Мандатът на правителството изтича, то подаде оставка, а новоизбраният парламент не успя да състави мнозинство и да излъчи кабинет – в тази ситуация се оказа страната след последните парламентарни избори, провели се на 4 април. Състоянието се определя като политическа криза, а днес се очаква президентът Румен Радев с указ да разпусне 45-ото Народно събрание и да назначи служебно правителство – единственото възможно решение, което дава Конституцията на България, пише БГНЕС.
Датата на новите избори вече е определена – 11 юли, но дотогава страната ще се управлява от служебен кабинет.
Какви са разликите между него и излъченото от парламента правителство?
Основната разлика идва от начина на конституиране (учредяване, съставяне). Служебното правителство е особен вид правителство, което се избира и назначава от държавния глава, който определя министър-председателя и персоналния му състав. То има временен характер и съществува до избиране на ново правителство по установения в закона ред. Срокът му на работа обичайно е около 3 месеца – 2 месеца за провеждане на парламентарните избори и 1 месец за свикването на новоизбраният парламент.
Конституцията предвижда и хипотеза, при която служебното правителство може да функционира и при работещ парламент. Това е възможно, ако то е назначено в последните 3 месеца от мандата на президента, тъй като в този период той не може да разпусне законодателния орган.
Какви са правомощията на служебното правителство и коя е най-важната му задача?
Служебният кабинет изпълнява същите функции, каквито Министерският съвет, но в практиката е прието, че то решава единствено текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната. То обаче не следва да бъде подценявано, тъй като може да взема и политически решения, имащи важни и дългосрочни последици.
Най-важната му задача обаче е да подготви и проведе предсрочните парламентарни избори.
Президентът може да прави промени в структурата и състава на служебното правителство в хода на неговата работа. Служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол, защото Народното събрание по правило е разпуснато. То също има право и на законодателна инициатива, но ограничена.
Служебният кабинет работи в условията и на други ограничения. Той, например, не може да сключва международни договори, за които се изисква предварително съгласие от парламента, тъй като такъв няма по време на неговата работа. Договор за държавен заем също не може да бъде сключен, тъй като за него отново е нужна санкцията на Народното събрание. Същият режим важи и за договори с политически военен характер, отнасящи до участието на страната ни в различни организации и други.