Като цяло някои от последните данни за инфлацията показват предимно обрат спрямо ниските нива от втората половина на миналата година. Вместо прекъсване на общия тренд на понижаваща се инфлация.

С подобряване на баланса в икономиката и с дезинфлацията в други икономики, което намалява инфлационния натиск, очаквам инфлацията да започне отново да се успокоява през второто полугодие.

Но нека съм ясен: тя остава над дългосрочна ни цел от 2% и ние продължаваме да сме напълно ангажирани с изпълнението на целите и на двата си мандата.

Какво означава това за монетарната политика?

Важно е да отбележим, че освен нея, многобройни други фактори влияят на икономиката и финансовите пазари. Включително глобалното търсене и предлагане, както и фактори, които в момента действат на предлагането в американската икономика, определящи БВП и ръста на работните места.

Затова посоката на монетарната политика трябва да се отчита в по-общия контекст и не може да бъде разбрана просто като се гледа ръста на икономиката или като се поставят сегашните лихви с нивата в дългосрочен план или спрямо неутралната лихва.

В този общ контекст поведението на икономиката в последната година дава достатъчно доказателства, че монетарната политика е дотолкова рестриктивна, че помага да се постигнат целите ни.

Забелязваме ясни и устойчиви признаци на намаляване на дисбалансите между търсене и предлагане в икономиката. Забелязахме и общ спад на инфлацията.

Като цяло рискът за постигане на целите ни за максимална заетост и ценова стабилност се придвижиха към по-добър баланс в последната година.

Очевидно перспективата е несигурна. Рисковете са двустранни, свързани с геополитическите събития и възможностите за ръст в Китай. Затова ще продължаваме да следим всички данни, така че да вземаме решения, които осигуряват устойчивото връщане на инфлацията към 2% при поддържане на силен трудов пазар.