Най-хубавите скандали са тези, които започват, когато някой някъде реши да каже нещо крайно шокиращо: истината! Високопоставен служител на петролния картел ОПЕК+ каза публично това, което мнозина си мислеха насаме - групата поддържа цените на петрола твърде високи, като на практика субсидира конкурентите си. Резултатът? Тя не може да увеличи производството и вместо това разчита на непрекъснато нарастващи съкращения на добива, пише Хавиер Блас за рубриката Bloomberg Opinion.
Афшин Джаван, служител номер 2 в иранската делегация в ОПЕК+, публикува коментар за държавната новинарска агенция на Иран Shana на 26 ноември. Групата, твърди той, е изправена пред „пренасищане на доставките“, до голяма степен предизвикан от самата нея, след няколко години на намаляване на добива. „Тази стратегия в подкрепа на цените ефективно насърчи по-високото предлагане извън групата, особено от страна на САЩ“, каза той. „Това ще остави ограничено пространство за маневриране от страна на ОПЕК+, за да облекчи своите ограничения.“
Коментарът продължава, като посочва истина, която малцина дори биха обсъдили при закрити врати: настоящата политика накара Ангола да напусне ОПЕК+ и скоро други биха могли да я последват. Джаван предупреди, че Габон, Екваториална Гвинея и Република Конго „вероятно ще преразгледат своето членство“.
В рамките на часове коментарът беше изтрит без обяснение. Но вредата, в навечерието на следващата среща на картела, беше нанесена. Коментарът напомня за детето от баснята на Ханс Кристиан Андерсен „Новите дрехи на царя“, което провъзгласява, че царят е гол.
ОПЕК+ отложи срещата, планирана за 1 декември, до 5 декември, тъй като Саудитска Арабия се опитва да изготви план за поддържане на цените на петрола по-високи. Още през юни групата обяви сделка за увеличаване на производството от септември 2024 г. и през цялата 2025 г. на месечни стъпки. Но ниските цени на петрола принудиха ОПЕК+ да отложи увеличенията вече два пъти, първо от септември до октомври, а след това от октомври до януари.
Отлагането дава на групата допълнително време да реши какво следва. Рияд не е готов да признае поражението си. Най-малкото Саудитска Арабия настоява да отложи увеличаването на производството за трети път, с някъде между три и шест месеца, ми казаха делегати. Кралството също така е обсъдило възможността за допълнителни съкращения на производството, но досега не е открило никакъв апетит сред членовете за това предложение.
Междувременно Рияд се опитва да принуди Ирак и Казахстан да спазват производствените си лимити на ОПЕК+. И двете страни редовно надвишават квотите си, заедно с Русия и Обединените арабски емирства. Казахстан, който е похарчил милиарди за разширяване на най-голямото си петролно находище, протестира, за да може групата да признае правото му да произвежда повече петрол през следващата година. Тази битка има потенциала да провали всяко споразумение на 5 декември, казаха делегати.
В крайна сметка обаче иранците са прави: ОПЕК+ субсидира растежа на съперниците си и колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно ще бъде намирането на стратегия за излизане. Разбира се, новоизбраният президент Доналд Тръмп може да създаде изход за саудитците, ако успее да ограничи износа на ирански и венецуелски петрол. Но това едва ли е знак за успех на политиката за ОПЕК+; напротив, това ще покаже, че картелът зависи от Белия дом.
От началото на годината петролът Brent струва средно около 80,5 долара за барел. Едва през септември цените станаха достатъчно ниски, за да причинят известни проблеми на американските производители. Все пак цените на петрола от 70 до 75 долара за барел не са достатъчни, за да спрат американската шистова индустрия.
Една от основните причини е ефективността; от друга страна 70 долара за барел е доста добра цена от историческа гледна точка. Струва си да припомним, че сортът Brent достигна средно 63 долара за барел през периода 2017-2019 г., когато американските производители увеличиха добива си с приблизително шест милиона барела на ден.
Международната агенция по енергетика изчислява, че шистовата индустрия в САЩ е толкова добра в сондажите и го прави толкова евтино, че днес само 300 платформи вършат работата, която преди пет години вършеха 500 платформи. Травис Д. Стайс, главен изпълнителен директор на водещия шистов производител Diamondback Energy Inc., наскоро каза на инвеститорите, че първоначално е планирал да използва 22 до 24 платформи през следващата година, но смята, че може да свърши работата сега само с 18 платформи. „Това се основава единствено на непрекъснато повишаване на ефективността“, каза той.
Геологията в крайна сметка ще спре шистовата индустрия в САЩ, дори ако цените на петрола останат високи. Но този ден още не е настъпил. Колкото по-дълго ОПЕК+ настоява за твърде високи цени, толкова по-дълбока дупка копае за себе си, неспособен да увеличи производството. Служителите на ОПЕК+ го знаят, но малцина се осмеляват да говорят. Те трябва да го направят - или ще съжаляват в бъдеще.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.