Самото отглеждане на животни не е най-големият източник на вредни парникови емисии в животновъдството, тук са трябва да се говори и за използването на изкуствени торове като източник на азотен оксид и за производството на фуражни смеси. Това заяви Бори Йорданова, еколог от "За Земята", в ефира на BloombergTV Interview.
"Наблюдаваме увеличаване на консумацията на растителен протеин", каза Йорданова. Има и увеличение на консумацията на животински продукти. "За съжаление се увеличават и мегафермите, където се отглеждат десетки хиляди животни на едно място", заяви Йорданова.
"Един от най-големите проблеми е свръх продукцията на животински продукти. Това води до разхищение на храната. Една трета от храната в света се изхвърля", смята Йорданова.
Според нея има риск от замърсяване на питейните резервоари на вода за населението от подобни места.
Щетите, нанасяни от земеделието по света се отразяват и на европейските консуматори и производители, каза Йорданова.
Според нея в България има проблем с по-широката употреба на моноклултури и обединението на малки земеделски площи в по-големи под влиянието на големи собственици.
В ЕС годишно се генерират около 88 милиона тона хранителни отпадъци със свързани разходи, оценени на 143 милиарда евро (по данни от доклада FUSIONS, 2016. Хранителните отпадъци генерират около 8% от глобалните емисии на парникови газове според доклад на FAO от 2015 г.