Кумулативен растеж на БВП за периода 2021-2025 г. от 21.7%, БВП на глава от населението в средна покупателна способност за 2025 г. като 62% от средната за Европейския съюз, и коефициент на безработица през 2025 г. от 3.5%. Това са основните цели, записани в последната версия на плана за възстановяване, подготвен от служебното правителство.
Очакват се мненията на неправителствени организации и експерти, а след конституирането на Народното събрание от кабинета на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов ще искат планът да бъде съгласуван с политическите партии, тъй като в него има поставени от Европейската комисия изисквания, които за да се приемат трябва политическо решение.
България е сред последните три страни в ЕС, които още не са внесли своите планове за възстановяване в срока до края на април, което ще им позволи да получат авансови плащания от 13 на сто от целия определен бюджет за съответната страна още през септември. Предвиденият за България безвъзмезден бюджет от европейските средства е 12.5 млрд. лв.
Сега обявеният план прекроява средствата по четирите цели и прецизира проектите и добавя нови. Така например по оста "Иновативна България" делът на финансиране става 27.4%, докато в плана на ГЕРБ беше 20 на сто. При "Зелена България" има съвсем леко намаляване на бюджета от 37 на 36.8 на сто, но има сериозно разместване на средствата по проектите. Делът на "Свързана България" е намален от 22 на 17.8 на сто, а на "Справедлива България" – от 21 процента на 18%.
Планът е публикуван на специален сайт за публично обсъждане.
"Ако искаме да гарантираме, че той ще се изпълнява, трябва да имаме стабилност и политическо съгласие. Има важни политически решения и те могат да бъдат взети единствено от представители на политическите партии. В дискусиите ни със службите на ЕК остават две важни изисквания, по които не сме постигнали пълен консенсус - по-бърз зелен преход и реформи по отношение на върховенството на закона и доброто управление", посочва Пеканов.
Според него не е редно служебен кабинет да поема такива значими и дългосрочни ангажименти като дългосрочното развитие на въглищните региони.
"Друга сфера, в която все още предстои да се вземат важни решения, защото има нужда от допълнителни реформи, е правосъдието и върховенството на закона. Въпреки проведените множество срещи и дискусии, редица въпроси остават отворени и трябва да се договорят със службите на Европейската комисия", добавя Пеканов. Той смята, че двете теми изискват политически и обществен консенсус и следва да бъдат припознати от онези, които ще отговарят за неговото изпълнение - от демократично избраните партии.
От кабинета му обясняват, че в новата версия на Плана са увеличени средствата за важни пера като образование, здравеопазване и социалната сфера. Залегнали са и нови реформи, отчасти е адресиран проблемът с прекалената консолидация на финансови средства и отделни проекти - специално за София. Засилена е тежестта на сектор енергетика, за да се отговори на желанията за по-високи амбиции от страна на европейските институции.
В голяма част от проектите залягат промени с цел по-добро използване на финансовия ресурс, намерените несъобразни компоненти са премахнати.
Зеленият преход заема водещо място в българския План за възстановяване и устойчивост, като концентрира 38.1% от общите предвидени разходи, при заложен минимум от 37% от регламента на Европейската комисия.
Друга цел на плана е дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2024 г. от 26%, кумулативно намаление на енергийната интензивност на икономиката за периода 2021-2024 г. от 10%, и кумулативно намаление на въглеродната интензивност на икономиката за периода 2021-2024 г. от 10%
Планът поставя високо равнище на амбиция и по отношение на цифровия преход. Той концентрира в тази област почти 1/4 (23.5%) от общите предвидени разходи. Усилията са насочени в четири основни направления: разгръщане на широколентова инфраструктура; повишаване на цифровите умения на населението; ускоряване внедряването на цифрови технологии в предприятията; разгръщане на електронното управление и електронни услуги.
Като цели се поставят 100% от домакинствата да имат достъп до високоскоростна цифрова интернет връзка през 2025 г.; дял от населението с поне основни умения в областта на цифровите технологии през 2025 г. - 50%; и внедряване на цифрови технологии в предприятията (DESI) през 2025 г. - 35%
Като основа за развитието на водородните мощности в България в ИПЕК е поставена цел до 2030 г. да се разработи пилотен проект за производство на водород с обща инсталирана мощност от 20 MW. Определената национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. е 27.09%. За сектор електроенергия е определен 30.33% дял за постигане на тази цел. Прогнозите са този дял да бъде постигнат чрез увеличаване на инсталираните мощности на ВЕИ централи с до 3 000 MW, като към 2030 г. се прогнозира към електроенергийната система да са присъединени 6 973 MW ВЕИ централи.
Като реформи в сектора се предвиждат изготвяне и приемане на Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород; подпомагане на производителите на енергия от възобновяеми източници; развитие, улесняване и ускоряване на международната търговия с гаранции за произход; стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ и подпомагане на процеса по декарбонизация, чрез модернизация и дигитализация на електропреносната мрежа, вкл. „net metering”, и чрез намаляване на административната тежест при присъединяването и оперирането на ВЕИ; създаване на Комисия за енергиен преход за изработването на Пътна карта към климатична неутралност.
Предвижда се и създаване на Национален фонд за декарбонизация, както и нов регионален подход с пряко въвличане на местните общности в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти.
Очакван принос за постигане на европейската цел за енергийна ефективност в сграден фонд са до 2026 г. да бъдат обновени жилищни сгради с разгъната застроена площ над 6.7 млн. м2.