ЕК повиши леко очакванията си за българската икономика

Европейската икономика ще се възстанови по-бавно през тази година, като перспективите се основават до голяма степен на кампаниите за ваксинации, които засега изостават. Това показва зимната икономическа прогноза от 2021 г. на Европейската комисия.

По отношение на България прогнозата е за увеличение на реалния БВП с 2,7% през 2021 г. и с 4,9% през 2022 г. През есента на 2020 г. очакванията за тази година бяха за ръст на икономиката от 2,6%, а за 2022 г. - от 3,7%. 

Европейската комисия намали прогнозата си за растеж в еврозоната през тази година на 3,8% от 4,2% и заяви, че нейните прогнози зависят от това облекчаването на мерките за ограничаване на вируса да започне към края на второто тримесечие. Те трябва да бъдат постепенно премахнати до края на годината.

В прогнозата се предвижда икономиката на ЕС да нарасне с 3,7 % през 2021 г. и с 3,9 % през 2022 г.

Ако тези предположения се окажат верни, икономиката трябва да достигне нивото си отпреди кризата в средата на 2022 г.- по-рано от очакваното. И все пак възстановяването ще бъде неравномерно, като Испания и Италия няма да достигнат предпандемичните нива до края на следващата година, смятат от Комисията.

Европейската комисия очаква икономиката на еврозоната да нарастване с 3,8% през тази година. Графика: Bloomberg

Еврозоната започна годината колебливо, тъй като правителствата разшириха мерките за борба с разпространението на нови варианти на коронавируса. Напредъкът е възпрепятстван от бавното разпространение на ваксините в сравнение с Великобритания и САЩ и от Комисията заявиха, че очакват икономиката на ЕС и в частност тази на еврозоната да се свият през това тримесечие.

Германия, най-голямата икономика в блока, заяви в сряда, че удължава повечето си ограничения до 7 март, като същевременно позволява на училищата и детските заведения да отворят отново. ЕС предвижда повече доставки на ваксини през второто тримесечие и все още планира 70% от населението му да бъде имунизирано до лятото.

„С нарастването на броя на ваксинираните през следващите месеци ще могат да бъдат облекчени противоепидемичните мерки, което ще позволи по-бързи темпове на възстановяване през пролетта и лятото", заяви Паоло Джентилони, еврокомисар по въпросите на икономиката.

Възстановяването ще бъде подкрепено от по-силна глобална перспектива и може да бъде допълнително подсилено от „изблик на следкризисен оптимизъм, който може да предизвика по-силно търсене и повече инвестиционни проекти“, заявиха от Комисията. Това ще се дължи на исторически високите спестявания на домакинствата, ниските разходи за финансиране и подкрепящите политики.

Още по темата

Китай е готов да снабди Източна Европа с ваксини

Европейската комисия призова за прекратяване на блокадите срещу Великобритания

Продължителната криза, от друга страна, може да остави „по-сериозни белези върху икономическата и социалната структура на ЕС, по-специално ако тя продължи да води до многобройни фалити и загуба на работни места. Това би засегнало финансовия сектор, би увеличило дълготрайната безработица и би влошило неравенствата“.

Инфлация

Очаква се инфлацията да остане слаба и тази, и следващата година, като за България се прогнозира тя да бъде на ниво от 1,7% през 2021 г. и 1,8% през 2022 г.

Прогнозите са инфлацията в еврозоната да се ускори от 0,3 % през 2020 г. до 1,4 % през 2021 г., преди слабо да се забави до 1,3 % през 2022 г.

Прогнозната инфлация за еврозоната и ЕС за 2021 г. леко се повиши в сравнение с прогнозата от есента, но като цяло се очаква да остане ниска. Очаква се забавеното възстановяване да продължи да намалява натиска на съвкупното търсене върху цените.

През 2021 г. поскъпването временно ще бъде засилено от някои положителни базови ефекти, свързани с инфлацията в областта на енергетиката, с данъчните корекции — особено в Германия — както и с ефекта на отложеното търсене в съчетание с някои оставащи ограничения в предлагането. През 2022 г., с коригирането на предлагането и отслабването на базовите ефекти, се очаква инфлацията отново да се забави. 

Европейската централна банка подкрепя икономиката чрез закупуване на активи и евтини заеми за банки и се ангажира да поддържа ниски разходите по заеми по време на кризата, като същевременно призовава правителствата да гарантират, че няма да оттеглят фискалната помощ твърде скоро.