Българският План за възстановяване и устойчивост е бил одобрен на днешното заседание на служебното правителство и предстои да бъде изпратен официално на Европейската комисия на 15 октомври, петък, съобщиха от пресцентъра на МС.
Според вицепремиера Пеканов по този нов европейски механизъм в българската икономика ще се влеят 12.9 млрд. лева в следващите години, а с възможностите за допълнително активиране на средства сумата може да достигне 21 млрд. лв.
Планът включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи - окончателната версия все още е публикувана официално, но в съобщението на МС се споменава създаването на Държавно предприятие за Конверсия на въглищните региони.
"От Министерство на енергетиката се нагърбиха с колосалната задача в последните седмици да намерят решения, които да зададат първите щрихи на бъдещата стратегия за декарбонизация на страната. В съдействие със синдикатите, в сферата енергетика заложихме и една нова реформа за Държавно предприятие за Конверсия на въглищни региони", е казал Пеканов, цитиран от пресцентъра.
Тази държавна фирма изглежда ще се занимава с трансформацията на производствата и намирането на работа на заетите във въглищните централи след закриването на въгледобива.
Правителството предлага две дати по ключовата тема за затваряне на въглищните централи - 2038 г. или 2040 г., като се водят преговори да е 2040 г. 38% от средствата, предвидени в плана, са насочени към подготовка за изпълнение на тази цел.
Правителството преговаря България да получи средства по плана още през тази година.
"Смятам, че защитихме за България тези 12.9 млрд. лева, въпреки тежкото наследство и безпрецедентната политическа ситуация. Планът представлява програма за дългосрочни инвестиции и реформи. Те ще направят българската икономика по-силна, конкурентноспособна, ще ѝ дадат тласък, ще подобрят благосъстоянието на гражданите, като отговорят на предизвикателствата на XXI век", коментира Пеканов.
Националния план претърпя няколко промени. След като ГЕРБ отказа да го внесе в края на управлението си, той беше преработен от първото служебно правителство на Стефан Янев. Той обаче също не го изпрати в Брюксел, а го внесе за одобрение в Народното събрание. Депутатите го обсъдиха няколко пъти, но не се произнесоха по двата въпроса, за които правителството поиска мнението им - каква да е съдбата на въглищната енергетика и какви реформи в областта на правосъдието да бъдат направени.
"Надградихме фокуса върху декарбонизацията, усилихме подкрепата за бизнеса чрез финансови инструменти, има засилен инвестиционен фокус в социалната сфера, здравеопазване, образование, социална подкрепа. Имаме 13 нови проекта спрямо априлската версия и много реформи в сферите здравеопазване, социална сфера, върховенство на закона и правосъдие, бизнес среда, енергетика. Забавихме плана, но искахме да гарантираме, че тези средства ще бъдат използвани по най-добрия начин", коментира Пеканов.
В сравнение с предишната версия има засилване на реформите в сферата на върховенството на закона. Министерството на правосъдието предложи реформи, които да отговарят на критиките, които получаваме от години, заяви Пеканов.