Влиянието на главния прокурор е притеснително, според доклада на ЕК

Остават много предизвикателства пред съдебната реформа в България, е основното заключение на втория годишен доклад за върховенството на закона в ЕС, който фокусира вниманието на Брюксел върху системните недостатъци на българската съдебна власт и медиите, докато за борбата с корупцията се казва, че пак няма резултати. 

Остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Има и опасения, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет. "Липсата на възможност за ефективно наказателно разследване по отношение на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от Европейската комисия, но и и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа", се казва в доклада на ЕК. 

Реформа по този въпрос беше предложена в проект на нова конституция, но в крайна сметка тя не беше приета, напомнят от комисията.

Европа подчерта значението на намаляването на влиянието на главния прокурор в прокуратурата, потенциалното му влияние във ВСС и в рамките на магистратурата. Трябва да се даде възможност за прилагане на ефективен механизъм за разследване (на главния прокурор), включително чрез разширяване на съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследвания. Липсата на съдебен контрол срещу решенията на прокурорите да не започват разследване поражда безпокойство, се казва в доклада. 

Режимът за повишаване в съдебната власт поражда безпокойство, тъй като назначаването на съдии на по-високи длъжности не е изпълнено по обичайната процедура на открита конкуренция, смятат от ЕК.

Въпреки законодателните усилия дигитализацията на правосъдието все още изостава на практика. 

Ефективността на системата на административното правосъдие показва значителен напредък. Прилагането на институционалните реформи за борба с корупцията е консолидирано. 

Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните власти; и създаване на среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно. 

Остават значителни предизвикателства по отношение на ефективността на мерките, свързани с целостта на публичната администрация, лобирането и защитата при подаване на сигнали, когато не съществува специален регламент. 

Въпреки засилената разследваща дейност и засилването на ресурсите, окончателните присъди за известни случаи на корупция остават ниски и в това отношение предстои да бъдат установени солидни резултати от окончателни присъди. 

Що се отнася до плурализма на медиите, българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Прието е ново законодателство за транспониране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която има за цел да засили независимостта на медийния регулатор - Съвета за електронни медии. 

Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите остава причина за безпокойство. Изглежда, че работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили. 

По отношение на контрола и баланса, ограниченото използване на оценката на въздействието и обществените консултации в законодателния процес остава проблем, особено за законопроектите, предложени от Парламента. Подобни опасения остават и при практиката за въвеждане на важни промени чрез изменения на други несвързани правни актове, които заобикалят изискванията на обществената консултация и оценка на въздействието.

Документът не съдържа препоръки, няма и механизъм за някакви санкции при установени груби нарушения. Целта му е превантивно да се посочват проблеми и по тях да започват по-активен диалог в страната, както и с европейските партньори и институции. 

"Ръководството на Прокуратурата на Република България оценява Доклада на Европейската комисия (ЕК) относно върховенството на закона за 2021 г. като реалистичен", коментираха на свой ред в официална позиция от Прокуратурата. 

"Дадената от ЕК положителна оценка за наличието на „засилената дейност по разследване“ в България е удовлетворяваща. Тя потвърждава приноса на Специализираната и на Апелативната специализирана прокуратура за увеличаване на делата по отношение противодействието на корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Като положителна се приема и оценката за постигнатия напредък относно финансовото и кадрово обезпечаване на специализираното правосъдие", се казва още в позицията им. 

"Положителен е и фактът, че за втора поредна година Комисията не представя доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Това е показателно за неотменимостта на постигнатия напредък от Република България в областта на реформата на правосъдието и противодействието на организираната престъпност и корупцията.

Същевременно, като предизвикателство и за прокуратурата, намираме изразената от ЕК позиция, че „окончателните присъди по нашумели дела остават ниски и в това отношение остава да бъде създадена стабилна практика от окончателни присъди“."