Трасето на магистрала „Рила“ по проект е далечен южен обход на София. Дъга около София, с идея да минава през Костенец, Дупница, Самоков - стигайки до Кюстендил, като се предвижда и връзка със (Северна) Македония, това сподели Михаил Рангелов, директор „Медии“ във Форума за балкански транспорт в предаването "В Развитие" с водещ Вероника Денизова.
"Самият проект е много стар - още от 70-те години на миналия век. Още тогава Главно управление "Пътища" са предвиждали да бъде изграден този път, като самата идея е да се разтовари столицата, както и големите градове около нея, от тежкотоварния трафик. Тази връзка все още не е реализирана, но идеята излиза на преден план през 2008-2009 г., когато от Главболгарстрой създават наново проект. Тяхното предложение намира отзив в правителството на Станишев, да бъде изградено на зелена концесия."
"Главболгарстрой" искат да построят изцяло магистралата и след построяването ѝ да я експлоатират 35 години, като след определения от тях срок тя става собственост на държавата. Тези концесии биват лансирани по времето на правителство на Станишев, но биват спрени.
"Сега наново излиза на преден план, защото Околовръстният път започва да издъхва и изследванията показват, че до десет години южната дъга ще бъде сериозен проблем", твърди Рангелов.
Нагледен пример за това е пътят към Перник. Въпреки северната тангента, пак на Княжево се случват задръствания с камиони.
Така тежкотоварните ще заобикалят и при всички положения ще имат полза от връзката между трите автомагистрали. "Изчисленията показват, че се намалява времепътуването. Както и изминатите километри."
В международната пътна мрежа тази магистрала ще е част от два коридора. Единият е бившият коридор номер 8, където има по-добра свързаност на пристанищата със страните на запад от нас. Така и идващите от Гърция, които преминават през страната ни, ще имат възможност да излизат на магистрала "Хемус". Тя обхваща и трасето София-Видин, което не е за подценяване, или бившия коридор номер 10. Кръстосването на двата бивши коридора помага по направленията север-юг и запад-изток. Това позволява да се увеличи трафикът, без пътуващите да се забавят в транспортната инфраструктура около София.
"В отминалото правителство този проект е бил част от скоростни пътища, които е трябвало да бъдат реализирани от ГЕРБ до края на 2020г. (...) Тези пътища са започнати единствено в отсечките Видин - Монтана и така наречената автомагистрала "Черно море", която засега е само връзка между Бургас и Варна."
През 2009 г. "Главболгарстрой" оценява по техни разчети строежа на 475 млн евро. Таксата за преминаване е 5 ст. на километър, което означава, че за изминава на целия път щяло да се плаща до 5-6 лева. В момента подобен проект вероятно би струвал около 500 млн евро. Той може да бъде изпълнен в порядъка на 10 години - като магистралата ще е изградена на лотове.
От друга страна автомагистрала "Хемус", според Рангелов, може да бъде завършена чрез комбинирана формула от концесии.
"При сегашната ТОЛ система няма как да се реализира, защото тя прави диференциране на трафика на товарен и пътнечески. Така става сложно за проследяването и ако "Хемус" бъде дадена на зелена концесия, тя може да се осъществи чрез българските пенсионните фондове. В момента те имат законово изискване и са ограничени в това колко рискови инвестиции могат да се правят. Едно от решенията е да се разреши на пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурата.
"Тези спящи пари, които са около 8млрд, инвестирани в зелена концесия и чрез ТОЛ таксите, които се плащат - ще бъдат върнати парите към пенсиите. Друг начин е чрез търсене на чужди инвеститори, тъй като инвестиционнната обстановвка дава индикации за подобряване."