се намеси и принуди близкоизточната държава да продаде една част от нея. При тази история сделката може да се окаже сложна, но контролираните от държавата фирми желаят да разширят дейността си в областта на търговията и втечнения природен газ. Освен това, ако новите акционери наложат промяна на стратегическата насока, те ще се възползват от всяко последващо поскъпване на акциите на BP.
Като се има предвид катастрофалното представяне на BP през последните години, управителният съвет трябва да обмисли всички възможности. Според мен обявяването на компанията за продажба би било разумен ход - и колкото по-скоро, толкова по-добре.
Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата „Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята.“
Светът е бизнес с Ивайло Лаков /п/
