Първо, няма да си връщам нито дума, която казах през 2020г. Убедена съм, че трансграничните сливания, ако създават по-големи институции, по-гъвкави, по-мащабни, по-дълбоки, са много полезни.

Не без отговорност, без потенциални рискове, но разбира се, това е задачата на тези, които се заемат да реализират тези инициативи в частния сектор. Те трябва да определят дали от тях има смисъл или не.

В това отношение поддържам тезата си от 2020г.

Трансграничните сливания на банки, които могат да са конкурентни по мащаб, дълбочина и обхват с други институции по света, включително американските и китайските банки, са желателни според мен.

Не коментирам конкретно сливане, както може да си представите. Защото не ми е работа.

Нашата роля е от гледна точка на надзора, това е работата на SSM – да определи на базата на окачествяване на този холдинг дали правилата са спазени и критериите – изпълнени. Това ще се направи когато и ако не нужно и когато и ако трябва.