От утре министърът на икономиката Кирил Петков започва проверка и на Българската агенция за експортно застраховане, която по думите му има голяма свързаност с Българската банка за развитие. Това заяви министърът пред БНТ. Той посочи, че в агенция за експортно застраховане също са забелязани проблеми в работата и "светят червени лампи", тъй като идеята е да се подпомагат отново, както и при ББР - малки и средни предприятия.
„Българската агенция за експортно застраховане също трябва да застрахова малки и средни предприятия в техния износ. Обаче забелязвам, че те застраховат не само експортна дейност, но и кредитен риск“, коментира Кирил Петков, който ще проверява за подобна свързаност.
По думите му на практика „потенциално можете да отидете в тази агенция, да си вземете застраховка за кредитен риск и след това да ходите в ББР и да вземете заем от там“.
„Идеята е за изчистването на ББР и тази застрахователна агенция, която никой не я е чувал, има голяма свързаност. Моята следваща цел е от понеделник започваме работа и по тази дейност", обясни той.
Битката за това Българската банка за развитие (ББР) да заработи само за малкия и средния бизнес изглежда е завършена, посочи Петков. От 4 юни се вписа новият устав на ББР. Никой от тази банка не може да дава по 100 милиона лева кредит оттук нататък, уточни икономическият министър.
"Призовавам всички да следят устава. Когато аз вече не съм в това министерство, моля ви се, следете този устав, защото ако махнат тази лимитация, шансът някой да раздава по 100 милиона лева кредити е голям. Това в момента е приключило и няма шанс", призова Петков.
Кирил Петков се надява още тази седмица БНБ да одобри новите кандидати. „Аз съм подал новите кандидати за надзор. Те са със страхотен опит, работили са в най-добрите банки и консултантски компании, с много добро образование и те чакат в момента одобрението от БНБ. Ако успеем да имаме това одобрение, ние веднага вкарваме този нов отбор“, посочи министърът на икономиката.
"Много са важни тези хора, защото държавата е вкарала 1,4 млрд. лева от нашите пари. Кой решава и как решава накъде да се насочват тези пари е ужасно важно", изтъкна министърът.
Министърът на икономиката Кирил Петков заедно с експерти тръгва и на инспекция на няколко язовира в страната. А причината е да види с очите си какво е направила Държавната консолидационна компания (ДКК) с инвестираните 600 млн. лева. При първоначалната проверка, по думите на Петков, са светнали червени лампи. Странно е според него, че това финансиране минава и през Министерството на икономиката. Той посочи и че само 10 язовира са възстановени, а идеята е за 400 язовира.
"Държавната консолидационна компания е инвестирала 600 млн. лева в ремонта на стени и съоръжения на съществуващи язовири с идеята да се възстановят над 400 язовира. Засега обаче само 10 са възстановени и аз искам да ги прегледам, да видя какво се случва, защото първите индикации са червени лапмпички, които пак ми светят като в ББР. Аз назначих комисия за тяхната работа и светнаха няколко червени лампички. Ще посетя няколко от тези язовира, да видя", каза министърът на икономиката.
Във връзка с обявената кредитна програма от 2,5 милиарда лева през търговските банки Петков посочи, че в момента бизнесът се нуждае от средства за възстановяване, тъй като банките, макар и да имат ликвидни средства, изпитват страх да кредитират бизнес, който е рисков при нова вълна и затваряне.
„Затова държавата дава гаранция на 50% за кредитния риск при добри условия от 7 години период на връщане - това е перспектива, която би позволила на бизнеса да се възстанови. Кирил Петков обясни, че това е помощ от държавата, която дели риска с частния сектор и реално това представлява стимулиране на навлизането на частен капитал. Това е мощен тласък за икономиката през частните пари, обобщи той.
За бизнесите, които наистина не могат да вземат кредити, се запазва и схемата 60/40, посочи министърът.
Министърът на икономиката коментира и наложените от САЩ санкции на шестима българи по закона "Магнитски". Той посочи, че в списъка с компании, които попадат сред санкционираните, са такива, в които Делян Пеевски, Васил Божков или Илко Желязков имат участие. Това важи и за фирмите на техните съдружници, с които заедно са подписвали документи.
Петков увери, че се прави всичко възможно да се ограничат асоциираните лица, за да не пострадат „всички свестни компании“, които работят с тях. А такива е имало, тъй като българската икономика е малка.
Икономическият министър уточни, че държавните компании не може да поемат риск да работят с тези компании, за да не се стигне до запор на сметките на дружествата.