Льо Пен повежда Франция и Европа към неизвестността

Франция се справя по-добре с това да опази своето културно наследство, отколкото с функционирането на своята демокрация. И докато катедралата „Нотр Дам“ се възражда от пепелта като символ на единството пред изпитанията, втората по големина икономика в Европа е изправена пред безпрецедентна нестабилност, след като лидерът на крайната десница Марин льо Пен се съюзи с левицата, за да свали правителството на Мишел Барние и да осуети бюджета му. В момент, когато целият регион е уязвим от търговските брътвежи на Доналд Тръмп и от военната машина на Владимир Путин, за Запада това е пътуване в неизвестното, от което не се нуждае.

Парламентарният хаос оголва разрухата на френския политически пейзаж след последователните пандемични и инфлационни сътресения и края на силния период на икономически растеж и създаване на работни места. Планът на Барние за затягане на коланите за намаляване на френския дефицит с 60 млрд. евро от икономии никога нямаше да се хареса на широката общественост, но все пак е шокиращо да се види колко лесно той стана заложник на политици, които се интересуват повече от президентските избори през 2027 г., отколкото от бюджетната математика.

С налагането на „червени линии“, искането за повече мерки срещу строгите бюджетни съкращения и свалянето на Барние след само 89 дни на власт Льо Пен нанесе символичен удар на управляващите елити, но без да предложи истински отговор на дълбокия демографски и производствен спад.

Тези червени линии на крайната десница сега на практика ще вържат на възел президента Еманюел Макрон, докато той се опитва да запълни празнината с нов министър-председател и да започне наново трудния път към функциониращ бюджет. Парламентът на Франция е в задънена улица без работещо мнозинство, което отразява все по-поляризираното общество, а нови избори не са възможни поне до средата на следващата година.

И макар че в идеалния случай националният интерес би бил приоритетен, тъй като догодина предстои изплащането на 350 млрд. евро дълг и 40 млрд. евро лихвени плащания, примамливата перспектива за власт в системата „победителят взима всичко“ ще накара политиците да търсят лесни победи и авантюри с високи залози. Ако това доведе до по-силен социален гняв или вълнения, работата на Макрон ще бъде застрашена.

Още по темата

Перспективите за еврото са още по-мрачни след падането на френското правителство

Франция потъва още по-дълбоко в криза след свалянето на премиера на Макрон

Макрон призова френските депутати да загърбят личните си амбиции

Финансовите пазари засега посрещат бъркотията спокойно, което е справедливо - това не е криза на еврото от гръцки или италиански тип. Институциите на Петата република предлагат начини за запазване на функционирането на държавата в извънредни ситуации, като всичко това се подпомага от подкрепата на Европейския съюз и еврото - което е иронично, като се има предвид провалената кампания на Льо Пен за „Frexit“, целяща изхвърляне на единната валута. Налице е и ефектът „Нотр Дам“: Националното богатство на Франция, възлизащо на над 680% от брутния вътрешен продукт, представлява успокояваща дългосрочна противотежест на сегашния дълг и политическата нестабилност.

Въпреки това комбинацията от нарастващи разходи по заеми на пазара и извънредни месечни одобрения на правителствените разходи е болезнена. Тя може да доведе до нецеленасочени фискални икономии, както посочва Bloomberg Economics, с което да потисне икономиката, без да успокои инвеститорите, притеснени за траекторията на дълга в дългосрочен план. Съществува огромен риск от бавно протичаща корозия, която да се вкорени дълбоко в институциите и обществото: Трудно е да си представим, че дирижистка Франция може да работи на пълни обороти при такава парализа насреща, а инвестициите и растежът вероятно ще пострадат. Привидната победа на Льо Пен в името на френската покупателна способност рискува да се окаже изцяло пирова.

А като един от най-значимите геополитически гласове в Европа и единствената ядрена сила в ЕС, отслабващото влияние на Франция е колкото осезаемо, толкова и не навреме. Завръщането на Тръмп в Белия дом и перспективата за мирно споразумение с Путин за сметка на Украйна изискват по-силна Европа, която е по-способна да се защити. Германската собствена правителствена коалиция се разпада, макар и с повече оптимизъм за това какво ще последва, отколкото във Франция.

Великобритания, която сега изглежда видимо по-стабилна, отколкото в дните на своя кошмар Brexit, е на път да се окаже под огромен натиск да избира между Европа или открито море, както се е изразил Уинстън Чърчил. Ако Макрон не успее да обедини Франция и да насочи страната към решаване на собствените ѝ проблеми, славното повторно отваряне на „Нотр Дам“ може да се окаже единственото, което ще остане от неговото наследство.

Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg, който се занимава с бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Reuters и Forbes.

Още по темата

Кризата във Франция най-накрая започва

Френското правителство е пред колапс, след като Льо Пен поиска вот на недоверие

Френският премиер предлага компромис по бюджета в последния момент