fallback

Идва ли краят на срочните банкови депозити и какви са техните алтернативи?

Десислава Николова, финансов анализатор в Moitepari.bg, 27.05.2021

16:39 | 27 май 2021
Обновен: 17:08 | 27 май 2021
Автор: Даниел Николов

Хората трябва да започнат да мислят за алтернативи на банковите депозити. Това заяви Десислава Николова, финансов анализатор в Moitepari.bg, в ефира на предаването „В развитие" с водещ Вероника Денизова. 

През последните 5 и повече години банките в България започнаха чрез своите условия да дават знак, че депозитните продукти вече не са техен основен фокус, коментира тя.

"Първо изчезнаха авансовите депозити, последваха ги т. нар. нарастващи депозити. В по-голямата си част към настоящия момент преобладават стандартни срочни депозити. Това, успоредно с 0.08% средно ефективна годишна лихва по последни данни на Българска народна банка и таксите при някои банки за откриване на депозити от началото на годината, все още не създаде нужния стимул хората да се насочат към алтернативни продукти“, каза Николова. 

Според финансовия анализатор, вече може да се говори за тенденция повече банки да преустановяват предлагането на срочни депозити. Като алтернатива на клиентите се предлага  конкретен спестовен план или спестовни сметки, но това поведение на банките не се приема добре от клиентите и се среща неразбиране за действията на финансовите институции. 

„Банките правят това, защото според наредба на БНБ те са длъжни да плащат отрицателна лихва от 0.7% върху размера на резервите си. Вместо да се стигне до отрицателна лихва и прехвърлянето на тази разходна част върху клиентите, банките предпочитат да престанат с тези продукти“, обясни Николова и добави, че това едва ли ще се отрази на имиджа и доверието в банките.

Според паричната статистика на БНБ за месец април има годишен ръст от 12% на спестявания от граждани и домакинства в банковата система. Кризата от коронавируса засили консервативните настроения в гражданите и увеличи спестяванията, но това показва, че доверието в банковата система се запазва високо, коментира Николова.  

Към края на април депозитите на неправителствения сектор са 95.573 млрд. лв., или близо 76% от брутния вътрешен продукт.  Депозитите на домакинствата са 63.465 млрд. лв. 

Други мотиви за избора на депозитни сметки са не добро познаване на начина как функционират финансовите пазари като алтернатива на банковия депозит, смята Николова. Според нея би било добре да се направи една национална кампания за запознаване на хората с ползите от тях, за да се преодолее недоверието към тях и непознаването на дейността на инвестиционните посредници.

Като алтернативи на депозитите Николова посочи взаимните фондове в България. При подобни колективни инвестиционни схеми доходността при най добре представителите се варива между 3% и 4%, което е в пъти повече от депозитите, добави тя.

Според Николова, поне в средносрочен план, ситуацията с ниските и отрицателни лихвени проценти ще се запази.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.

fallback
fallback