Автобиографията на Ангела Меркел, която наскоро беше публикувана, признава малко грешки от 16-те години на нейното канцлерство. Сред важните решения, за които тя не съжалява, е паническото изтегляне на Германия от ядрената енергия в полза на руския газ. Но страната трябва да преосмисли това. Всички останали го правят — и то с основателна причина.
Коалицията на канцлера Олаф Шолц, която е на излизане, може и да не го признае, но довършването на ускорения ядрен изход, започнат от Меркел, беше грешка. Когато Шолц встъпи в длъжност през 2021 г., Германия внасяше половината от газа и въглищата си и една трета от петрола от Русия. След като Русия нахлу в Украйна, Германия трябваше да намери скъпи заместители. Последните ядрени централи на страната бяха затворени през април 2023 г., въпреки че през 2021 г. те все още осигуряваха 12,6% от електричеството.
Политическата упоритост по този въпрос е оглушителна. „Можем да постигнем климатичните цели без ядрена енергия,“ настоява Меркел в мемоарите си. Шолц каза на критиците да спрат да „бият умрелия кон“, какъвто според него е ядрената енергия.
Тази специфична германска упоритост не доказва, че решението е било правилно. Вярно е, че преминаването от руски изкопаеми горива към други доставчици, главно Норвегия и САЩ, беше забележително успешно. Вярно е също, че Германия сега произвежда повече от половината от електричеството си чрез възобновяеми източници. Но страната плаща тежка цена за това.
През 2000 г., в пика си, ядреният сектор осигуряваше 30% от електричеството почти без емисии. По това време възобновяемите източници доставяха само 6,3%. С намаляването на ядрената енергия, въглищните централи на Германия запълниха празнината — като мнозинството от тях използват кафяви въглища, най-мръсното изкопаемо гориво. Тази есен Германия произведе почти 30% от електричеството си по този начин.
В обозримо бъдеще възобновяемите източници ще трябва да бъдат допълвани. Домашните въглища са един начин за това, но Германия също се нуждае от газ и петрол. През 2022 г. страната внесе почти 70% от цялата енергия, която консумира — зашеметяващо ниво на зависимост, опасностите от което бяха разкрити, когато Русия нахлу в Украйна, предизвиквайки енергийна криза.
Политическите, икономическите и социалните последици бяха огромни. Германия има най-високите цени на електричество в Европа. Прогнозите за 2025 г. също показват, че домакинствата може да трябва да плащат стотици евро повече за газ догодина. Индустрията вече лобира усилено за по-ниски енергийни цени.
Фатих Бирол, ръководител на Международната енергийна агенция, по-рано тази година правилно нарече ядреното излизане на Германия „историческа грешка.“ Но то се ползваше с широка подкрепа. Постепенното спиране беше първо обявено от канцлера Герхард Шрьодер през 2000 г., ускорено от Меркел след аварията във Фукушима в Япония през 2011 г., и окончателно завършено от Шолц през 2023 г. — основно с обществена подкрепа. Ако Студената война беше прераснала в горещ конфликт, Германия можеше да се превърне в пустош, тъй като на нейна територия бяха разположени ядрени оръжия от САЩ и Съветския съюз. Произтичащият страх от ядрената енергия във всичките ѝ форми е дълбоко вкоренен.
Дори германският енергиен сектор продължава да твърди, че „за нас няма връщане назад“, както заяви Гуидо Кнот, изпълнителен директор на PreussenElektra, която управляваше една от последните електроцентрали. Но индустриалните лидери също лобираха за евтина енергия от Русия и инвестираха тежко в газопроводите "Северен поток", без да се интересуват какво това означава за германската сигурност.
И така, енергийният парадокс на Германия остава нерешен. Правителството очаква увеличение на търсенето на електроенергия с над една трета само до 2030 г. В същото време иска да премахне въглищата. Малко вероятно е това да бъде компенсирано само чрез възобновяеми източници, което е причината повечето други индустриализирани държави да подкрепят ядрените проекти.
Понастоящем една десета от световната електроенергия се произвежда чрез ядрена енергия. В процес на строеж са още 65 реактора, а около 90 други са на етап планиране. Макар голяма част от това да се случва в Азия, непосредствените съседи на Германия също виждат бъдещето в ядрената енергия. Франция произвежда зашеметяващите 70% от своята електроенергия от ядрени мощности. Източният ѝ съсед Полша започва от нулата и планира първата си централа да заработи през 2033 г.
Рафаел Гроси, ръководител на Международната агенция за атомна енергия, отправи предизвикателство към Германия на конференцията COP29, като попита: „Защо останалият свят вижда нещата по различен начин?“ Гроси твърди, че връщането към ядрената енергия би било „логично“, въпреки доктрината „не може да стане“, която преобладава в Берлин.
С предстоящите германски избори, които вероятно ще доведат до ново правителство от февруари 2025 г., сега е моментът да се прекъснат енергийните конвенции на страната. Консервативният блок ХДС/ХСС (Съюз), който се очаква да победи, публикува документ, в който закриването на последните електроцентрали е наречено „идеологически мотивирана грешка“ и се обещава да бъде проверено дали те могат да бъдат реактивирани. Но Маркус Райхел, председател на ХДС в Дрезден и високопоставен член на парламента от Съюза, заяви, че смята „строежът на нови реактори по текущата технология за изключен“. Само „ако новите видове реактори са сигурни и достъпни, и ако има решение за ядрените отпадъци, те биха били вариант“, допълни той.
Това загатва за малките ядрени реактори (SMR), които кандидатът за канцлер от Съюза, Фридрих Мерц, разглежда. Те са компактни и могат да бъдат сглобени от предварително произведени части. Alphabet Inc., компанията майка на Google, наскоро подписа договор за използването им за захранване на своите центрове за данни. Microsoft Inc. и Amazon.com Inc. също публично се ангажираха с ядрената енергия. Но в Германия това все още се разглежда като утопична идея, включително от Съюза, чийто документ се фокусира върху използването на ядрена енергия от други европейски държави, особено от Франция, но приема „различните стратегии“ на страните от ЕС като неизменни.
Идеята е Германия да използва ядрената енергия на своите съседи, но да не произвежда собствена. Такова споразумение вече съществува. Около една четвърт от електроенергията, която Германия внесе миналата година, беше произведена в ядрени електроцентрали.
Съюзът трябва да прояви повече смелост, за да скъса с дългогодишните германски предразсъдъци към ядрената енергия. Няма нищо, което да пречи на страната да възстанови ядрения си сектор, освен упоритото настояване, че това „не може да стане“. Полша е достатъчно смела, за да изгради изцяло нов ядрен сектор от нулата, осъзнавайки, че чистата, местно произведена енергия не само осигурява високо платени работни места, но и достъпна електроенергия. Шансът за истинско рестартиране на Германия е сега. Няма да е лесно да се преодолее съпротивата, но нищо ценно не е лесно.
Бизнес старт – сутрешен блок с Роселина Петкова и Христо Николов
Клоуи Кардашиян няма намерение скоро да се обвързва 
Изследване: Haд пoлoвинaтa "cмиcлeни" пyблиĸaции в LіnkеdІn ca oт бoтoвe 
Революция, сблъсъци... Ражда ли се движение грузински Майдан? 
Шон Пен направи светски дебют с доста по-младата си приятелка 
