Калкулацията показва, че според разчетите за периода 2021-2023 г., трябва да бъдат усвоени 26% от предвидените средства по Плана за развитие, а останалите 74% ще се изхарчат през 2024 до 2026 г. България няма готовност или капацитет през следващите три години да усвои тези средства. Това заяви Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика, в ефира "Бизнес старт" с водещ Делян Петришки.

"Ако ние оставим по-голямата част от плана да бъде усвоена в неговата втора половина, когато би трябвало вече националната и европейската икономика да са се възстановили, то тогава се губи смисълът от този инструмент... Продължаваме да развиваме икономиката под нейния потенциал".

"Средствата са налични, а ние нямаме достатъчно готови проекти, които да започнат да се захранват с тях", посочи Георгиев.

Той обърна внимание и на данните на Министерство на финансите за усвоените европейски средства за вече изтеклия период 2014-2021 г., които са оползотворени на под 60%. 

"Разбира се, този процент ще се покачи. Но това показва една фундаментална слабост да използваме европейските средства, а те са изключително важни, защото продължаваме да бъдем на дъното на Европейския съюз по показател брутен вътрешен продукт на глава от населението и по стандарта за покупателна способност".

По думите на Георгиев има еволюция в трите варианта на плана, които България изготви до момента. 

"Това, което прави впечатление, е, че втората и трета версия взимат под внимание препоръките към страната от Европейската комисия - нещо, което в първата версия го нямаше".

Още по темата

Националният план за справяне с коронакризата трябва да бъде максимално качествен

АИКБ: Националният план за възстановяване дава аналогов отговор на цифрови предизвикателства

Любомир Дацов: Националният план за възстановяване нито ще промени икономиката ни, нито ще я възроди

По думите на Ясен Георгиев третият вариант на плана за възстановяване и устойчивост е много по-подробен и по-детайлен, но виждаме и някои пропуски.

"Част от предоставената информация се посочва като исторически данни, тоест ние не можем да разберем с какви източници боравят. Имаме статистически калкулации, които са под въпрос. Виждаме например, че се борави със стойности по линия на брой санирани сгради, но не става ясно след изпълнието какви ще бъдат по-големите ефекти. Не трябва да говорим само за брой сгради, но и за спестена енергия. Това, което липсва, е по-голяма конкретика по отношение на това как ще постигнем тези амбициозни цели на ЕС".

Гостът отбеляза и големия проблем с администрацията.

„Имаме много фактори, които пречат на икономиката да се развива. Не можем да не обърнем внимание на качеството на институциите... При наличието на толкова много съмнания за неефективност или за наличието на куропционни схеми, да наливаме ресурс от близо 6,3 млрд. евро отново в същите институции би било безотговорно“.

Цялия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.